През Европа с кола

Център

Както сигурно се досещате от заглавието днес посетихме центъра на вселената, не не беше това, центъра на планетата, не не беше и това, центъра на страната. Да това беше. Как се определя център на неправилна фигура като тази на нашата държава? Идея си нямам, но според информацията дадена за Лого на 100те обекта№19 град Габрово – местността "Узана" от 100те национални туристически обекта някакви учени били използвали 6 (шест) математически метода, за да определят това.

Доколко са познали, аз няма да коментирам. Важното е, че са направили някакви сметки, и накрая излезли едни координати – 42°45’58″ северна ширина на 25°14’18″ източна дължина , после някаква фирма намерила тези координати и издигнали един маркер върху тях. Но какво обикновено избързвам със събитията.

Онзи ден се чудехме какво да правим с родата в неделя и възникна идеята да си направим пикник някъде. В същото време ни се ходеше по туристическите обекти от списъка. Вариантът, който измислихме, беше да посетим Лого на 100те обекта№19 град Габрово – АЕК „Етъра” и после местността Узана, където да си направим пикник.

И така в неделя (т.е. днес) сутринта, екипирани с новите тениски с логото на сайта, се натоварихме на две коли и тръгнахме да пресичаме балкана. Както обикновено тръгнахме към пътя през Бузлуджа. Този път обаче не ни беше писано да минем от там. Още на отбивката видяхме полицейска кола, но не ни спряха и продължихме нагоре, но едва след няколко завоя видяхме колона коли и полицаи, които този път ни спряха. След стандартното учудване, че от тук има път за Габрово, ни обясниха, че има някакво рали и пътят е затворен. Обърнахме и тръгнахме надолу. Излизайки от последния завой преди главния път видяхме как някакво куче скочи на един колоездач и доста успешно го захапа за крака. Аз се набрах на клаксона и кучето избяга, а велосипедистът ме възнагради със среден пръст. Явно следващия път трябва да пусна чистачките и да дам газ, а не да се опитвам да плаша кучето с клаксона.

И така без повече премеждия стигнахме до Етъра. Това е второто посещение в историята на този блог. Имаше ненормално количество хора. Ние пристигнахме тъкмо около обед и едва си намерихме места за паркиране. Жорката (на сестра ми мъжа, за който не знае) не беше идвал и заедно с племенника се разходиха, докато ние със сестра ми чакахме, съответно на сладкарницата, и хлебарницата. Успяхме да се преборим с опашките и хапнахме, и пийнахме доволно.

И така, доволно нахранени настроихме сателитните навигации за Узана и потеглихме. Пътят беше тесен, но не прекалено лош. До самия маркер на местото може да се стигне с кола, макар да има доста дълбоки коловози. Нещата щяха да са доста по-лесни ако едни други туристи не бяха решили да спрат точно преди върха. Порагледахме, поснимахме се, починахме и похапнахме. Самият маркер не е нещо особено интересно, но идеята е да се посети мястото, а не да се гледа нещо. Дори местността наоколо не ми се стори нищо особено.

С това приключихме програмата за деня и тръгнахме да изминаваме останалите 100 километра към вкъщи. Статистиката показва около 214 km за деня, разходите не съм ги смятал точно, но пък добавихме едно ново печатче и една марка към списъка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *