През Европа с кола

От Химеджи до Токио

Днес определено ми се събра много пътуване с влак. Сутринта мина напълно безинтересно. Закуска в хотела, стягане на багажа и пристигане на гарата около час по-рано. Този път имаше запазени места. Естествено, от страната на Фуджи всички места до прозорците бяха заети. То времето не беше особено ясно и не знам дали се виждаше.

След около 4 часа "лашкане" с над 200 km/h стигнах до Токио. Или по-точно казано стигнах до централната гара. Ориентирах се бързо, в каква посока трябва да отивам и намерих правилния коловоз. Хоп на влака, за две спирки и там стана голямото лутане. Знаех името на линията и тръгнах по табелите. Минах през някакъв подлез и се оказа, че излязох от грешната страна. Тук табела, там табела, не мога да видя откъде се ходи от другата страна. А то се оказа, че не е трябвало да минавам през подлеза. Японците са организирали всичко, отчели са посоката на трафика и няма минаване през подлези в тази посока.

След още двадесетима минути таралянкане с тоя влак стигнах до спирката. Бях се подготвил добре и лесно намерих рьокана. Само дето малко го пообиколих докато намеря централния вход. Настаних се и седнах да си почина малко. Днес цял ден зъба ме мъчи ужасно и за това пих един Ибупрофен. По някое време съм заспал, явно съм бил по-уморен отколкото си мислех.

Като се събудих, вече не ме болеше зъба и не ме свърташе на едно място. Метнах си някакви дрехи на гърба и беж към централна гара. Нямах някакъв определен план. Исках просто да се ориентирам, защото в събота ще трябва да оставя някъде багажа и вероятно ще е на тази гара. Кварталът, в който съм, е малко встрани от централната част на града и даже го няма по туристическите карти. Освен това, тук транспорта е направо луд. Влакове се настигат и изпреварват, разминават се на 2-3 нива, направо ужас. Като съм проучил пътя от централна гара все ще мога да се прибера, дори да трябва да обикалям, все ще има някой, който да може да ме упъти към гара Токио, а с останалото, аз ще се оправя.

Разходих се малко, нацъках малко снимки и тръгнах да търся ядене. Настроил се бях за суши. Влязох в един мол, в който имаше суши ресторант. Имаше доста свободни места, както маси, така и на бара, но всичките били резервирани. Е, пък няма да им ям сушито, тогава.

Следващото заведение, което си харесах, нямаше нищо общо със сушито. Имаше голяма табела, на входа, че всичко е само телешки език и се продължаваше с обяснението, че телешкият език е език от крава 🙂 . Викам си, дай да видим могат ли го или не го могат езика. Дадоха ми преведено меню и един лист, който отново обясняваше, що е то телешки език. Освен езика, имаше и някаква манджа с опашка, а май имаше, и биволски език, сега ми изскочи от главата каква дума бяха ползвали.

Първо си поръчах "меко сварен език". Да си щадя зъбите 🙂 . Донесоха ми една купичка, супер беше. Сварен "на мозък" топи се в устата. Услади ми се, а не се бях наял. Видях, че менюто има и втора страна. Подсетих се да търся, след като видях, че правят език на скара (на някакви дървени въглища, май от бамбук бяха, имаха доста странна форма), а не го бях видял в менюто. Там бяха сет менютата. Поръчах си най-евтиното меню. Супата, която се включваше в менюто, също беше с език. Гарнитурата беше някакво доста лютиво зеле и традиционната туршия. Естествено имаше и голяма купа ориз. И от това ядене си облизах пръчиците.

Утре планирам да ходя до Нико, още един обект на UNESCO. Ходенето до там е малко мъка, особено от тая забутана гара, но няма как, това е един от най-интересните обекти от плана. Резервирах си тур за вулкана Фуджи, в четвъртък, с него определено излизам над бюджета, но все пак един път съм тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *