През Европа с кола

От Бран до Стара Загора

И така, с малко забавяне ето и последната статия от серията за Румъния. Вчера се прибрахме доста уморени, ядохме и заспахме, а днес трябваше да стана в 5 за да отида на работа. Последният ден беше най-добрия. Времето беше прекрасно, гледките фантастични, а храната отлична. Закуската започваше в 08:30 и се бяхме разбрали да се раздигаме около 08:00. Аз както обикновено станах малко по-рано и успях да снимам чудесната панорама, която се разкриваше от балкона ни. Самата закуска, както и вечерята от предната нощ, беше приготвена от собствениците на хотела. Моето впечатление, че най-добрите закуски често са по по-малките места, се потвърди. Най ни се услади едно сладко от сливи, за което решихме, че е домашно и прясно.

Хапнахме и тръгнахме към замъка. Той се оказа доста близо. Подходът към него е една голяма чаршия. Продават се всякакви сувенири, китайски играчки и какво ли още не, без оглед на това дали играчките имат или нямат нещо общо със замъка. Разбира се има множество тематични тениски, кукли, чаши, пипета и всевъзможни други боклуци. След входа на крепостта има доста приятна градина. В средата на градината се строеше някаква къща – предполагам, че там ще има някаква допълнителна атракция. Покрай пътеката към замъка е разположена още едно пазарче, но този път явно е имало някакво старание за възстановка. Няколкото магазинчета са разположени в полукръг, а пред тях има оформено нещо като мини-площадче. Стоката е доста по-подредена и най-кичозните артикули липсват. Търговията не спира до тук, защото вътре в замъка има сувенирен магазин.

Изкачихме рампата към замъка и започнахме разходката из него, но не и преди да ни проверят билетите за втори път. Оказа се, че Ева си е дала билета на Деница, която пък си прибрала нейния в чантата, а пази Евиния в джоба си. Успяхме да се ориентираме бързо и да влезем. Първото ни премеждие дойде когато Ева почти отказа да се качи по едни стълби заради клаустрофобия. Вярно, тясно беше, но чак пък толкова страшно!? С известно кандърдисване успяхме да я убедим да се качи. От горните стаи на крепостта се разкриват чудесни гледки. Стаите са реставрирани и аранжирани в нещо като етнографски музей. Има разни оръжия, носии и брони. Има даже стая с уреди за мъчения, но в нея се допуска само с допълнителен билет, който ние решихме да си спестим.

След замъка потрошихме сумати пара за сувенири, два вида сирена (едно от които си е кашкавал – така си пише и на румънски), някакъв "шербет" и разни други подаръци. Потеглихме към Рашнов, където смятахме да видим другата крепост. Там ставаше дума за истинска цитадела с чисто военни функции, която не е напълно реставрирана. Към нея се стига по един от два начина. Има фуникулер, чийто вход не можахме да открием, и има път. Следвайки таблите ние стигнахме до огромен паркинг пълен до дупка. Пуснаха ни да паркираме в някакъв двор срещу 10 леи, явно всяка неделя е така и хората си изкарват пари. От паркинга тръгваше влакче, но за разлика от нашите черноморски мото-влакове, този го тегли съвсем истински трактор. Всъщност влакчетата май бяха три.

Качването не е много голямо, но кой да знае, а изглежда плашещо стръмно. На половината път има "дино"-парк. Изглежда е сериозна детска атракция. И ако може да се вярва на картинката отвън – доста голямо. Не изглеждаше като място, на което четирима възрастни да хвърлят пари, за това го пропуснахме. На върха е цитаделата. Доста малка крепост от върха, на която, се открива гледка към цялата околност. Едната страна е запълнена в магазинчета за сувенири. Имаше както рицарски табарди и ковач така, и китайски боклуци. Пред портата бяха опънали палатка и предлагаха стрелба с лък. Голяма лудница беше. На излизане се изкуших да ям царевица, която беше доста твърда и така ми се наби между зъбите, че до вечерта не можах да я изчистя. Ядохме и "коминче" нещо като козунак, но много тънко, и оформено като комин.

Пътят към дома беше дълъг. Румънците са ужасни шофьори. Един, не стига, че ни взе предимството, ами и взе да ни се кара. И у нас има откачалници и нахалници, но в Румъния те са много повече. Естествено объркахме пътя на входа на Търново. Там така и не направиха една табела като хората. Хакнахме се в града. Успяхме да снимаме нощния Царевец. С малко лутане успяхме да се измъкнем. Не се губя из тия улички за пръв път, макар че сега караше Деница. Без повече проблеми си стигнахме до Стара Загора.

Галерия

Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *