През Европа с кола

Амстердам – ден трети

Днес направих един круиз по каналите. Разгледах и какво се предлагаше в квартала на червените фенери. Всъщност там има доста повече кафенета и магазинчета отколкото проститутки. Но нека я караме подред.

Захари беше на работа, а не мен не ми се излизаше прекалено рано. Излязох към обяд и, както се бяхме разбрали, се срещнахме на Централна гара. Малко трудно се намерихме, че там на много различни спирки на различните видове транспорт. Успяхме да се срещнем пред централния вход. Захари тръгна да ме развежда по някаква пазарна улица. Нещо не бяхме синхронизирали програмите. Аз си мислях, че отиваме някъде да ядем, пък той, търсеше място да си изяде обяда, който си носеше.

В края на краищата спряхме в някаква "закусвалня" – breakfast club. Според менюто, предлагаха английска закуска през целия ден. Аз, обаче, се спрях на един хамбургер. Захари си носеше турския сандвич от вчера. След доста чакане, явно заведението е популярно защото беше пълно и единствената сервитьорка не смогваше, ми донесоха най-високия хамбургер, който някога съм виждал. Ако не беше клечката, набучена в средата, сандвича нямаше да може да стои заедно. Захари, така и не можа да дочака да ми донесат храната – обедната му почивка беше свършила. Размерите на храната бяха впечатляващи, но качеството беше едва на средно ниво. Ставаше за ядене, но не беше нищо особено.

След като похапнах, вече сам, тръгнах обратно по търговската улица. Имах възможност да снимам на воля. Видях доста интересни магазинчета. В едно от тях продаваха помади за бради и всякакви други мъжки аксесоари. Като се почне от джобни ножчета и се стигне до тежести за бюро от препарирани насекоми. Всичко беше аранжирано с ретро глобуси и макети на кораби. Имаше магазини за сирена и всякакви други туристически капанчета. Естествено, присъстваха и вездесъщите кофи шопове. А между тях се намираха и нормалните кафенета. Общо взето, от всичко по малко.

Стигнах до централната гара и най-накрая успях да я снимам качествено. Слънцето не искаше да сътрудничи и се налагаше да чакам да се покаже от облаците. Позлатените фигури изглеждат чудесно, когато ги огрява пряка слънчева светлина. Иначе, като слънцето е зад някой облак, нещата не изглеждат добре. По-късно, след като се върнах от круиза успях да направя още няколко снимки.

Оказа се, че досега съм се прецаквал с билетите за градския транспорт. Има дву- и тридневни карти, който излизат още по-изгодно от еднодневните. Видях от къде трябва да си взема (купих си двудневната карта след като се върнах от круиза) и се насочих към туристическата информация. Харесал си бях круиз, по каналите, от час и половина. Питаха ме дали искам повече информация за местата, покрай които се минава, но този вариант беше само за час. Информацията не ми е толкова важна и затова си взех по-дългия вариант. Времето съвпадаше перфектно, защото щях да се върна към пет, а се бяхме разбрали да се чуем със Захари по това време.

Пътуването, с лодка, по каналите не е нищо особено. Имаше възможност да се снимат доста от интересните сгради от друг ъгъл, който не винаги е възможен от улицата. Шофьорът, така де капитанът, ни спря на едно място, от което се виждаха няколко еднакви моста наредени в редичка и могат да се направят доста добри снимки. Моята снимка нещо не се получи, ама толкова си мога. На върха от една висока сграда (щях да кажа небостъргач, но не мисля, че е чак толкова висока сградата) имаше поставена люлка, която излизаше извън ръба ѝ. Там капитана даже върна малко лодката, за да можем да снимаме тия откачалници.

Върнах се в началната точка почти точно в пет. Помотах се малко около гарата. Седнах в едно кафе над канала, където никой не пожела да ме обслужи, въпреки че покрай мен непрекъснато минаваха сервитьори. Тъкмо имах възможност да си разгледам пътеводителя. Реших да направя по-пълна обиколка на квартала с червените фенери. Захари така и не беше се обадил и реших, че не е могъл да свърши работа. По-късно се чухме и се разбрахме да се видим направо у тях.

Всъщност, червени фенери няма. Има червени неонови лампи и червени завеси на едни прозорци с размерите на врати. Тези неща създават точно впечатлението на огромни стъклени прозорци, а не на врати, каквито всъщност са. Ако някой си търси работа, да знае, че има свободни прозорци, с табелки, че се отдават под наем. Повечето бяха затворени. Един два светеха, но бяха със спуснати завеси, което предполагам значи, че вътре кипи дейност. В секцията с "големите мами" беше доста населена. Личеше си, обаче, че активният бизнес още не е започнал. В останалата част от квартала видях само 2-3 труженички. Ако искате да гледате жени, по-бански, идете на някой плаж. Там ще видите повече и по-красиви от тези под червените фенери.

Както казах, по-голямата част от квартала е заета с друг вид бизнеси. Пробвах една сладкарница. На няколко места бях видял апетитно изглеждаща "вафла" с някакъв жълт крем отгоре и парчета ягоди. Реших да го пробвам този десерт, но явно не уцелих мястото. "Вафлата" беше суха, крема не особено сладък, а ягодите, ами ягоди. На външен вид много добро, но на вкус не особено.

За утре плановете са да посетим малките градчета около Амстердам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *