През Европа с кола

Киото – ден втори

Почувствах се като в космически кораб. Десетина футуристично изглеждащи стола подредени в едно помещение. Всичко се вижда от рецепцията. Наоколо шетат мъже и жени с бели и зелени престилки. Не, това не е USS Enterprice, макар да прилича. Това е дежурният зъболекарски кабинет на Киото. Оказва се, че тук няма зъболекар, който да работи в неделя или на официален празник. За това пък има дежурна клиника, която работи само тогава. Снощи, след като болката от зъба продължи да се усилва, докато чаках Ибупрофенът да влезе в действие, проучих наличните зъболекарски кабинети. Оказа се, че тази клиника е на има-няма 5 минути път от една от забележителностите, които смятах да посетя.

Към клиниката няма табели на език различен от японския, но я има отбелязана на туристическата карта както на английски така и с йероглифи. От там нататък, ако човек е добре мотивиран, например от страшен зъбобол, не е трудно да се сравняват картинки. От всичките хора в клиниката само една медицинска сестра говореше някакъв английски. И то не много. Намериха ми форма за "прием" (казах ви вече колко обичат формите), която беше преведена и на английски. Попълних я и се почна едно преписване в компютъра. Знаете как "красиво" пиша, а за тия английският изглежда както за мен йероглифите. Писахме, сверявахме, написаха ми името и датата на раждане. Ами сега, иска се адрес, давам адреса на хостела, но той, като всички адреси тук, е един километър дълъг. С йероглифи се събира, ама на английски – йок. Написах го половината, колкото да не е без хич. Но на тях им трябва точен адрес. Добре, че приложението на Booking.com може да превежда адресите на местния език.

Сядам на стола. Сложиха ме направо да легна. Нали ви казвам, като в ракета. Чука доктора по зъбите, но странно, не ме боли. Пък като си затворя устата боли. Загледа се в счупената пломба отдолу, но къде с жестове къде с викане OK успяхме да се разберем, че не е това и не бъркам долу с горе. Накрая извадиха някакъв лист, явно с действията, които смятат да правят, и той преведен на английски. Успяха да ми посочат, че ще ми изпишат антибиотик и нещо за болката. Една от сестрите извади и телефон, и се почна едно превеждане с телефона, което къде работи, къде не, но накрая се разбрахме. Дадоха ми и антибиотика, и болкоуспокояващите, мазнаха ми венците с някакво лекарство и това беше. Това ми коства 6070 ¥, което е около 50 €. Не е много, предвид стандарта на живот тук.

Но да се върнем на хронологическия разказ. Днес беше денят на фестивала Аоу Мацури. Специално си направих програмата, за да присъствам на него. Не съжалявам за това си решение, но на хартия 500 човека, облечени в старовремски дрехи звучи доста по впечатляващо от 500 човека, на които им отнема 45-50 минути да минат покрай теб. Процесията започва от императорския дворец и свършва в два от многобройните тук храмове. Бях си направил сметката да съм час по-рано, за да си намеря удобно място за гледане. По принцип има и запазени места, но не ми се даваха пари за такива работи.

Първи сблъсък. Тълпата в метрото. Точно на моята спирка нямаше от ония с белите ръкавички, които помагат на хората да влязат, но на тази, на която слезе целият влак – имаше. Имаше хора и навсякъде по кръстовищата на тунелите, които да насочват тълпата. Направо се чудя, дали не са изобретили някаква машина за клониране, която да им позволява бързо да доставят униформени служители на точното място в точното време. Влязох в парка към двореца и следвайки тълпата лесно намерих от къде ще мине процесията. То табели има на всякъде и нищо, че са само на японски, лесно се разбират.

Пътят на процесията беше заграден с въженца, а на няколко места имаше "пешеходни пътеки", за да могат хората да пресичат от другата страна. Отстрани имаше разпъната чаршийка, търговията трябва да върви. Количеството хора беше невъобразимо. Разходих се нагоре-надолу по редицата и си намерих една сянка, под която да чакам (шапката за слънце остана в хостела и в резултат сега съм леко препечен). Като видях, че все повече и повече хора прииждат се преместих от сянката към тълпата. Успях да си намеря едно "прозорче" от нисички японки и се запънах кат магаре на мост. Местните, които бяха дошли първи, направо си бяха разпънали мушамички до въжетата и си бяха насядали. По информираните туристи, също, а някои даже си носеха походни столчета.

След един час чакане процесията почна да се ниже. Бавно и полека. Минат 5-6 човека, след малко още 5-6. Един-два коня, после волска каруца. Част от хората имаха задача да почистват след животните. Един полицай, не знам с какво беше заслужил тази съдба, имаше задачата да дебне кога на конете ще им се припикае и да събира въпросната течност в една торба. Друг пък си беше извадил фотоапарата и снимаше. Всъщност повечето чистачи бяха облечени в костюми, полицаите се намесваха само преди процесията, понеже имаше двама конника, които ходеха напред-назад. Така и не разбрах каква им беше целта на тия конници. Може и да бяха конни полицаи облечени в носии.

След като свърши процесията тълпата се разпръсна за мигове, а сергийките от чаршията изглеждаха опустошени, явно добре им беше минала търговията. Тръгнах да се разхождам из обществената част на парка. Доста е огромен, но му липсва сбитата красота на останали паркове, които вече разглеждах тук. В част от сградите се влиза срещу билетче, а в самия императорски дворец може да се влезе след като се напише "молба". Явно има ограничена бройка хора, които пускат всеки ден. Бяха ме предупредили, че вероятно места няма да има и за това не си направих труда дори да ходя да пускам въпросната "молба".

Насочих се към замъка Ниджо – името му ще рече Втори замък, превода е мой, така че се съмнявайте на воля. По пътя така и не харесах нищо за ядени и за това минах през един супермаркет, от където си взех доста апетитно изглеждащо бенто, т.е. храна в кутия. Затърсих къде да седна да ям. Предположих, че в замъка, обект на UNESCO, няма да има подходящо място (и правилно), но видях, че от задната му страна има някакъв парк. По пътя засякох как едни местни тийнейджъри бяха седнали направо на земята, на едно уширение на тротоара, явно и така може да се яде. Тъкмо седнах на една пейка в парка и облаците бегаха. Видях, че местните си сядат на сянка директно в тревата и веднага приложих максимата за Рим и римляните във варианта ѝ за Киото, и киотяните 😉 .

За зъболекарите вече казах. Нямаше как да пропусна като беше само на 5 минутки от замъка. Свърших тази задача веднага след като се наядох и после отидох да разглеждам крепостта. Реших да си взема аудиогайд. Точно преди мен свършиха, едно момиче взе 3 за нейната групичка, но аз реших да изчакам и се оказа, че един се е заредил достатъчно, за да ми го дадат. Гайда свърши доста добра работа. Замъкът е бил седалище на шогуна по времето, когато той е бил истинската власт в Япония. Имаше някои неща, които нямаше да видя без него. Разбрах и каква е целта на всичките апликации по колоните. Хитреците са искали да скрият пироните под тях.

Главната порта беше в ремонт, но вътрешният вход беше достатъчно впечатляващ. Изящно оцветени резби покриваха всеки сантиметър. Част от рисунките върху стените от двореца бяха копия, оригиналите били изнесени в прилежащия музей. Защо ще правят такова нещо не разбрах, но какво да се прави. Музея го пропуснах, на мен ми стигат и копията. Друга част от картините липсваха – правели им реставрация, но такъв ми бил късметът.

На излизане хапнах някакъв сладолед, доста интересно го бяха направили. Хванах рейса и се насочих към гарата, където смятах да напазарувам друго бенто. Едната кутия от обяд още стоеше (и продължава да стои), но ми се ядеше нещо топло. Намерих си някакво пържено месо с ориз и салата, а след като се загубих из мола им, си купих, и нещо като еклер, което ме привлече с чудесния си аромат. Като ядох храната май успях да сипя соевия сос за салата върху ориза, но и така се ядеше. След ядене си взех антибиотика и едното хапче обезболяващо (дадоха ми точно 4), че да почина малко от болката.

За утре прогнозата е за лошо време. Ще пропусна планираната обиколка на Кобе и Осака 🙁 . Вместо това ще изчакам да мине дъждовната сутрин. Ще се възползвам от възможността да си изпера дрехите на автоматите в хостела и ще видя какво мога да сместа в няколкото не дъждовни часа, които са в прогнозата за следобед.

Галерия

Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *