През Европа с кола

До Букурещ

И така, накратко, че стана сто часа. След отпадането на плана за Истанбул сменихме дестинацията с Румъния. Сестра ми намери някаква приятелка, с която да си разделим разходите за гориво, аз набързо намерих къде да спим в букинга и тръгнахме.

Трябваше да съм на среща до обяд и денят започна със спор с "Градска мобилност". Развалиха ми настроението, но поне нещата се разминаха. Веднага след срещата отпраших към Стара Загора. Въпреки трафика по магистралата успях да стигна за рекордно време.

Починах малко, сестра ми опакова багажа, натоварихме се и тръгнахме. През Хаим боаз (познат на повечето хора като "Прохода да Републиката") имаше доста трафик, но успяхме да се движим с прилична скорост. По едно време ми звъннаха от "хотела" да питат кога ще пристигна.

Стигнахме Дунав мост без особени затруднения. Табели много нямаше, пък и навигацията явно имаше някакви странни идеи от къде трябва да минем. Питахме някакъв униформен и бързо се оправихме. Таксата за минаване е 4 лева, проверката на паспортите от Румънска страна. Бързо ни провериха и тръгнахме към Букурещ.

Голяма тъмница е тук. В България дори между селата не е толкова тъмно. Все от някъде нещо свети. Тук пътя минава през някаква пустош, не се вижда ни къща, ни нищо, което да свети. Стигнахме в Букурещ по тъмно. Тука движението е по-оплетено от софийското. Нахакахме се в някаква тясна уличка и един Румънец утре много ще ме псува.

Намерихме апартамента, който наехме. Успяхме да се навигираме до мястото за паркиране, което ни посочиха и излязохме да търсим къде да ядем. Съвсем на центъра сме. На ръба на стария град. Има две три снимки. Сега ще ходя да спя.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *