През Европа с кола

Амстердам – ден първи

Уф, голямо търчане беше днес. Записахме се на безплатния тур на Амстердам и останахме много доволно, само дето се счупихме от ходене. Но нека я караме подред. Спахме доста до късно, както се и очакваше. След закуска планирахме деня. Решихме да се запишем на един от безплатните турове, който Захари беше открил. Тръгнахме към центъра доста късно. След един неуспешен опит да заредим картата за градския транспорт, която Захари беше купил, сметнахме, че ще е по изгодно да си взема еднодневна карта.

Слязохме малко преди центъра за да се разходим. Минахме покрай кралския дворец, в който вече никой не живеел. После през площада Дам (Dam). Там имаше огромни тълпи хора. Уличи артисти забавляваха хората и си изкарваха прехраната. Един образ правеше сапунени мехурчета "на едро" с едно голямо въже, една група танцуваха някакъв брейк, а едни китайци стояха като истукани и така и не можех да разбера какво точно правеха.

В съседство с площада се намира Националният монумент. Това е, както се изрази, по-късно, нашият гид – фалически изглеждащ паметник на жертвите от Втората световна война. Там беше и сборния пункт на тура. Ние, обаче, имахме още около час и решихме първо да хапнем. Изглежда, в момента, най-популярните заведения са гриловете. Тук "аржентински" грил, там "аржентински" грил, абе просто са навсякъде. Решихме да не си губим много времето и си харесахме един ресторант по снимката на апетитно изглеждащи ребърца. Поговорихме си с викача, който твърдеше, че това най-добрите ребра. Не му повярвахме и влязохме да проверим сами.

Както се оказа, ребрата не бяха най-добрите, но бяха доста вкусни. Поръчахме си малки порции, защото късната закуска още ни държеше и останахме доволни. Пък и цените не бяха особено високи за тукашните стандарти. Първото странно нещо, което видяхме в това заведение беше, че менюто първо беше написано на испански, после на английски и едва третият език беше холандски. Накрая Захари реши да се пробва да поиска сметката на испански и това сработи от първия път. Второто нещо беше, че заведението беше пълно, точно на обяд, а на бара течаха ремонти с използването на дърворежещи машини. Странна работа.

Имахме още малко време и Захари ми направи едно бързо кръгче из квартала на червените фенери. Дори в този час имаше работещи момичета. После, по време на тура, гида ни обясни, че работата е денонощна, но точно сега са момичетата от "най-ниско" качество. Но пък за всеки влак си имало пътници. Освен това отделните улички си имали специализация – примерно тази, през която той ни прекара ѝ викали Big Mamma Alley.

Но да се върнем на хронологията. Върнахме се при монумента и намерихме сборния пункт. Питаха ни дали сме се регистрирали и ни дадоха билетчета с номерца. Останах с впечатлението, че щяха да ни дадат такива дори да не се бяхме регистрирали, защото не провериха никъде дали не ги лъжем. Билетчета служеха за разпределение по отделните гидове. Разделиха ни на групи по около 20-25 човека (не съм ни броил точно).

На нас ни се падна Аксел, холандски зевзек или много добър актьор. Още от самото начало се почна с шеги и закачки и продължи през цялото време. Представяше ни информацията по, както казва клишето, интересен и забавен начин. Никак не ни беше скучно, пък и някак си, успя да не загуби никого, въпреки преминаването на множество натоварени пешеходни улици.

Тричасовият тур може да е безплатен, но гидовете работят на пълен работен ден. Имат си даже регистрация като фирми, а доходът им идва от оставените бакшиши. Нашият гид ни обясни това в началото и ни обеща да не го споменава до самия край на тура. Не само успя да спази обещанието си, но и напълно си заслужи парите. Ние със Захари се отчетохме с по 10 €. По средата на тура имаше почивка в едно кафене, където имаше представител на агенцията, която рекламира обиколката. Продаваха се платените турове като например този на кофи шоповете. Малко преди края гида ни "черпи" сиренца от един близък магазин, който пък предлага дегустации на сирена. Цялата работа е направена майсторски и в никой момент нямащ чувството, че някой те пресира, както се случва на други места по света.

След тура тръгнахме да си търсим някоя сладкарница. Бях видял на доста места да се продават разни сладни неща и след като ме боляха краката беше време да си починем. По пътя спряхме да погледаме сеир, няколко лодки се опитваха да се разминат в доста тесен канал. Доста маневри им костваше, а на една от лодките се наложи да помогнат от сушата, но инцидент нямаше.

Хапнахме в някакво кафене, без малко да си загубя картата за транспорт – беше паднала от джоба ми. Добре, че си проверих джобовете като плащахме и се върнах преди вятърът да я е издухал нанякъде. Повозихме се малко на трамвай и стигнахме до Вонделпарк. Пообиколихме доста докато си намерим подходящо местенце. Дори в парка, навсякъде се пиши трева. Аз не харесвам как мирише, а явно и Захари също. Из града имаше места, където имаш чувството, че можеш да се напушиш само като стоиш там, толкова е плътна миризмата.

Намерихме си малко влажна тревичка и Захари извади едно одеяло, която предвидливо беше взел. Седнахме да отдъхнем. По едно време гледам Захари взел, че заспал докато ми четеше разговорника за холандски. Събудих го, понеже се задаваха облаци пък и прогнозата беше за дъжд в късните часове. После се возихме на трамвай, метро (надземно) и пак на трамвай. Напазарихме в един магазин и продължихме да се возим на един автобус. Пропуснахме си спирката докато Захари се опитваше да вдигне някакъв боклук, който изтърва. Разстоянието, което трябваше да вървим пеш не беше много по-голямо пък и той любопитстваше за Pockemon GO и беше пуснал малко WiFi от телефона. Успяхме да наловим малко покемони, включително два, които нямах. Тука изглежда са големи маниаци на играта – не бях виждал gym-ове 10ти левел.

Утре, най-вероятно, ще ходим до някакъв голям парк, където Захари е намерил някакви каяци за каране из едно езеро. Плановете ще ги уточняваме на сутринта.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *