През Европа с кола

Амстердам – ден втори

Днес беше доста различен ден. Нямаше проститутки, наркотици и rock ‘n’ roll, така де, сирене. За сметка на това, покарахме колелета из Амстердамсе бос (Amsterdamse Bos), най-големият парк в околността. Той се намира съвсем близко до летището и докато си почивахме, на една пейка, самолетите буквално прелитаха над главите ни.

Този път връщане в началото няма да има, защото това беше началото на деня. Планът ни, беше да караме каяци из едно от езерата в парка, но времето беше доста лошо. Освен това се оказа, че трябва да вървим 2-3 километра до това езеро. Уж имало някакво електрическо влакче, но не го бяхме видели. Духаше страшен вятър, а ние вървяхме покрай гребния канал на Амстердам. То, не че тук другите канали не са гребни, но на този имаше маркирани коридори и разстояния, пък и имаше някакво състезание – сториха ми се деца.

След като за пореден път обувките ми се опитаха да правят проблеми, трябваше да вървим бавно и хич не ми се мислеше за отиване, че и връщане (после видяхме електрическото "влакче"). Решихме да се върнем до входа и да си вземем колела под наем. Като изключим един опит да се пребия с колелото на един колега, не се бях качвал на колело от над 10 години. Първите 15 минути криволичех като пиян, не успях да си направя седалката перфектно, а спирането с контра съвсем го бях забравил – това умение не съм го ползва, сигурно, от 20 години, че може и повече да са.

Поразходихме се, погледахме самолети, аз категорично отказах да се качвам на каквито и да е лодки в тоя вятър. Пладне беше минало и заминало, и решихме да се насочим към центъра на града. Имахме няколко плана. Но първата ни стъпка беше да спрем в един турски ресторант, който Захари искаше да изпробва. На глада очите са големи и той си поръча доста повече, отколкото може да изяде. Наложи се да му опаковат остатъците. Захари беше доста недоволен от обслужването, но според мен, проблемът му беше в прекалено завишените очаквания.

Храната не беше лоша. Менюто беше на турски и холандски. Английски нямаше, но се оказа, че имам достатъчно познания по турски за да си поръчам. Малко помогна и преводача на телефона, колкото да потвърди, че съм разбрал всичко освен вида на месото. Изненадващо, даже имаше айран, в кутийки, произведен в Холандия. За десерт ядох супер ситен кадаиф с кашкавал, поръсен с шам фъстък – ястието се казваше кюнефе и беше много добро.

Докато се наядем бяхме изтървали възможността за дегустация на сирена. То такива има много, но тази, която бях проучил, е в 16 часа. Не се справих с намирането на друга на телефона, просто нямах достатъчно мотивация. Захари искаше да ходим на някаква среща на испано-говорящи, но на мен не ми се ходеше, все пак съм в Холандия, не в Испания. Компромисният вариант беше да отидем да обикаляме един маршрут, който намерихме в пътеводителя.

Кой да ти види, че това е обиколка по кафета. Минаваше се покрай зоологическата градина, която решихме да пропуснем. Предполагам, че там би било интересно, има музей на микробите и планетариум. Минахме покрай някакви докове, които не бяха особено интересни, но там са били складовете на Източната индийска компания или поне така пише в пътеводителя. Единствената горе долу интересна спирка беше мемориалният парк – Вертеимпарк (Wertheimpark), където има паметник на жертвите на Аушвиц. Не можах да му разбера идеята – счупени стъкла (огледала, според пътеводителя) гледащи небето. Малко прекалено абстрактно ми дойде.

Минахме през един битпазар, който вече беше затворил. Скрихме се от дъжда под чадъра на един кофишоп, от който така вонеше на трева, че не издържах и излязох да се намокря. Към края на маршрута, минахме в позната от вчера част на града – кварталът "lego on acid". През 60те дали на студенти по архитектура да проектират възстановяването на квартала, който е бил разрушен още през Втората световна война. Нещата изглеждат по такъв начин, че би било невероятно, ако студентите не са употребявали големи количества LSD.

От там стигнахме до другия битпазар, включен в маршрута, през който също бяхме минал вчера. Най-накрая седнахме в едно от кафенетата. Щях да кажа – изпихме по бира, но Захари пи портвайн. Наблюдавахме как, много ефективно, всички сергии от битпазара се събират в камиони. Камионите изглеждаха специално пригодени за целта. Хората го правеха много организирано и доста рутинирано.

С това ни приключи денят. На Захари му доскуча доста, особено към края. Той е на работа утре, а аз още не съм планирал какво ще правя. Вие, за сега, разгледайте снимките от днес:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *