През Европа с кола

Лисабон

Събудихме се бавно. Нямахме точно планиран маршрут за днес, така че си позволихме да се наспим на воля. Фериботът от Алмада, където сме отседнали, до Лисабон пътува на всеки 10 минути през пиковете часове и на 20 през останалото време. Пътуването е съвсем кратко, не мисля, че имаше и 20 минути, корабчето се клати доста и по мръсотия може да съперничи на всеки софийски автобус, но пък за сметка на това е доста шумно 🙂 . Карти за градският транспорт, към който принадлежи и фериботът, се купуват от будки разположение на пристанището и на гарата. Картата важи за всички видове транспорт и може да се зарежда многократно пак на тия машини. Естествено ние пак се прецакахме, но този път с доста по-малка сума. Заредихме картата за 3 евро (това е минимумът, когато се купува карата, която струва 50 цента) и когато на входа на фериботът на машината се изписа 1,86 или нещо подобно решихме, че това е сумата, която ни е взета. Естествено близко до ума е, че това е сумата, която остава, няма кой да те кара да смяташ такива неща на ум. Та за това заредихме за по още 2 евро на връщане (това пък е минимума за пре-зареждане). Всъщност карата използвахме само за ферибота, тъй като така и не се качихме на друг транспорт.

Сутринта времето беше хладно и облачно, а над залива/реката, дори имаше мъгла. Като стигнахме в Лисабон нямахме ясен план какво правим и тръгнахме в посока към музея на античното изкуство. Това е в посока обратна на основните туристически забележителности. Разбира се, по пътя не отсъстват неща, които си струва да се видят. Лисабон не е особено чист град и графитите са навсякъде, а в посоката, в която тръгнахме това е особено видно. Облицованите с плочки фасади се ронят и са зацапани с графити. Липсват каквито и да е прилично изглеждащи магазини и заведения. А миризмата по пътя определено е по близо до тази на тинята и мръсотията, отколкото до тази на чистотата.

След като стигнахме сградата на музея, която между другото е доста красива, решихме да посетим най-известната забележителност на Лисабон – цитаделата São Jorge, т.е. свети Георги 🙂 . И така започна нашето дълго връщане. След доста ходене навлязохме в туристическата част на Лисабон. Тук разните обекти, които могат да се посетят се множат. Все пак ние ние решихме да запазим основната посока към цитаделата и да видим каквото можем на връщане. Беше станало време за обяд, когато седнахме да обядваме в един ресторант в основата на асансьора Santa Justa. Колкото и странно да изглежда този асансьор е една от забележителностите на града. Качването в него струва 5 евро (билетът важи за качване и слизане или може би за две качвани или две слизания). На върхът му има платформа, която отвежда към по-висока част на града (в този район улиците са доста стръмни), а по вити стълби може да се стигне до наблюдателна платформа, от която се открива невероятна гледка (записал съм и видео кадри от там, които ще кача след като се върнем в България). По принцип за качване в асансьорът има опашка, но ние уцелихме момент, в който нямаше почти никой и се качихме на първият пристигнал курс (асансьорът има две паралелни кабинки).

След обяд времето се беше изяснило и слънцето напичаше, но за щастие вятърът продължаваше да разхлажда. По принцип до цитаделата се стига с трамвай 28 и малко път пеш, но ние решихме да изкачим целия хълм. Минахме по доста заушени улички, но все пак успешно стигнахме до входа на крепостта. Там бяхме посрещнати от такса за вход в размер на 7 евро и половина, но след като бяхме изкачили хълма, а и след като това е основната туристическа забележителност на града, нямаше как да не ги платим. От самата цитадела се откриват множество внушителни гледки към Лисабон и залива/реката. На една от кулите има camera obscura, но там имаше прекалено голяма опашка, а ние имахме намерение да посетим още няколко места по пътя си на връщане.

Слязохме по маршрута, по който се качват повечето туристи. Целта ни беше Praça do Comércio, който бяхме видели докато се казвахме към крепостта. След доста виене из тесните улички, където минавайки зад завоя първо трябва да се увериш, че не идва трамвай (защото иначе той ще те отнесе) или кола (поради същата опасност) все пак стигнахме на площада. Естествено в дух с предишните ни изживявания триумфалната арка беше в ремонт 🙂 . Е все пак, част от нея се виждаше, но не можахме да я видим в пълния и блясък.

Повечето снимки се качиха, но както обикновено ще трябва да изчакате за пълния набор поне до утре сутринта.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *