През Европа с кола

Прага – ден 3

Днес направихме само една малка разходка. Излязохме малко преди обед, тъй като си бяхме наумили да ядем от Пражката шунка. Майка имаше още някакви неща за купуване и влизайки в почти всяко магазинче бавно приближихме централния коледен базар. Наредихме се на една от опашките за шунка и си поръчахме три порции, но бързо коригирахме на две. Едната порция беше има няма 800 грама.

Тежко е да се яде 800 грама шунка. Още по-тежко – кило и половина за трима човека. Добре че забравихме да поръчаме картофената салата. Дори татко спря да яде хляб след първите два три залъка. Моето парче се оказа значително по-мазно. Частта, където сланината беше препечена, беше много вкусна, но останалата част беше прекалено мазна. Хапнахме каквото хапнахме и си прибрахме остатъците.

Насочихме се към магазина на Koh-I-Noor, но както и предполагахме, той беше затворен. Заслизахме надолу с идеята да се върнем и да минем по моста Манесов (Mánesův most) вместо да се тъпчем с голямата тълпа. Само че, като погледнахме карта се оказа, че трябва доста да обикаляме. Решихме да вземем трамвая за една спирка. Това ни отведе на правилното място. Слез кратка дискусия решихме да минем пеш по моста, вместо да вземем метрото. Това ни позволи да снимаме сградата на Чешката филхармония.

Малко возене с метрото и трамвая и ето ни в квартирата. Сега чакаме да дойдат да ни вземат за новогодишната вечеря. Ако всичко мине наред, по-късно ще допиша статията.

Почти се бяхме отказали да чакаме да ни вземат когато най-накрая пристигна буса от ресторанта и взе да свири с клаксона. То трябвало да сме долу в 19:30, но аз забравих да разпечатам потвърждението на резервация, а този мейл го нямам в пощата, а само на компютъра вкъщи. Но както и да е. Натоварихме се и стигнахме тъкмо за началото на представлението.

Вечерята беше точно според рекламата. Вярно, почти 100те € са си солидна сума, но такива са цените тук. Ние бяхме сред последните гости. Почти всички маси бяха заети. Мястото се оказа по-голямо, отколкото изглеждаше на снимките. За аперитив имаше Cinzano – някакъв вид сладникав алкохол. Виното и бирата бяха в неограничени количества. Вода и безалкохолни носеха до известно време, но по-късно спряха. Така наречените "изненади" от чешката кухня бяха някакъв вид пача, кървавица и нещо като надница с консистенцията на пастет. Не знам дали към това се броеше и малката купичка със зелева салата оставена за цялата маса.

Всъщност, повечето неща бяха донасяни в голям съд за цялата маса. Първо имаше тенджера с гъбена супа, после основното ядене беше свинско, пилешко бутче и картофи, пак така в общ съд. Дори донесоха голяма кана кафе за цялата маса. За десерт имаше някакъв ябълков сладкиш, който не беше особено добър, но пък беше интересно оформен като глава на прасе.

По-късно вечерта имаше втора "вечеря" – леща с Пражка шунка. Естествено имаше и бутилка със шампанско. За пиене аз заложих на споменатото по-горе Cinzano, изпих и това на татко, защото той не си пада по такъв вид питиета. После продължих на червено вино, което не беше нищо особено.

Фолклорната програма беше доста интересна и като се прибере ще пусна клипчетата, които заснех. Успях да танцувам и с двете танцьорки. Имахме късмет да сме на една от масите точно до сцената и ме поканиха да танцувам за една от "игрите". Бързо се отказах, и дадох възможност на хора с по-добри танцувални умения да се изявяват.

"Празнувахме" нова година три пъти. Първия път за руснаците по московско време, вторият път, диджеят ни спомена и нас, ние бяхме една маса българи, общо 7 човека. Третият път по местния часовник. Малко след новата година излязохме да гледаме фойерверките. Не е съвсем същото като по нашенско, но си има доста гърмежи. Бяхме на подходящо място за гледане, но имаше мъгла и по-далечните зари не се виждаха. Майка тъкмо се прибра и пуснаха фойерверки от паркинга на ресторанта. Доста се бяха постарали, но ми беше твърде студено за да снимам.

И така, поденсихме още малко и питахме как е организирано извозването. Пратиха ни да питаме шофьорите. След няколко опита намерихме кой да ни закара. Полашкахме се 45 минути, да разпратим и другите хора в бусчето и се прибрахме. За днес все още нямаме планове. Като се събудим ще решим какво да правим.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *