През Европа с кола

От Сан Франциско до Маракеш

Снощи бях прекалено уморен, за да успея да се концентрирам достатъчно и да напиша нещо. Даже си бях отворил сайта, за да почна да пиша, но така и не можах да завържа кохерентна мисъл. Ще се постарая да съм кратък, колкото да отчетем статия за пътуването, защото точно това пътуване си заслужава споменаването.

Свършихме каквото можахме да свършим в офиса до 3 часа и потеглихме към летището. Моят полет беше по-рано, около 7, и това време трябваше да ни е предостатъчно, за да стигнем спокойно. Навигацията ни прекара по някакъв път, по който не бяхме минавали. Имаше доста трафик, дори в този ранен следобеден час. На едно място даже имаше леко задръстване. Трябваше да спрем да заредим колата. Намерихме една бензиностанция с евтин бензин $2,795 галона. Сами си смятайте дали почти 4 литра струват толкова. Е това е бензин 89, но все пак, пък и другият не е много по-скъп.

Малко по-късно бяхме в гаража за връщане на колата. Огромно количество коли се връщаха. Редяха ни в две редици от поне по 10-15 коли и постоянно идваха нови. Имах малко време и изчаках със Стоимен да предадем колата, но като стигнахме до опашката за касовата бележка трябваше да тръгвам към терминала.

Този път ми дадоха всичките бординг карти. То аз си ги имах и предварително. Минах през сигурността относително бързо. Така и не ме харесаха за случайна проверка, но типично за мен, ми обарваха потния гръб. Явно ми е токсична потта и им светва на скенера 😉 . Самолета беше с половин час закъснение. После го намалиха на 15 минути, но реално си тръгнахме с половиния час по-късно.

Доста часове по-късно стигнах на Хийтроу. Въртяхме известно време във въздуха и като кацнахме имах около 40 минути. Естествено полетът ми беше кацнал на най-далечния възможен изход. Бегом към влакчето. Нахално се навирам през паспортния контрол, докато не стигам до човек, който закъснява повече от мен. Ами да е нахален и той, ама не, по скоро ще си изпусне полета отколкото да помоли да го пуснат напред. Повтарям упражнението и на проверката на сигурността. Там стигам доста по-напред. Пак опирам до по-закъсняващи, които не са достатъчно нахални и няма да минат проверката преди да им затворят изхода. Някаква английска леличка се опитва да ми прави забележка "We all got places to be", ама аз ѝ викам, че самолетът ми е закъснял (което е точно така) и тя млъкна.

Ха насам, ха натам, намерих изхода. Хората още се качваха, даже имах време да си купя бутилка вода. Кратък полет по-късно и съм в Мадрид. Гледам таблото, полета си го пише както ми е по-билет. Минавам през сигурността. Единствен човек съм, който прави подобно прекачване. От другата страна на сигурността, полета е с 15 минути по-късно, но няма закъснение! Хитряги! Не закъснявали, били сменили разписанието. Докато чаках, хапнах едни Calamari de Andalucía, което се оказаха, просто, панирани калмари. През целия престой, колчем ме попитат нещо на испански все им отговарям на английски. Ама важното е да се разбираме.

Натовариха ни на едно малко самолетче. Пилота (или май беше пилотка) имаше аспирации на пилот-изтребител. На това самолетче мога да му пипна тавана и без да се протягам, а като седнах си треснах главата в багажника отгоре. Понеже полета е на нискотарифното крило на Iberiа, храната и напитките бяха платени. Стигнахме без проблеми и навреме. Минах паспортната проверка и това, което минаваше за митница много бързо. На другата гостенка, на тази къща за гости, са ѝ трябвали 3 часа, аз минах за 20тина минути.

Излязох отвън и намерих таксиджията, който ме чакаше. Толкова раздрънкан мерцедес не бях виждал. Тука всички карат като откачени. Не знам как не сгазихме поне 4-5 моториста и няколко пешеходеца. Вечерта, влизането по площадите навътре в медината е забранено. Спряхме на входа, където ме чакаше човека от хотела. Платих на таксиджията и му оставих щедър бакшиш. Не ми се занимаваше с ресто, пък и в тоя трафик си ги заслужава. Къщата за гости е доста навътре в медината, в едно сокаци зад джамията. Човек трябва да клекне за да мине през входната врата. Черпиха ме чай за добре дошъл и ме настаниха. Всички стаи гледат към нещо като вътрешен двор. Тавана на дворчето е покрит с един найлон, но влиза достатъчно светлина.

Още не мога да се събудя. Мисля да полежа още малко и след това да изляза да обикалям. Утре тръгвам на 3 дневен тур из пустинята и вероятно няма да имам Интернет.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *