През Европа с кола

Токио – ден първи

Взех нещо да се уморявам. Почна да ми се струва, че нещата се повтарят и да не ми е толкова интересно. Те донякъде и се повтарят. Поредната градина, поредният храм, поредната кула. ОК, кулата може да я приемем за специална. Става дума за токийското Небесно дърво (Sky Tree). Със своите 634 m това е най-високата кула. Не сграда, а кула. Има две наблюдателни площадки. Между 340тия и 350тия метър, и на 445 до 450 метра. Вземат една доста солидна сума за качване и на двете площадки, но като ще е гарга, да е рошава. За съжаление, видимостта беше едва малко над 5 km и почти нищо не се виждаше. В ясен ден, може да се види дори Фуджи.

Но да се върнем в началото на деня. Първата ми цел бяха Източните градини на императорския дворец. Входът е безплатен и за късмет днес не беше почивен ден (петък или понеделник). Тук има някаква среща на G7 или нещо такова и сигурността е доста завишена. Навсякъде има полицаи, а на входа на градината претърсваха багажа. Не изглежда да се притесняваха от нещо, просто показваха форма. Като влезеш в градината ти дават пластмасов жетон, който трябва да върнеш на излизане. Предполагам, това е, за да не замръкне някой заключен вътре. Цялата градина е обградена от ров, а стените, върху които се намира, са доста високи. Вратите също са сериозна работа. Ако случайно те заключат вътре ще си стоиш вътре, освен ако не си някоя нинджа.

По-голямата част от парка не ми се стори нещо особено, но някак неусетно минаха няколко часа. Спокойствието и относителната тишина ми дойдоха добре след блъсканицата по влака. Голяма част от нещата показани в градината се дължаха на идеи на императора или някой от семейството му. Или пък идваха от личната му градина. Горичка с овошки, от някакъв исторически период, например, е била частично засята от самия император и императрицата. Градинката с рози, пък, идвала от розите в личната градина на императора и т.н. Най-красивата част бяха водните цветя – Ириси (според Уикипедия – наричани още Перуники). Доста от тях бяха цъфнали и хората се изтрепваха да ги снимат.

Тук всички снимат много. Не само туристите, но и местните. На едно място имаше табелка, че тук са засадени няколко вида есенни цветя. Но видиш ли, две цветчета бяха взели, че цъфнали. Един образ беше извадил триногата и грамаданския обектив и ги снимаше. И не беше единственият. Пуснаха ме и мен, аматьора, да направя една две снимки, след което продължиха да снимат.

Друго интересно нещо, беше горичката с дървета посадени от всяка от префектурите. Всяка префектура посадила различно дърво. Или най-малкото, дърво типично за нея. Имаше всичко, от палми до иглолистни дървета. Навсякъде имаше много цветя. Останах с впечатлението, че ако човек нацели точния момент, ще е изумително красиво.

Следващата ми спирка беше храмът Сенсо-джи. Известен още като храма на големия фенер. Малко обърках спирките на метрото, но имах късмет да попадна на същата линия и вместо една се возих две спирки. Тук метрото има различни по скорост влакове – бързи, пътнически и дори експреси. Човек трябва да внимава, кой точно влак взема, защото може да се окаже, че не спира на неговата спирка. Таксуването е динамично и ако не беше предплатената карта нямаше да се оправя. То и за това всички пътуват с такава, но навсякъде има машини за "настройка на тарифата". В случай, че някой е с грешен билет или пък се окаже, че не му стигат парите в картата. На една от големите спирки даже имаше цяло бюро по въпроса, с персонал, а не само машина.

Както казва пътеводителят – "приемете тълпите за част от изживяването". Този храм е тук от преди Токио да съществува и няма време на деня когато да няма тълпи. До него се стига по една търговска улица, която ме прилъга да си купя още няколко сувенира. Тук ми вървеше да се обърквам. Първо, като купувах сувенири, чух 800 пък то било 1800. После щях да вляза в някаква детска градина. Те сложили знак хората, но кой да чете. Добре, че имаше и човек. Явно са се научили да не разчитат само на знаците. Пък и то широко разградено, сякаш е вход към някой от храмовете. Даже вратите не бяха затворени. Това ако е у нас, децата да са се разбягали на петата минута.

Обиколих храма, странно, но всичките рисунки по тавана изглеждаха обърнати. Явно се предполага да се гледат откъм олтара. Оставил съм снимките без да ги завъртам, щом художниците така са преценили, аз няма да им се бъркам. Храмът беше от някакво смесено естество. Хем наоколо имаше статуи да Буда, хем целият беше покрит със свастики. Това е доста типично за тукашната религия или по-точно религии. И двете са доста либерални и позволяват смесване.

След това се качих, за една спирка, на влака на Тобу и отидох до кулата. Както вече казах, цените бяха доста солени, но какво да се прави. На излизане успях да изтегля кеш от един банкомат, още не съм видял какъв точно е курса и дали не съм се прекарал с обмяната на валута на летището. След кулата пак се качих на влака, за още една спирка. Тобу линията не се опитва да се конкурира с метрото или JR линиите. Вместо това ги свързва. Удря един напречен "тигел" и вместо да пътувам над час, се прибрах за половината време.

За утре плановете ви ги казах още вчера. Отивам на вулкана Фуджи. Времето се очаква да е прилично. Вечерта ще вали, но през деня не се очаква. За всеки случай ще се екипирам с якето и дебелата фланела, че вулканът е високо.

Галерия

Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *