През Европа с кола

Барселона

Тази сутрин се наспахме добре. Така или иначе трябваше да отидем до Барселона с колата, така че можехме да си позволим да отидем по-късно. Самото стигане до паркинга на метрото, който се намира на около двадесетина километра от хотела не беше лесно. Първо благодарение на сложните пътни възли на обходните магистрали объркахме изхода и тръгнахме в обратната посока. Само да бяхме слушали навигация, тя точно си казва какво трябва да правим, просто трябва да ѝ се свикне. Обратният завой беше близо и скоро се насочихме в посока Барселона. За да се влезе от магистралата в Барселона има такса от 2.40 евро. Естествено, ние някак си, уцелихме повредена "колонка" (е не бяхме само ние, наистина имаше някакъв проблем). Но това не беше всичко, при слизане от магистралата попаднахме на нов пътен възел, който естествено объркахме (определено трябва да се научим да слушаме навигацията, макар че и нейните инструкции могат да бъдат малко по-ясни). За щастие наблизо имаше кръгово кръстовище и успяхме да оправим посоката. Но и това не беше всичко, за да се влезе в паркинга е необходимо да се движим по локалното платно на магистралата, което между другото е на друго ниво. Това става чрез три леви завоя, които ние естествено объркахме и слязохме отново на магистралата (на вторият от тия 3 завоя). След това по-скоро благодарение на късмет успяхме да стигнем до паркинга без особени премеждия (като изключим едно доста странно овално "кръгово" движение и необходимостта от тръгване по доста стръмен наклон, което не ми е сила). Докато сме още на темата за пътуването – на връщане отново не успяхме да се приберем по първоначалния път, но този път това беше предизвикано от необходимостта да направим ляв завой през три ленти пълни с трафик излизайки от паркинга, който се намира от дясно. Аз не мисля, че на това място това е възможно да се направи по нормален начин, освен ако не си свръх нахален. Като цяло присъдата за днес е 54,4 km.

И така качихме се на метрото (естествено и тук се прецакахме, взехме си 3 карти за по десет пътувания, но се оказа, че картите могат да се ползват от повече от един човек, т.е. можехме да минем само с една) и стигнахме до Ла Саграда Фамилия. Не знам дали е търсен ефект, но изходът на метрото те оставя с гръб към катедралата. Гледката обаче е към една от недовършените фасади и това в комбинация с убитата сивота на сградата, разваля ефекта (особено след цветовете на площада Сан Марко и белотата на Венеция). Самата катедрала е оградено от тесни улички от всички страни освен тази на завършената фасада. Това прави доста трудно заснемането на добри кадри. Не ме разбирайте погрешно, катедралата е наистина величествена, но лично за мен липсваше онзи "уау" ефект, който изпитах на Сан Марко. Вътре в самата катедрала не влязохме, тъй като опашката за вход обикаляше повече от половината сграда. Все пак ми се иска някой ден да мога да видя Ла Саграда Фамилия в завършеният ѝ вид. Строителството продължава, и дори днес можеше да се видят как хората и крановете работят неспирно за завършването на този шедьовър на готическото изкуство.

Следващата ни цел беше паркът Гуел. Метрото отново беше верен съюзник. За съжаление и двете спирки на метрото са на известно разстояние. По пътят натам, минахме покрай един малък ограден парк, който за съжаление нямахме време да разгледаме. Намирането на пътя сред криволичещите улички се оказа не лека задача, но следвайки табелите предвидени за автобуси успяхме да стигнем до страничният вход на парка (там откъдето влизат големите групи туристи). Макар че не успяхме да го разгледаме целия (поради жегата и наближаващият обяд) парка не ми се стори особено голям, но за сметка на това е изключителна гледка. Не ми е възможно да опиша видяното, тук обаче снимките са добро помагало. Навалицата и тук беше огромна, и ако не бях видял множеството събрало се на Сан Марко в Неделя, сигурно щях да съм много впечатлен. Любопитна случка, която стана докато бяхме там, беше спорът между продавачите на джунджурийки разпънали чаршафи навсякъде из парка, който прерасна с бой, след което полицията ги разгони (предполагам, че нямат право да продават там).

Излязохме през главният вход на парка и заедно с тълпата туристи се насочихме към метрото, от където отидохме на булеварда Ла Рамбла. Пихме от чешмата, за която се говори, че който пие от нея задължително ще се върне отново в Барселона, седнахме на терасата на едно от заведенията и ядохме тапас и пайеля. Море от хора заливаше булеварда и лично аз нямах желание да правя снимки, така че сигурно пропуснахме някой от забележителностите. Опитът ни да влезем към една от страничните улици, на която се намираше голям хранителен пазар се увенча с неуспех поради невероятното количество хора наблъскани в това малко пространство. Времето ни изтичаше (искахме да се приберем рано, за да си починем добре за утрешният път), но все пак направихме малко отклонение в посока към готическият квартал. Не можахме да видим или снимаме, кой знае какво, но все пак бяхме там.

Повечето снимки вече са качени, последните двадесетина в момента качват.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *