През Европа с кола

Несебър

Фокусът на днешния ден беше посещение на стария Несебър. Не за пръв път ходя там, а като ученик дори съм ходил пеш от лагера в Равда до там и обратно. Тогава някакси го извървяхме, сега ми дойде малко нанагорно. Разстоянието може да е същото (около 5 километра), но пътят няма нищо общо. Сега всичко е застроено. След табелата край на Равда не се забелязва такъв. Сградите продължават ли, продължават. В крайна сметка сателитната навигация казва, че съм извървял над 14 km. Да, разбира се, тя казва и, че съм се телепортирал в морето, и после обратно, но пък не засичам маршрута от хотела, а от един ресторант където обядвах. Предполагам, че това изравнява сметките. Крайният резултат е ето това:

Целта на всичкото това беше да се събере 1 (един) брой печат от обект Лого на 100те обекта№6 и Лого на Unesco№217 гр. Несебър – Археологически музей в древния град Несебър. Докато обекта на UNESCO е целия град, нашият обект е само музея, т.е. в него са печатът и марките. И така, след 5 километрово ходене стигнах до града. Музеят е в самото начало. Не е особено голям, но пък експозицията си струва да се види. Има голямо количество сребърни и медни монети. Явно са били толкова много, че в един момент просто са решили да ги сипят на купчина. Разбира се, има отделени мостри, но останалото е на куп. Всъщност аз се накефих на този вид изложение. Напомня ми на това, което съм направил на библиотеката си. Естествено, има и златни монети и накити. Изумително е колко фина изработка имат някои от златните синджири, дори моят не е толкова фино оплетен. И като си представи човек, че това там е ръчна изработка.

Естествено има и традиционните за такива музеи керамични и каменни фигури. Не е за вярване какви детайли са можели да изваят в мрамора старите майстори, при това само с чук и длето (или там каквито други ръчни инструменти са ползвали). В третата и последна зала на музея, се намира изложба на икони (май и това е нещо традиционно за нашите археологически музеи). Самите икони не бяха нещо специално, но имаше няколко кръста, от тези, които се слагат на върха на иконостасите. Не бях виждал такива отблизо.

След музея следваше разходка из острова. Не си бях взел билети за множеството църкви, в които се влиза само срещу заплащане (а уж Иисус изгонил търговците от храма, явно са се върнали). Тръгнах по общо взето познатите ми улички (детските спомени явно не избледняват чак толкова). Като изключим много повечето търговци, нещата не са се променили особено. Сега има търговци и ресторанти дори в най-отдалечените и закътани улички.

Случайно реших да свърна от главния път и така успях да мина покрай 3-4 църкви, които не си спомнях от преди. Имам чувството, че в този град е имало по църква на всеки 5-6 къщи. Повечето църкви са украсени отвън с нещо като миниатюрни керамични чинийки. В миналото те са били боядисани, но на повечето боята е изпадала или пък са се счупили. Такъв вид украса не съм виждал другаде. Както казах, не си взех билет за църквите, затова нямам какво да кажа за интериора им.

За съжаление се оказа, че авто-влакчетата пътуват само за Слънчев бряг, не ми се търсеше от къде тръгват рейсовете и реших да се връщам пеш. До тук бях навъртял около 9 километра. Мисля, че нещата щяха да са наред, ако си бях с туристическите обувки, но аз бях с матстарските си сандали. Очаквано краката ме болят зверски, но пък съм доволен от постижението.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *