През Европа с кола

През Кюстендил

Вчера официално си заслужих бронзовата значка от 100те национални туристически обекта. "Закръглих" бройката на обектите до 25. То това си беше и първоначалният план, макар че обектите, които дадоха печатите не бяха тези от плана. Бяхме си организирали тийм билдинг и аз реших да се възползвам от повода да мина през Кюстендил и Благоевград. В крайна сметка Благоевград "гризна дръвцето" и вместо това минах през село Стоб.

Тръгнах вчера около 10 сутринта, времето беше доста приятно, но задръстването в София компенсираше това. Минах през няколко наброй ремонта само, за да мога да заредя колата, след което трябваше още сумати време да се движа в гадното задръстване на околовръстното, само за да мина през още два ремонта и да изляза на магистралата при Драгичево. От там нататък беше лесно. Къде магистрала, къде скоростен път – кеф ти 120, кеф ти 140, стигнах доста бързо. Бях поставил в навигацията за цел Лого на 100те обекта№26 град Кюстендил – Къща-музей "Димитър Пешев".

В случай, че се чудите кой е този Димитър Пешев – това е главният отговорник за спасяването на българските евреи през Втората световна война. Както обикновено аз не се бях замислил кой е той преди да вляза в музея. Стигнах там около 10 минути след края на обедната почивка, която се оказа с половин час по-кратка (да по-кратка) от моята информация. Бях единственият човек и уредничката ми направи кратък тур. Къщата е наистина малка. Първият етаж е зает с експозицията на музея, а вторият е заделен за гостуващи изложби. Гостуваше един резбован кръст. Той беше в средата на една от двете стаи, а стените бяха окичени с уголемени снимки на всяка от сцените по него. Основната експозиция се състоеше главно от документи и някои дрехи. Нищо, което само по себе си да е уникално. Уредничката спомена някой интересни детайли от откриването – например как тогавашният израелски посланик, който бил роден в България, е споделял спомени от детството си.

Но избързах малко с музея. Още от самото тръгване навигацията ми "знаеше", че в центъра на града паркирането не е позволено и искаше да намери паркинг. Когато наближих отново се разписка за това. Реших да я пробвам тая функция и о чудо, сработи. Закара ме до паркинга на един блок, встрани от центъра, на съвсем спокойно място, до една чешма. От там пуснах на телефона да ме навигира към къщата-музей. Телефонната навигация се оказа доста добра, може да говори, може и да вибрира, бях приятно изненадан преди няколко дни, като я пробвах за пръв път. Само дето малко преди да стигна до дестинацията си видях табела за Лого на 100те обекта№26 град Кюстендил – Художествена галерия "Владимир Димитров – Майстора" и реших да се отбия. По-късно това се оказа грешка, сигурно 15 минути търсих къде точно се намира музея, ама така е, като бъркам ляво с дясно.

Дори аз знам кое е Владимир Димитров – Майстора. По-голямата част от галерията е посветена на неговото творчество. Аз не разбирам от изкуство, но неговите работи ми харесват. въпреки психеделичната употреба на цветовете. Гледайки картините му, ми се струва, че човека е ползвал LSD или някоя друга разширяваща съзнанието субстанция. Останалата част от галерията е посветена на модерно изкуство. Странно, но някой от цапаниците ми се сториха интересни, явно има определено ниво на замацаност, което позволява дори на мен да разбера какво е нарисувано. Само дано не се превръщам в критик на модерното изкуството. Наред с картините имаше и скулптури, и модерни фотографски интерпретации на класически картини (доста интересни). В една от стаите скулпторът явно имаше фетиш към миниатюрни човешки фигури с непропорционално големи полови органи – при това от керамика – не само на жените, но и на мъжете (авторът беше мъж).

Както казах и по-рано, след галерията изгубих доста време да търся къщата-музей. За това след нея се разходих малко из централния площад, направих някой снимки, хапнах един дюнер и реших да пропусна другите два обекта в града. Така или иначе вече имах печат, а те всичките са на един номер. Искаше ми се да видя поне църквата, но така рискувах да не мога да посетя никой от другите два планирани обекта. Реших да се насоча към Лого на 100те обекта№28а село Стоб – Стобски пирамиди. Времето беше чудесно и дори да не успеех след това да мина през Благоевград пак щях да направя двата печата, които не ми достигаха до 25.

Навигацията нямаше този под-обект, но с една малка грешка ме отведе до центъра на селото, откъдето просто трябваше да следвам множеството табели. Входът за еко-пътеката е 2 лева. Първоначално тя върви по широк "път". Но скоро се стига до стръмна секция. На особено опасните места, и където мястото позволява, има изградени дървени парапети. Само дето част от тях са се срутили – дъските им могат да се видят надолу по ската. Явно нещата се поддържат сериозно, хората нямат вина за ерозията, особено на място, на което се ходи точно заради нея. Има доста пейки, има и няколко навеса, явно предвидени за внезапно влошаване на времето. С доста зор успях да се изкача почти до върха. Има пътека съвсем до него, но духаше страшен вятър и не бях сигурен, че ще мога да сляза след като се кача. От другата страна се виждаха хора и предполагам, че пътеката слиза надолу.

По обратния път забелязах, че съм пропуснал една от "забележителностите" на мястото. Преди време на едно място е имало храм. Сега от него има само няколко камъка. Но хората са набили висок кръст, който се вижда над дърветата и са сложили няколко икони на завет. На отиване бях видял информационната табела (една от малкото, която все още се четеше), но така и не бях видял останките на храма, които бяха 4-5 метра встрани от главната пътеки. Светът е малък и почти на изхода срещнах колега от друг екип, който беше решил да спре тук по пътя си към София.

Нагласих си навигацията за Благоевград – комплекса Вароша. Тя ме прекара през доста живописен междуселски път и отново ми намери паркинг. Бях се озовал над комплекса. Един охранител ми даде насоки, но изправен пред перспективата да слизам и после пак да се качвам по доста стълби се върнах до колата. Проверих къде се намира печата и се оказа, че вече е късно за него. Реших да се откажа и да отпрашя към тийм билдинга. Естествено пак объркаш изхода на Благоевград, на това кръстовище маркировката е просто идиотска. Този път обърнах доста по-бързо, знаех си урока. Стигнах до хотела и след N телефонни разговора успях да намеря в коя къща съм.

После се киснах в джакузито на лафче с колегите, ядохме, пихме и се веселихме.

И накрая малко статистика. Навигацията отчита точно 389.0 km, общите ми разходи са около 85 лева без да се брои нощувката и другите разходи около събитието. На връщане взех Ади и Верчето, които искаха да се приберат по-рано в София и пътуването мина почти безпроблемно.

P.S. Предвид скорошните земетресения в Япония ще се наложат промени в маршрута. Има сериозни разрушения в инфраструктурата водеща до Кагошима и стигането до там ще е проблемно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *