През Европа с кола

Рованиеми

Днес прекарахме деня в "най-големия" град в Европа – по площ, не по население. Градчето е с население от около 60 хиляди, но е пръснато на над 8 000 km2 или поне така пише в една от информационните брошури.

Аз излязох малко преди обед да се разходя пеша из градчето. Тони беше разглеждал вчера вечерта и не му се излизаше, така че се разбрахме да му се обадя като разгледам, за да ходим с колата до по-далечните забележителности. Както казах, това е малко градче. Няма особено много забележителности. Минах покрай градската църква. Днес нали е неделя и имаше служба. Всички наоколо бяха облечени в най-официалните си костюми, не видях човек без костюм да влиза в църквата.

Другата голяма забележителност, която ми направи особено впечатление, беше парка на Angry Birds. Това ако е у нас децата никога няма да се качат на половината катерушки, защото майките им няма да ги пуснат, сакън да не вземат да се ударят нещо. Имаше въже за спускане на нещо като тролей между два стълба, няколко куба с ръкохватки за катерене като на катераческа стена и още други разни пързалки. В центъра имаше мини футболно игрище заобиколено от две пътеки за бягане. И всичко това украсено в стила на Ядосаните птици.

Тук явно смятат, че туристите посещават града само през седмицата. Сувенирните магазини работят само през седмицата, събота са с намалено работно време, а в неделя са затворени. Трябваше да си купя магнити от туристическата информация.

На обяд се обадих на Тони да дойде с колата. Хапнахме в някакъв мексикански ресторант. Не е много традиционно, но то не може само тукашни неща да ядем. Добре поне, че цените бяха ОК като за тук, а храната добра. Интересно беше, че след като си изпихме водите ни донесоха втори чаши, но в сметката ги нямаше, явно си "избиват" цената от другаде 😉 .

След обяда посетихме шанците за ски скокове. Бая комари имаше там. Бързо се отказахме от идеята да видим дали можем да се качим до върха. Освен че е много високо, няма и път подходящ за пешеходци. Летният "бобслей", за който Тони беше чел вчера, се оказа по скоро детска атракция. Един тесен метален улей, в който децата да се спускат с шейна със спирачка. Вярно, до горе се качваха с лифт, но все пак е за деца, ние с нашите килограми ще счупим шейните 😉 .

От там се насочихме към нещо наречено Arktikum. Това е музей на Арктика. Подобно на другите музеи тук и този беше силно интерактивен. Навсякъде имаше игри и демонстрации за децата, че и за възрастните. В едната зала имаше експозиция за живота тук, от традиционния, през времето на втората световна война, та чак до 60те години на ХХ век. В друга имаше изложени традиционни костюми. Имаше и две отделни зали, в които се прожектираха някакви филми.

Най-много ме впечатли една друга зала – разположена на два етажна. От втория етаж към първия се слизаше по виеща се пътека, покрай която течеше поточе. На върха на пътеката имаше стая с нещо като легла, от които можеше да се наблюдава запис на северното сияние. На долния етаж имаше множество интерактивни игри и климатизирана зала с огромно парче лед в средата. При натискането на един бутон от една дупка почваше да духа вятър, за да покаже колко лесно се получава измръзване от вятъра. На другата стена имаше много силна лампа срещу, която бяха сложили няколко вида дървени очила ползвани от хората за да се предпазват от снежна слепота. Трудно ми е да опиша всички атракции, които се намираха само в тази зала.

За утре планът е ранно ставане и потегляне към Хелзинки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *