През Европа с кола

Будапеща

Днес направих 2-3, а може и да са 5, 6, 7, 8 снимки. Абе май всъщност са 581. И в добавка, два клипа. Един, ей така, общ пейзаж и един интересен – смяна на караула на още не знам какво … пак съм тук, според Интернет това е било Sándor-palota – текущата резиденция на президента. Само да се бях сетил 30 секунди по-рано, че имам камера. То се наложи и малко набързо да прекъсна, че Деница ме викаше да се качвам на фуникулера.

Не ми е известно колко километра навъртяхме днес. Доста се повозихме на метро и даже се позагубихме в него. В карата на Lonely Planet има някой "интересни" идеи за това къде трябва да се поставят имената на спирките спрямо знака за спирка. И понеже бързахме, а аз бях доста уморен се качихме на синята линия вместо на червената. Като резултат слязохме на Kálvin tér вместо да се озовем на Astoria, добре че тази спирка е пресечка със зелената линия, която пък има пресечка с червената (тук не видях лесен начин просто да се качиш в обратна посока, никъде).

Но стига съм разказвал от средата на история. Наспахме се добре, закусихме с провизиите, които си бяхме набавили и начертахме няколко примерни обиколки. Деница държеше да отидем до Hősök tere, т.е. площадът на героите. Той се намира в края на Andrássy út, т.е. булевард Андраши. Лого на UNESCO№400 Будапеща е част от списъка на UNESCO, но булевард Андраши е един от трите обекта изрично изброени в номинацията, заедно с квартала на замъка и бреговете на Дунав.

След като направихме плановете излязохме с идеята да минем покрай голямата синагога, която смятах, че се намира наблизо. Оказа се, че се бях объркал. Тя наистина не е много далеч, но хотелът ни се намира на друга спирка на метрото. После решихме да се насочим към операта, но и тя се намираше в обратната посока. Бях се заблудил от друг маркер на интересен обект House of Terror, което е мемориал/музей на фашистките и комунистическите режими на XX век. И така, непредвидено се озовахме на Andrássy út и вместо с метрото стигнахме до площада на героите пеш.

И така, след кратко прекъсване с цял вечеря е време да продължа с писането. За вечерята ще говоря като стигна до тази част от деня. Преди паузата бях стигнал до площада на героите. Няма да се опитвам да го описвам, снимки има колкото искате. Статуи, арки такива ми ти работи. Точно зад площада е градският парк. Разходихме се около близките сгради. За едната решихме, че е баня, още не съм сигурен дали сме прави, другата се оказа селскостопански музей. Замъка, в който се намираше този музей беше доста интересен за снимане. Другата голяма забележителност в парка беше огромната ледена пързалка, която беше пълна с хора още в ранния съботен ден.

След разходката в парка, решихме да пропуснем зоологическата и ботаническата градини. Взехме си 10 билета и се натоварихме на метрото. Първата линия, на която се качихме изглеждаше много стара. То никъде не видяхме типичните бариери, просто имаше машини за перфорация на билета. Само на тази първа станция имаше някакви служители, които обясниха какво да правим. Предполагам заради многото туристи в района.

С едно прекачване стигнахме до желаната спирка. Тук малък проблем беше течащия с пълна пара ремонт, който беше направил площада много различен. Бързо се ориентирахме и тръгнахме към замъка. Преди да влезем в него последвахме един от тукашните знаци, пръв приятел на туриста. Този знам можете да намерите в близост до обществени тоалетни и винаги изглежда еднакво. Само не винаги тоалетните бяха наистина налични. В този случай тоалетната беше там, а ние се изхитрихме и влязохме със 180 форинта и четиримата.

Качихме се на крепостната стена с асансьора. Стената е достъпна и пеш, но с него е доста по-бързо. Започнахме бавната разходка из крепостния град. Доста от къщите, изглежда, са частни имоти. Няма да описвам какво точно видяхме, главно защото не знам кое какво беше. Стигнахме до основната туристическа дестинация, от където се откриваха доста гледки към целия град.

Там направихме грешката да обядваме в панорамното заведени. Останахме много разочаровани. Не само от "огромните" порции от 3 (три) равиоли, каквито яде Деница или от миниатюрните, като хапки, телешки пържоли, но и от липсата на обслужване. Оказа се, че имало обедно меню, което никой не ни предложи. Както и да е, яли-недояли продължихме разходката към дворците. Там намерихме продавач на "комини" и с общи усилия хапнахме два "комина" с различно "покритие" – един кокос и един с какао (май?). Пак там Ева си плати да мята "шурикени", които в тукашния вариант представляваха два, заварени под прав ъгъл, ножа за мятане. Доста е опасна тая Ева, да знаете.

Слязохме от хълма с фуникулера. За нещастие избрахме най-задната кабина и нямахме добра гледка, но докато се ориентираме и нямаше как да сменим местата. Минахме през висящия мост, намерихме катедралата и след това и операта. Повозихме се на метрото. Вече разказах как се объркаме там и как се намерихме. Видяхме и синагогата, но вече бяхме прекалено уморени за да ѝ се възхитим.

Накрая Деница и Жоро отидоха на шопинг, а както по-късно разбрахме и са пообиколили още малко, а ние с Ева се прибрахме да си починем. След като се събрахме отново всички, тръгнахме да дирим вечеря. Питахме на рецепцията и ни насочеха към някакво "кафе", то май тук на всичко викат "кафе". Обещали ни бяха безплатна бира, ако представим рекламната листовка.

В самото заведение, което се казва Ladó Café ни посрещнаха много любезно. Вместо безплатна бира получихме безплатна минерална вода, но пък после, след като основното ни ядене са забави доста, получихме и по едно безплатно питие. Всъщност безплатните неща бяха доста, защото аз получих и безплатно предястие, понеже бях единствения, който не поръча такова. След доста обяснения, успяхме да получим и хляб, който също беше безплатен.

Друг безплатен "бонус" беше живата музика. Явно това е известно джаз място, тъй като всяка вечер има различен изпълнител или група. Накрая завършихме с брилянтни десерти. Уж си поръчахме същия десерт като вчера, но той се оказа различен, също толкова добър, но не същия. Нещо не мога да намеря името в нета, а сега телефона ми не е под ръка за да проверя как се казваше.

Насладете се на снимките и видеото от деня:

Галерия


Поради технически причини галерията е ограничена до 500 снимки. За да видите останалите снимки отидете на моя албум Будапеща във flickr.

Видео

За утре плановете ни са да тръгнем много рано, около 6, защото имаме доста път.

Един коментар з “Будапеща

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *