През Европа с кола

Сахара – ден 3

Днес се счупихме от път, а и ме гони ужасна мускулна треска въпреки двата аналгина, които пих вчера. След сто часа лашкане из тая пустиня, най-накрая стигнахме в Маракеш. Събудихме се доста преди изгрев слънце. Даже не съм чул съседа по палатка кога е станал. Ордата дето се катери по дюната се беше прибрала към 2 часа, а трябваше да станем преди 6. Някакъв петел кукуригаше, а малко преди да тръгнем местните туземци почнаха да обикалят и да пляскат с ръце.

И така, моите спътници потеглиха, а аз останах да чакам да ме карат с бъгито. Уговорката беше с него да се тръгне около 40 минути по-късно. Тръгнахме даже малко по-рано. Не знам дали получих пълното шоу, но шоу имаше. Тия дюни са прекалено опасни за да ти дадат да караш. Возех се отзад и се държах за момчето дето караше. Ходихме по някакви стръмни дюни, нагоре-надолу. Постоянно ми изглеждаше, че ще се пребием. Не беше лошо изживяване. Накрая, като му платих, го помолих да даде 100 дирхама от мен на момчето, което вървя с мен вчера. Дано го даде.

Снимах изгрева от терасата на хотела. Известно време след това пристигна и кервана. Никой не посмя да се изкъпе на така наречените "душове". Закусихме и ни натовариха всички на микробуса. На едно кръстовище спряха и четиримата човека, които се връщахме, ни натовариха на микробуса на един нереализиран рали състезател. Тоя просто нямаше спирачка. Не знам как не ни преби в някое дере. Спирахме на няколко пъти, все закъснявахме с тръгването. Но накрая, точно преди залеза, ни спря на един баир откъдето имаше гледка. Така си изплати за рали карането, сигурно е искал да направи точно това, от самото начало. А иначе човека си беше съвсем ОК. Френската двойка не знаеха къде точно им е хотела и шофьора не спря да звъни телефони докато не се появи човек, който да ги заведе до където трябва.

След като се прибрах заразпитвах домакина в къщата за гости за разни неща и получих доста подробни обяснения как се приготвя марокански чай. Който иска да пита, ще му кажа. После излязох да хапна нещо и окончателно се убедих, че не харесвам кускус, както и да е сготвен. Все пак се наядох и така и не можах да седна да опитам от тия меса дето толкова добре ухаят. За сметка на това опитах някакъв не особено приятен сладкиш и чай с кимион (или нещо друго лютиво). Накрая купих кило от едни много яки фурми. Не най-скъпите, но не и обикновените, които внасят у нас. Те изглежда са най-ниското качество тук. Човека каза, че са от новата реколта и му вярвам, защото в пустинята се виждаха узрели фурми по палмите и явно сега ги събират. Пък и двамата ни шофьори си взеха по пет кутии от пустинята, а предполагам, че тях е по-трудно да ги излъжеш.

Утре съм си уговорил да ме вземе такси и да ме закара до гарата. Ще пътувам с влак то Танжер и от там за Испания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *