През Европа с кола

Доха – нощ

38 градуса по Целзий – пареща жега. При това през нощта. Това мога да кажа за Доха, столицата на Катар. В момента съм се скрил в климатизираното летище и чакам да дойде време за полета ми към Токио. Ще имам достатъчно време за да си напиша статията, да намеря нещо да ям и вероятно пак ще ми остане време.

Но нека се върнем към моя любим хронологичен ред. Станах рано, за да мога да гледам последния епизод на Игра на тронове. Багажа беше стегнат още от вчера и нямаше какво да се прави сутринта. Стигнах на летището безпроблемно. Баналните неща около проверката на сигурността също отминаха бързо. Полетът излетя навреме и с изключение на доста гадната турбуленция (наистина си беше гадна, казаха на екипажа да сяда по седалките заради това) около половин час преди Дока мина без проблеми.

Слязохме на автобусче. Полета беше доста празен и един автобус ни събра всичките. От автобуса – бегом към гишето за информация, от там към гишето за безплатния тур. Успях да се запиша, после като ми дадоха ваучера видях, че съм номер 8 или 9. Голям късмет извадих, след всичките тия обяснения, че все няма места за вечерния тур. Две момичета от моя самолет даже бяха успели да се запишат пред мен. Идея нямам дали това е нормално положение и дали местата не свършват за двайсетина минути, но така се случи при мен.

Естествено имаше неявили си и тура беше 20, а не 22 човека. Трябваше ни един час, за да минем през имиграционните. Огромна опашка, още по-огромна зала. Работят доста гишета, но просто процедурата е бавна. Отиваш при служителя, стъпваш на едно кръгче, гледаш в една камера. Тя се движи нагоре-надолу, святка, мига. Понякога нещо не може да фокусира и човек трябва да се мести наляво-надясно, да сваля очила и т.под. Хората тук не се шегуват.

Както казах, летището е климатизирано. Приятно хладно е. А жегата отвън те удря като с чук. Краткото чакана на автобуса ми се видя като вечност. Автобусът също е климатизиран. Но слизането от него има същия ефект на удар с чук. Към обиколката върви, и както каза нашият гид, доста скъп подарък – 330 ml обезсолена морска вода. Това тук е двойно по-скъпо от бензина.

Като казах гид. Голям образ беше тоя. Няколко пъти ни заплашва, че ако не се върнем на време, щял да ни остави, защото хората имат да гонят самолети и ако остави някой той да се оправя. Ако бил оставил някой, той щял да си има проблеми с имиграционните. Какви проблеми не стана ясно, типично по арабски тоя си преувеличаваше. Иначе не мога да се оплача от него. През целия път обясняваше, това от ляво е дворец, това от дясно е пристанище и т.под. неща, които се очакват от един гид.

Спирки имаше три. Една, за да снимаме новия град през залива. Точно до музея на ислямското изкуство. Този музей уж е част от тура, ама май само отвън. Втора на 0строва на перлата (или перлите), който е изкуствен остров застроен главно с жилищни сгради. Естествено спряхме точно до магазина на ferari и … хм изскочи ми от главата марката ролс ройс май беше. Последната спирка беше в Сук Уакиф. Сук значи пазар, а уакиф значело прав или изправен, ще рече, прав пазар.

На пазара имахме на разположение около половин час, за разлика от петте и десетте минути при предните две спирки. След големите предупреждения да не се загубим останах малко разочарован. Има една главна улица, доста широка и доста странични улички, но по нищо не може да се сравнява с, да речем, медината в Тунис, където човек наистина може да се загуби. Пазарът на живи животни явно се смята за някаква атракция. Трябва да призная, че е доста впечатляващ. Всякакви видове птички и папагали набутани в клетки или просто стоящи си на клон (вероятно с подрязани крила), зайци, патета, котки и кучета. И се вдига една ми ти какафония. Всичко това примесено с вездесъщия аромат на подправки и канела типичен за арабските пазари. Нещо, което не очаквах, беше огромното количество на кафенета. Имаше ги навсякъде. Хората бяха насядали, пиеха си чая или кафето и си пушеха наргилетата.

Събрахме се навреме и след двадесетина минути бяхме на летището. В късната вечер вече нямаше опашки и минах доста бързо, само дето ми се падна да си събувам обувките, явно мязам на някой терорист. Снимките правени нощем от автобус в движение не са особено добри, но ще ги кача при първа възможност. За съжаление изглежда фотоапарата ще ме предаде, но след над 15 000 снимки не мога да се оплача.

P.S. 10.05.2016 Ето я и галерията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *