През Европа с кола

Токио – ден втори

Днес малко си поснимах. За да сме по точни поснимах си 699 пъти. За това пък снимките са с кофти качество, особено тези на закрито. Прекарах деня в два музея – Токийския национален музей и Националния музей на науката. Както предрекоха синоптиците, днес валя. За щастие само до обед. Прекарах сутринта в излежаване и мислех да не излизам преди да спре дъжда, но към 10 ме хвана саклетът и излязох.

Поради дъжда си бях харесал Императорския парк Уено и музеите в него. Местните правеха най-много калабалък на Музея на западното изкуство, но аз западно изкуство мога да си гледам в Европа. Моята цел беше споменатия вече Национален музей. Пътьом до там минах покрай Музея на науката и като видях статуята на син кит до него реших, че това ще е втората ми цел.

И така, в Националния музей си взех билет, който включваше специалната експозиция (или май бяха две). Гостуваха артефакти от гръцки град основан от Александър Македонски в Афганистан. Такова нещо не се вижда всеки ден. Първото ми впечатление беше разочарование, гръцки артефакти съм виждал, не е като да ги няма у нас. Но после се качих на втория етаж. Тям беше изложено златно съкровище намерено пак някъде из Афганистан. Не разбрах около същия град ли или някъде другаде.

А сега намирам, че една от листовките, която съм взел, съдържа пълно описание на експозицията. Градът в Афганистан се казва Аи Ханум, а златните накити са от Тиля Тепе. Златото беше в невероятни количества и с много сериозни детайли. Тоя номадски вожд и пет-шесте му жени (не запомних пет ли бяха или шест) са носили, буквално, килограми злато. Следващата част от тази гостуваща изложба бяха артефактите от лятната столицата на Кушанската империя – Беграм. Там материалите бяха стъкло, слонова кост и бронз, но детайлите бяха също толкова впечатляващи. За съжаление, цялата изложба беше забранена за снимане.

След това минах през съкровищницата. Така и не можах да се сдобия с брошурата, която видях някой хора да носят, съдържаща карта на музея. Той се състои от няколко сгради, една от които е тази съкровищница. Там снимането беше разрешено. Започна се с японското изкуство. Статуи, кутии, свитъци, огледала, будистки орнаменти, мечове, брони. Всяко нещо, което можете да си представите. Това продължи и в основната зала на музея. Но там се добавиха и дрехи, картини, поезия (техните поети са били и калиграфи или поне са работили с калиграфи, няма ситно изписани страници, всичко е с размерите на картина за стена) и още, и още.

Музейната експозиция свършваше с периода в края на XIX и началото на XX век, където се наблюдаваха западните влияния върху японското изкуство. Нещо, което беше видно дори за мен, т.е. кураторите са си свършили работата доста добре. Единствената не японска част, в основната галерия, беше изложба на портрет на Ито Манцио, който бил "посланик" на Япония в Европа през XVI век. Портретът е бил открит едва наскоро и служи за доказателство, че това посланичество наистина се е случило.

От главната галерия на музея има топла връзка към археологическия музей. Ние сме свикнали да възприемаме Япония главно като гейши и самураи, но страната има доста по-древна история. Този музей успява да я разкрие доста добре. Постарали са се хората. Има някой "интерактивни" занимания. Например, глинена фигурка (предполагам реплика), която те приканват да вдигнеш, за да видиш колко е лека. Или пък друга, която трябва да се сглоби. Има и реплики на златните им пари, които са доста тежки (над килограм) и са вързани на въженца, да не би някой да реши, че са истинско злато, и да ги открадне.

Струва ми се, че тази сграда имаше още един етаж, но бях твърде уморен да търся откъде се влиза, пък и беше станало 2 часа. Насочих се към парка, където по-рано бях видял някакъв "панаир". Оказа се, че има някакви сергийки. Продаваха храна. Тъкмо моята идея. Бях закусил малко преди обяд в една пекарна (този път уцелих вкусни сладкарски изделия), но бях почнал да огладнявам. На излизане от музея хапнах един сладолед (не особено вкусен) и като подуших месо изведнъж огладнях. Носът ми ме отведе до наденички на клечка, печащи се (или по скоро топлещи се) на една плоча. Наденичката само отвори апетита и втората серкгийка предложи свински шишчета (миришеше и имаше вкус на свинско) посолени със смес от черен пипер и сол. Накрая, от същата будка взех и печена царевица.

Така заситен се отправих към Музея на науката, но не и без да успя да снимам изложбата на цъфнали бонзаи намираща се зад павилионите за цветя. Поне тия снимки са се получили добре. Всъщност, до сега, не бях виждал толкова бонзаи, тук. Все очаквах, че ще са по-разпространени. Сигурно, просто не съм бил на правилните места.

Бях останал с впечатление, че Музея на науката е природонаучен музей. Той е това, но е и политехнически музей и чисто музей на науката и сигурно още нещо. Не си взех билет за специалната експозиция – някакви динозаври, но такива имаше достатъчно и в обикновената. То и не остана време. Мястото е огромно. Има две (три със специалната изложба) зали – японска и глобална. Японската е на 3 етажа. Показва растителния и животинския свят на страната. Има секция за изобретенията вдъхновени от природата и още една секция за научните постижения, и трета секция за развитието на палеолитните хора, и секция за неодушевената природа. За съжаление, надписи на език различен от японския почти няма.

Глобалната зала е още по-голяма. Освен трите надземни етажа има и три подземни. Аз първо минах по надземните, после се върнах в японската зала, която бях пропуснал и накрая минах към подземните етажи. На надземните етажи има експозиция на животни и растения, поличтехнически музей (не намирам друго обяснение за този вид музей) и май това е. Всичко е доста интерактивно. Вървят филмчета на монитори, прожектират се някакви неща по земята и стените. Например в една от залите различните видове живот бяха наредени в кръг. В центъра, по пода, имаше дървото на живота. От едни машини можеше да се избере нещо и пътя по дървото светваше показвайки пътя към стената с образците. Естествено, проблемът с липсата на английски беше най-явен при интерактивните неща.

Не бива да забравям и 360° кино. Всъщност става дума за кино в пълна сфера. Наблюдава се прав. Върху една пътека в средата на залата. Част от пътеката е прозрачна и може да се види и отдолу. Имаше някаква анимация за динозаврите и за пирамидата на храненето в океана, от планктона до човека. Графиката беше под моите очаквания, не очаквах качеството на Аватар, но със сигурност очаквах нещо по-добро. То и режисурата не беше на Джеймс Камерън, цялото действие се случваше от едната страна на пътеката, вместо да се редуват. Но ще е супер яко да се гледа филм като Star Wars или Аватар по такъв начин.

Подземните етажи съдържаха история на еволюцията на живота. Не знам дали така ми се стори или наистина беше така, но смятам, че по-дълбокият етаж съдържаше по-старите образци. Най-дълбокият етаж щеше да ми е най-интересен, ако разбирах нещо. Пълна интерактивност. Темата на изложбата беше "Изследване структурата на природата". Имаше всякакви експерименти, от генериране на ток с динамо, през мерене на тегло и еталон за метър, до практически експеримент с плътност. И това са нещата, които разпознах. По-сложните експерименти не можах да позная. Мислех да прекарам само 5 минути в тази зала, но бях там повече от 15. Въпреки неразбирането. Доста си поиграх. Споменаване заслужава Менделеевата таблица. Всеки елемент беше показан в кутийката си (без радиоактивните, по разбираеми причини) и от едно табло отпред можеше да се святкат лампички.

С това приключих разглеждането на музеите. Обиколих гарата в търсене на нещо сладко за донасяне към България. Хапнах суши в традиционен суши бар. Мислех да ям нещо друго, даже седнах в друго заведение, но нищо не си харесах от картинките. А този суши бар беше доста пълен, т.е. добър. Оказа се, че имат английско меню (на голяма гара се очакваше), но аз поръчах едно меню по картинката. За момент се замислих дали да не поръчам сашими, но нещо в менюто ми подсказа да не рискувам. След това се натоварих на влака, пропуснах първата връзка, за да не ставам аз на суши от сардина и втория влак се оказа доста комфортен.

Утре приключвам с Япония. Летя в 22:20. Сутринта ще стегна багажа и ще го оставя тук. Оказва се, че от тук се стига сравнително лесно до летището. Има влак, но е само веднъж на час. По-лесния вариант е да се пътува една спирка с влака и да се прехвърля на линията на друга компания, която има два влака в час. Ще гледам да тръгна преди час пик, че с тоя багаж ще ме утрепят. Ще съм сигурно 5 часа по-рано на летището, но няма какво да се направи, иначе ще трябва да пътувам в най-голямата блъсканица. А на летището все ще намеря някое кафе да си напиша блога.

Гелария


Поради технически причини галерията е ограничена до 500 снимки. За да видите останалите снимки отидете на моя албум Токио – ден втори във flickr.

Видео

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *