През Европа с кола

Около Сандански

Е, понякога трябва да има и скучни статии. Като съм се хванал да описвам всичките си пътувания няма как да пиша само за интересните неща 🙂 . Този път се възползвах от ежегодното фирмено събитие. Тази година то беше в Сандански. И така реших да посъбера още печати от Благоевградска област. И така нека започнем.

09 октомври 2015, петък

Както обикновено фирменото събитие е в петък. Трябваше да тръгна рано, за да успея да стигна навреме за обяда и срещата за ориентация. Този път темата на събитието беше вършене на някаква обществено полезна дейност. Аз се бях записал да помага на организацията "Четири лапи". Ще пропусна скучния път и обяда със сандвичи, за да кажа, че успяхме да направим доста за тази организация отколкото някой се беше надявал. За едва 4 часа успяхме да направим два (2) прототипа на софтуера, който им трябваше и да намерим евентуално решение за един от проблемите им. Няма да влизам в детайли, тъй като всъщност не се случи нищо необичайно.

След събитието се наложи да ходя до хотела, в който щях да спя. Тази година се получи някакъв фал и ни бяха настанили в два хотела, при това доста отдалечени един от друг. Имаше осигурена маршрутка, но само до 12 часа. Но битовите проблеми не са интересни. Настаних се и слязох да търся обект Лого на 100те обекта№46 град Сандански – Епископска Базилика (открита 1989 г.). Лесно го намери и направих няколко снимки. Освен ако не се интересувате от археология или изобщо не сте виждали руини, този обект няма да ви се стори особено интересен. Печата трябваше да го взема от музея (който е другия обект под същият номер). Музеят, обаче, не работеше. Наложи се да търся информационния център, който се оказа доста далеч, за да взема печат. И понеже, на тях не им дават да извършват търговска дейност пообиколих доста за да намеря галерията, която продаваше марките докато музеят е затворен.

И после имаше алкохол, танци, манци и т.н. до 3 часа сутринта.

10 октомври 2015, събота

И така, легнах си в 03:30 сутринта. Станах в 07:40. Закусих. Поприказвах си с колегите и тръгнах да обикалям обектите. Обиколката беше общо взето в обратен ред на номерата. Времето беше гадно и валеше. Реших да се отправя първо към най-далечния обект Лого на 100те обекта№5а град Петрич – Национален парк-музей "Самуилова крепост". Навигацията ме прекара през някакви селски пътища само защото пътя беше с 1 километър по-кратък. Пътят беше разбит, но за сметка на това забавен. Не съм се забавлявал така откакто спрях да минавам с колелото през локвите като ученик. Самата крепост не е нещо особено, но е приятно място за разходка. За щастие дъждът силно намаля тъкмо като пристигнах и успях да се разходя без да стана мокър до кости.

Втората ми цел беше Лого на 100те обекта№5 град Петрич – местност "Рупите" – храм паметник "Света Петка Българска". Там бях ходил преди много време. Сега всичко се е разраснало много. Докато на крепостта имаше едва две три коли (и то всичките след мен), на храма имаше поне 5-6 автобуса и се чуваше доста руска реч. Явно Ванга е все още популярна сред братята руснаци. Отне ми известно време докато се ориентирам откъде да взема печат. Починах си малко на една пейка, поснимах и се насочих към другия религиозен обект за деня – Лого на 100те обекта№4а град Мелник – Светороженски манастир "Рождество богородично".

До там се стига по тесен планински път. Бусовете и рейсовете с туристите спират в подножието, но догоре може да се стигне с кола. Пътя си е асфалтиран, но е доста тесен. От манастира са сложили доста знаци забраняващи снимането, а и са помолили любезно в текста към знаците, за това няма да видите снимки отвътре, а само отвън. Мястото е малко, но спретнато и красиво. Олтарът на църквата е богато резбован, явно нещо типично за този край. Вътре имаше доста интересни свещници с флорални мотиви, които не съм срещал в други православни църкви. Мястото си струва да се види, но за съжаление времето не беше особено добро и имаше мъгла, която скриваше гледката.

Най-накрая дойде ред и на град Мелник. Обекта, който посетих, беше Лого на 100те обекта№4 град Мелник – Кордопулова къща (наричана още Цинцарова къща). До там се стига по един тесен черен (т.е. жълт) път, който има ограничение за коли по-тежки от 1,5 тона. Моята технически е по-лека (дори с мен в нея). Навигацията ме заведе точно до къщата, но там нямаше място за обръщане и се наложи да правя доста опасни маневри назад за да успея да обърна. Къщата е нещо огромно. Казват, че е най-голямата възрожденска къща. Личи си, че който я е правил е бил баснословно богат.

На връщане, бях планирал да мина и през музея на Мелник, но вече бях взел печат пък и времето отново се влошаваше и реших да пропусна. И така се дотътрих до София и ако не ми мине котка път другата седмица отиваме за 2 дни в Истанбул.

Галерия

Статистика

Ето и малко суха статистика – за двата дни съм изминал 454,1 km за общо 7:29 часа движение. В интерес на статистиката смятам разходите за около 70 лева. На отиване успях да сваля разхода на колата до 5,7 на 100, но на връщане го качих на общо 6,2.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *