През Европа с кола

Благоевград

Дойде време и за първото кратко пътуване за тази година. Деница я пращат в командировка в Благоевград и решихме да се възползване от възможността да посетим още един обект от стоте. И така, натоварихме се на колата и тръгнахме по магистралата. Навигацията ни прекара през магистралата, по-северната тангента на София и после пак по магистралата. Стигнахме доста бързо, намерихме квартирата на Деница и ѝ оставихме багажа там.

Беше станало към два часа и се насочихме към едно заведение, в което уж готвели добре. Деница си поръча някакво пилешко пълнено с нещо, а аз виенски шницел от телешко с пържени картофи. Не знам как са готвели навремето, но сега храната не беше нищо особено, шницела беше леко прегорял, а Деница не остана очарована от нейното ядене. Освен това явно и пилето и телето бяха още живи, като си поръчахме, друга причина за толкова голямо забавяне не мога да си представя. Не, излъгах, всъщност може да е защото по едно време сервитьорът излезе от заведението и занесе някаква поръчка в отсрещното заведение. Доста странно ми се видя. Освен това ядохме и някакво суши, но с такъв отвратителен ориз, че не не ми се говори. За сметка на основното ядене, десертът изби рибата. Деница яде някакво италианско звучащо нещо, а аз хапнах бисквитена торта. И двете бяха супер яки. Та можем да броим, че компенсираха за храната преди това.

След обяда се насочихме към Лого на 100те обекта№27 град Благоевград – Регионален исторически музей, който с намира на ъгъла на Лого на 100те обекта№27 град Благоевград – Възрожденски комплекс "Вароша". Платихме си билетчетата от по 2 лева, предупредиха ни, че вътре в музея е по-студено от навън (вярно си беше) и се разходихме из него. Освен исторически, музеят явно се явява и природонаучен. Малко странна комбинация, но какво пък. Препарираните животни изглеждаха ужасно – разногледи лисици, беззъби котки и т.под, но пък не лошо аранжирани. Голяма част от втория етаж на музея беше заета от експозиция, която бих определил като етнографска, а останалото пространство беше подредено като коридор през времето. Като се започне от възрожденски артефакти и се стигне до стъкларски магазин и детска количка от началото на XX век.

Възрожденският комплекс не е нищо особено. Църквата в него е малка, но красива. Отвън е интересно украсена, а отвътре богато зографисана. Външните стени създават впечатлението за плочки или тухли, но всъщност са си просто боя. Влязохме, запалихме по свещ и приключихме с разглеждането на квартала, нямаше нищо което да не сме виждали преди. С това приключихме разходката, оставих Деница в квартирата ѝ и отпраших обратно към София.

Изглежда има някакъв технически проблем със снимките от тази галерия. За това цъкнете тук за галерията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *