През Европа с кола

Хелзинки

Последният ни ден във Финландия определено беше венеца на цялото пътуване. Прекарахме по-голямата част от деня на островите съставляващи крепостта Suomenlinna (Свеаборг на руски, където е взето от шведски). Не можахме да отделим много време на същинския Хелзинки, но определено не съжаляваме за решението си.

Денят започнахме отделно. Аз отидох да връщам колата, докато Тони искаше да спи до късно. Оказа се, че вчера сме заобиколили доста. Лесно намерих колата, но измъкването определено не беше толкова лесно. Паркингът се намира в нещо, което прилича на бомбоубежище. Има си херметическите двойни врати, отдушниците и всичко останало, което може да се очаква от едно такова място. Освен това е огромно. Вътре има светофари, кръстовища и дори кръгови движения. Доста се позагубих, но накрая на една бариера натиснах копчето за връзка с оператор и питах за посоката. Излязох на съвсем различно място от очакваното. Въртях се доста, но накрая успях да стигна до летището.

Естествено там се почна чакане на рейса. Билетче се купува от автомат, а като във всички нормални държави може и с кредитна карта. 5 € за автобус до града ми се струва малко множко, но такива са цените тук. В автобуса, на мястото на няколко седалки, има етажерка за багаж. Явно някой е мислил, естествено е хората пристигащи на летището да носят много багаж.

След като се срещнахме с Тони се разбрахме да ходим към споменатата крепост Суоменлинна. Тя е Лого на Unesco№583 в списъка на UNESCO. Представлява група от свързани помежду си острови, върху които е изградена класическа крепост от XVIII век. По пътя на там минахме през лютеранската катедрала.

Тази църква ме изненада доста. Почти нямаше украса. Стените бяха изрисувани в светъл цвят, само арките между колоните имаха някакви геометрични мотиви за украса. От друга страна, всяка колона имаше изящно изработен капител. Единствената друга украса бяха няколко статуи (единственият ми познат беше самия Лутер – основателят на лютеранството) и картината над олтара. Цялата сграда беше изключително светла. Намираше се на върха на хълм и за да стигнеш до нея се налагаше да се изкачат доста стръмни стълби. Изглежда идеята беше, че бог е над всичко и отиването в домът му трябва да е нещо специално, т.е. човек да се възкачва към него.

В подножието на катедралата имаше изградена сцена. Още от вчера забелязахме, че по улицата се разхождат множество деца и юноши в униформи. Явно някакви спортисти. Така и не разбрахме какво точно е – изглежда, че беше някакъв вид гимнастика. На връщане успяхме да чуем последното представление от сцената, но преди да успеем да стигнем отпред всичко беше свършило.

Пазарният площад (така се нарича площада), на който наистина имаше пазар, беше само на една пряка. Точно на пристанището. Почти веднага намерихме будката за билетите на една от двете компании, които превозват до островите. Следващата лодка беше почти веднага и се натоварихме. След кратко плаване стигнахме до Суоменлинна. Доколкото разбрах името означава финландска крепост.

Снабдихме се с карти от туристическите брошури и Тони измисли някакъв маршрут. Всичко тръгна добре докато не разбрахме, че повечето номерца от карата са на кафета и ресторанти. Освен това се оказа, че на острова има и постоянно живущи хора. Не е изцяло туристическа дестинация. И така след кратко лутане в страни и търсене на места, до които нямаше достъп, се върнахме на главния път.

Там беше втората църква, която посетихме днес. Отново лютеранска. За нея могат да се кажат абсолютно същите неща. Светли стени, много светлина, само дето нямаше статуите и колоните. Единствената украса беше картината над олтара. Отвън имаше огромна камбана подарък от Александър II. Цялата изписани на кирилицата – надписа се четеше трудно, имаше от старите букви пък и беше на руски.

Преди съвсем да се откажем да търсим страничните забележителност имахме интересен сблъсък с някакъв вид хвърковати водни обитатели. Не ги знам що за птици бяха, но на островите имаше стотици от тях. Не им хареса това, че минахме близо до тях и се почна едно съскане. Ама какво да направим, като бяха заели всички пътеки, да се преместят пък. Най-странното беше, че след като вече бяхме отминали, изведнъж всички решиха, с голяма гюрултия, да се преместят встрани. Птича им работа.

След този сблъсък се върнахме към главния път очертан на картата. Военната академия се оказа съвсем функционираща и забранена за достъп. Не че имаше някакви огради или нещо такова – просто табелка забраняваща достъпа. Но за разлика от табелките на частните имоти тази имаше нарисувана камера и плашеше с глоби – военни, какво да ги правиш.

Беше станало обяд и седнахме в едно ресторантче. Поръчваш си на бара, вземаш си всичко и ти дават едно номерче. После храната я носят от кухнята. Тони беше хапнал нещо от топлата витрина на магазина, за това поръчвах само аз. Харесах някакви скариди, които се предлагаха в два варианта – за предястие и за основно ястие. Разликата в цената е заради разликата в количеството. Донесоха ми доста обилна порция скариди (както се твърдеше – ръчно белени), в някакъв сос и една лъжица червен хайвер. Цялата работа гарнирана с два тоста с някакво сирене. Наядох се доволно, а и беше уникално вкусно.

От тук насетне остана да разгледаме останалите забележителности – сухия док, оръдията и самата крепост. За сухия док нямам какво да разказвам. Оръдията бяха от всякакъв вид и размер. За съжаление, и тук като у нас, цевите им са запълнени с камъни и други боклуци. Опитах се да щракна няколко интересни снимки, но не знам доколко се получи.

Същинската крепост беше в ремонт. Не бяха оставили дори една стена без скеле – да снимат туристите. След известно обикаляне успях да стигна до върха, където се вееше огромното финландско знаме виждащо се от целия остров. Естествено там също беше затворено заради ремонта. Тръгнахме си от Кралската порта – последната забележителност, отвъд която е вторият кей на крепостта.

Докато чакахме корабчето край нас премина огромен лайнер (или ферибот, тук е трудно да се каже кое какво е). В снимките ще намерите няколко кадъра на фона на други лодки, за да добиете представа колко голямо е това нещо. Повечето сгради покрай брега са по-малки.

Обратно на сушата – насочихме се към православната катедрала. Тя също се намира на хълм, явно с идеята да съперничи на другата. Естествено има позлатени куполи, да не пада по-долу от другата. Интересен елемент беше полумесецът в основата на кръста. Някъде бях чел каква е символиката на това, но сега съм твърде уморен за да го търся. Вътре украсата беше изненадваща. Доста по-пестеливо зографисани стени от обичайното за православните храмове от този размер. Стилът също беше доста различен. Тоя път свещ не палих, най-евтината беше евро и половина, дори в Талин имаше свещи по 20 цента.

Общо взето това е. Пропуснахме да разгледаме самия град както трябва, но не съжаляваме. Снимахме главните забележителности. Най-накрая намерих нещо заслужаващо използването на камерата с големия зум. Врътнах още 32 km (точно) и крайната присъда е 3613,5 km без няколкото навъртени из Рованиеми без навигацията, и тези в подземието от днес (да със сигурност бяха няколко километра из тия тунели). Както обикновено, като се прибера в София, ще пусна видеото от пътешествието. Този път ще има и запис на цялото пътуване събран в няколко минути (след като приключа с обработката на суровия материал).

За утре планът е да хванем първия автобус за летището и да отлитаме рано-рано към Фракфурт, където да прекараме деня. Връщаме се в София някъде след 20 часа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *