През Европа с кола

От София до Будапеща

Четирима души и пет десерта, това беше кулминацията на деня. Това и последвалата сметка за около 125 €. Не малко пари, но пък и не малко храна. Но както обикновено избързвам с историята. Всичко започна малко по-рано …

Преди около седмица (или две). В телефонен разговор със сестра ми. Децата имали междусрочна ваканция и бабата щяла да ги гледа, та да сме отидели някъде. Нямахме много варианти и бързо се спряхме на Будапеща. При едно тръгване от София, щяхме да стигнем бързо. Речено, сторено.

Дойде четвъртък, Деница, Жоро и Ева пристигнаха с автобуса и след кратка, но съдържателна вечеря в Халбите на ул. Три уши се стигна до ранно ставане (в пет часа) и ранно чистене на сняг (в 6:15), та чак до ранно тръгване (в 6:30). Бързо стигнахме на Сръбската граница и я минахме преди осем.

Изминахме 770,7 km без инциденти. Този път документите ни бяха старателно проверени на всяка една от границите. Като ги сканираха и внимателно погледнаха дали снимките ни съвпадат с тези в паспортите. Явно ги гони параноята. Но то май не е параноя, ако наистина те преследват. Бежанци не видяхме, само едно мюсюлманско семейство пресичаше Унгарската граница пеш, но пък може да са били просто стопаджии.

Благодарение на навигацията намерихме хотела без трудности. Паркинга е вътре в двора, персонала любезен. Апартаментчето прилично. След бързо освежаване излязохме на разходка. Без предварителен план и подготовка. Стигнахме до Дунава, след което решихме да седнем да хапнем. Доста нередовно се бяхме хранили през деня.

Беше едва около пет следобед. Заведенията бяха празни. Трудно е да избереш, като никъде няма никой. Накрая рискувахме. Седнахме в един ресторант Salt and Paper или нещо такова. Фацебука бързо разкри доста висок рейтинг – 4,5 звезди и ние се обнадеждихме. И запоръчвахме. Аз си взех само едно гулажче, а Жоро някакво свинско. Деница и Ева ядоха първо някакви салати, после спагети. Хапнахме доволно и решихме да си поръчаме десерти.

Но как да си изберем? Първо поръчахме двата традиционни десерта. Някакъв крем със сметана и едни палачинки. После Жоро си поръча пържен банан, а Деница реши да пробва някакъв друг десерт с крем от кестени, който, както се оказа по-късно, също имаше доста сметана. Накрая Ева настоя и за плодова салата. Единствено десерта с крема от кестени остана едва пипнат, беше прекалено тежък за изяждане. Накрая ни дойде сметчицата – скромните 125 €.

За утре още не сме измислили детайлни планове. Нека първо се наспим пък после ще видим. А ето и малко снимчици:

Един коментар з “От София до Будапеща

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *