През Европа с кола

От Хирошима до Химеджи

Гвоздеят на програмата, днес, беше замъкът в Химеджи. Това беше забележителността, която очаквах най-много. Освен поредният обект на UNESCO, това е и много красиво място. Масивна реставрация е приключила съвсем наскоро и сега човек може да се наслади на мястото в почти пълния му блясък. Само малка част още е в процес на реставрация, но тя почти не се вижда на панорамните снимки (и гледки). Малко се прецаках с входните такси. Можеше да си взема общ билет за замъка и градината до него, но не се ориентирах от къде, и се оказах с два отделни билета, но нищо.

Тръгнах рано, бях закусил с консервата SPAM, която мъкна от доста време. Писна ми да я мъкна, изядох каквото можах, а останалото хвърлих. После си доядох с разни печива на гарата, та чак до късния следобед не бях гладен. Имах избор кой влак да хвана. Исках да хвана по-бързия. Естествено, запазени места нямаше, но аз бях около половин час по-рано и успях да се наредя втори, на опашката за качване. Ако не съм казал, тук по гарите има нарисувано къде да чакаш за влака. Често даже за следващите два влака, защото понякога са само през няколко минути.

Имах късмет и си намерих място. Хората, които се качиха на следващата спирка, нямаха този късмет. Позволено е да се возиш правостоящ, дори във влака стрела, макар да няма дръжки където да се хванеш. "Бързият" експрес (те всичките се водят супер експреси, но има поне 3 различни "категории" на бързина) спира на доста малко спирки и успях да го засека с телефона как се движи с над 300 km/h. Пристигнах в хотела неприлично рано, за тукашните стандарти. Все пак ме настаниха, починах половин час и беж да обикалям.

Оказа се, че тук има някакво събитие. От вчера, та чак до утре. Бяха затворили една от главните улици и по нея минаваха разни хора и машини, на парад. Първо имаше някаква танцова група, след тях се зададоха манга костюмирани, после имаше ретро коли, а след тях мотористи. Имаше както ученици, така и възрастни. Някой ги водеше камионче с уредба и си танцуваха по пътя, други сами си правиха гюрултията. Например имаше доста голяма трупа с барабани. На съседната уличка, пък, бяха изложили военна техника – камион, БТР, гаубица и нещо, май, против самолети. Даже и мотор имаше. Обличаха децата с военни униформи и го качваха по машините. В парка зад техниката разполагаха някакви бамбукови фигури, с дупки по тях. Доколкото разбрах, от един плакат, тия неща се предполага да светят по тъмно. Изглежда събитието ще продължи след 19 часа – по тъмно. Тъкмо удачно време да мина от там докато си търся вечеря.

И така, стигнах до входа на замъка. Маршрута е маркиран, с едно възможно отклонение (или май бяха две) за преди или след това, кой както си прецени. Моята цел беше основното укрепление. Истината е, че отвън замъкът е много по-интересен. Вътре стана невероятна тъпканица. Качването е чак до последния, шести, етаж. Всеки етаж е по-малък от предишния. Японците са направили маршрут, така че да не се изпотъпчат хората. На върха има малък олтар и беше такава тъпканица, че човек не можеше да мръдне. Успях да снимам през прозорците, после се прередих напред и сигурно чаках 5 минути да стигна до стълбата за слизане. Из цялото вътрешно пространство няма някаква особена украса, само са изложени някой неща, като например плочки и орнаменти от покривите.

След известно обикаляне на земите на крепостта стигнах до нещо наречено Дългия коридор. Това, буквално, е коридор дълъг около 300 m, който свързва няколко кули. Части от него са били жилищни помещения, други се предполага, че са използвани като скалдове. Накрая на цялото това нещо има кула, която наричат Козметичната. Изглежда, постройката е свързана с някаква известна принцеса, защото имаше много информация за нея и живота ѝ. Освен много дългия коридор, там има изложени още от плочките и орнаментите. Има и една камара информационни пана. Липсва огромната тъпканица, от основната сграда и това прави разглеждането доста по-приятно.

По цялата територия на замъка има табели, които указват места, където може да се използва специално приложение за augmented реалност. Аз се пробвах да го ползвам, но приложението се оказа адски досадно и не можах да го подкарам при първия маркер (който всъщност не видях, а приложението ми звънеше, докато видя маркера и го бях изтрил от телефона). То така или иначе, в тая тъпканица, нямаше да се получи особено добре.

След като разгледах всичко се насочих към градината коко-ен. Това е доста нова градина, построена е през 1992 на мястото на резиденцията на лорда на замъка (или поне на някакъв лорд). Вместо едно отворено пространство тя е разделена на множество малки секции. Всяка секция има различна тема. Някои секции са съвсем отделни, докато други преливат от една в друга. Например, има секция с езеро, която е отделена с висока стена от секцията, която аз условно нарекох "ботаническата градина". От друга страна, има три секции, през които "тече" река. Те са отделени само с бамбукови стени. Има отделна секция посветена на цветята, но повечето или не цъфтяха или бяха почнали да прецъфтяват 🙁 . Една от секциите представлява малка бамбукова горичка. Като цяло градината е малка, но приятна. Със стратегически разположение пейки, където човек може да седне да се наслаждава на спокойствието. Има и две чайни, които аз пропуснах. Цена от 500 йени за чай ми се вижда висока, колкото и по традиционен начин да е поднесен.

С това се изчерпаха забележителностите на града. На връщане минах пак през парада, който ми е по път за хотела, все още се точеха групи. Взех си някакви шишчета от един супермаркет, за следобедна закуска и се прибрах в хотела, където се накиснах едно хубаво във ваната. След час мисля да изляза да търся вечеря и да видя тия неща при парада. Утре трябва да пера, а следобяда ще видя какво ще правя. Тук не остана нищо за гледане (освен някаква зоологическа градина). Вероятно ще хвана влака за някъде. Ще видим.


Скулптурите в парка наистина светят. Едни палатки, които също бяха там и те. След като известно време се правих на статив, с тая 2 секундна експозиция и нищо не се получаваше, открих настройка, с която да могат да се получават прилични снимки. Замъкът също е осветен, а от прозореца на хотела мога да го виждам. Даже, точно сега го гледам в огледалото, дето е срещу прозореца.

След като снимах се разходих малко. Намерих заведение за ядене чак на гарата. То май се явяваше бирария. Поръчах си нещо, което на картинката имаше гъби и картофи. И свинско 🙂 . Донесоха ми го без гъбите, точно както е на макета на входа – с лук. Всъщност и цената беше като написаната на макета, а не като тая в менюто. Това тук, май, е често срещано явление, да се разминават цените. Към цялата работа имаше доста прилична крем супа. Предложиха ми да избирам между хляб и ориз. Избрах ориза и май се оказах прав, под макета имаше две цени, предполагам, че по-високата е варианта с хляб.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *