През Европа с кола

От Букурещ до Бран

Тия тука грандоманията ги гони яко. То бива, бива, ама чак толкова. Като се почне от екраните по моловете им и се стигне до парламента всичко е много грандоманско. Но нека спазваме хронологията. Опитахме се да се наспим, но не ни се получи особено добре. Апартамента, който бяхме наели, не се оказа особено удобен (и току що му дадохме доста ниски оценки в букинга). Закусихме със сандвичите, които си носехме и потеглихме на разходка.

След жизненоважното вливане на кафе от Starbucks, в който не говорели английски, се насочихме към парламента. Подходът към него започва с огромен фонтан разположен в центъра на кръгово движение. Около него има други басейни, но те бяха пълни с мръсотия, а не вода. От фонтана започва озеленен булевард, доста приятно място за разходка. За съжаление времето беше доста мрачно и това доста развали впечатлението. Интересно ми стана, че сградите от двете страни са доста еднакви. Особено накрая, където се открива гледка към една от фасадите на парламента, двете сгради са напълно еднакви. Явно архитектите са мислели за цялостният архитектурен ансамбъл, а не само за парламента.

Не знам дали е вярно, че това е втората по площ административна сграда в света (първата е Пентагонът), но сградата е наистина огромна. Фасадите са богато украсени от всичките три страни, които видяхме. А около цялата сграда има доста голям парк. Тръгнахме да обикаляме и да търсим вход. Знаехме, че вътре може да се влиза, макар че цената е солена и нямахме намерение да го правим, искахме да се приближим. На първия вход видяхме как един полицай прати едни хора нагоре по баира и ги последвахме. На втория вход влезе автобус, но полицаите гледаха доста не приятелски и решихме да продължим нагоре.

Третият вход ни донесе късмет. Окуражени, от табелката за музея на съвременното изкуство, влязохме в двора на парламента. Започнахме да обикаляме. Това нещо е наистина огромно. Отне ни доста време да го обиколим и разберем, че туристическият вход е бил точно от противоположната страна. Решихме да се насочим към излизане, така или иначе нямахме намерение да влизаме вътре.

"Старият град" е относително малко кварталче, даже бих казал доста малко. Има няколко църкви и банки. Намират се, също, голям брой заведения за хранене и пиене, а и за стриптиз. Не липсват секс шопове, всъщност нашият апартамент беше точно над един секс шоп. Пообиколихме, поразходихме се и поснимахме. Харесахме си заведение, в което да ядем и след като си напазарихме сувенири се насочихме към апартамента, за да си върнем ключовете. Добре, че нета е доста сериозен и има сигнал даже от другата страна на улицата, където бяхме паркирали, та имахме възможност да го ползваме и отвън.

Заведението, което бяхме избрали, се оказа една от местните забележителности Caru’ cu bere, което се превежда до нещо като "Бирената каруца". Освен, че сградата, в която се намира е историческа забележителност, самият бар работи на това място от 1899. Да това е хиляда осемстотин и 99. Имахме късмет да стигнем и да ни настанят точно преди да се изсипе една голяма група. Вътре е доста тясно и столовете от отделните маси опират гръб в гръб.

На всеки 15 минути имаше фолклорна програма. По едно време танцьорите взеха на повтарят нещо си блабла Деници. Интересното е, че докато се настанявахме ни питаха дали ще ни стигнат два часа и как се казва Деница (защото тя влезе първа и пита за маса). Решихме, че явно не е съвпадение. Английската група до нас даже я канеха да танцува, но и те не пожелаха да се включат.

Хапнахме някакви румънски специалитети. Аз ядох някаква манджа с качамак, наденичка, свински пръжки и кисело зеле. Огромна порция на прилична цена. Или поне така си мислех до вечерта, когато вечерях същото такова нещо (но по малко по-различна рецепта – с яйце и кашкавал, а и някакъв сос) за около половината цена.

След като се наядохме доволно, направихме бърза обиколка на моловете и се насочихме към Бран. След като с известни усилия успяхме да се измъкнем от парко-мястото пътят ни отведе към околовръстното. За съжаление навигацията не ни преведе през триумфалната арка, както подсказваше карата на Google. Пътят към селото мина без някакви особени премеждия. Накрая ни се наложи да се качваме по един доста стръмен черен път, но за щастие единствената кола, която срещнахме, имаше къде да отбие.

Настанихме се и решихме да ходим до Брашов, за който се бях заблудил, че е само на 5-10 km. Разминахме се на косъм (съвсем буквално) с някакъв джигит. Ония караше с доста по-голяма скорост отколкото пътят позволява (особено като се има предвид, че по този път се движат и пешеходци), а Деница излизаше зад една ограда, която пречеше на видимостта. Явно караше някаква мацка, защото след като се разминахме от другата страна излезе някакъв младеж и взе нещо да се репчи.

Но както и да е, Брашов се оказа доста по-далеч отколкото си мислех. Стигнахме само до един магазин и се върнахме да вечеряме в "ресторанта" на хотела. Всъщност собствениците готвят всичко и то е много добро. Аз вече казах какво ядох. Жорката и Ева ядоха някакви шницели, а Деница си поръча някакъв вид качамак, с който не можа да се справи. Десертите бяха доста добри. Единият беше някакъв щрудел със сладолед, а другият бил местен специалитет – някаква мекица полята с киселеещ сос (заприлича ми на същия сос, който дойде и с качамаците) и сладко от вишни. И всичко това на много по-ниска цена. Всъщност това май ни беше най-евтиното ядене до сега.

За утре плановете са: "замъка на Дракула", замъка на съседното село (ако има време) и обратно към нашенско, че ни чакат 7 часа път.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *