През Европа с кола

Сукотай

Започнах деня със стабилна и ранна закуска. Храната беше толкова много, че чак не можах да си изям препечените филии, които си бях подготвил. Тук предлагат само "американска" закуска, т.е. яйца, наденичка и бекон. Но към това бяха добавили китайските пържени ролца, една пържена филия, чиния с диня и от лепкавия ориз с манго, който така и не намерих повод да опитам.

След закуската уговорих да ми вземат билет за автобуса утре сутринта. Предлагат услугата напълно безплатно. Взех и колело под наем. Тук разстоянията са доста големи, нещата са пръснати и не е лесно да се обикаля пеш. Поне е равно. Рядко има някой наклон, който да мъчи човек. Много по-лесно се оказа с колело, пък и сутринта беше доста приятна температурата. Макар че бързо взе да се затопля.

Целият град е обект на UNESCO, но е разделен на няколко зони (май 5). Още от началото ми е ясно, че няма как да обиколя всичките, освен ако не реша да обикалям в най-голямата жега. Първата ми цел е централната зона, където са събрани основните забележителности. Билет 100 бата, такса за колело – 10. Ако искаш с кола или мотор, също може, но е по-голяма таксата (поне в другата зона, не съм сигурен, че пускат с кола в централната). Има и туристическо влакче, с гид, но той говори само на тайландски.

Централната зона е доста приятен парк. Сянка има навсякъде, само места за почивка няма. Навсякъде има работници, мястото се поддържа старателно. Повечето храмове са на изкуствени острови. Или заобиколени от ров с вода. Изглежда е имало някаква тенденция по времето, когато са строили града. Единствената неприятна част беше, че правеха някаква поддръжка на един от рововете и из парка обикаляха големи камиони с пръст и бумтяха багери. През цялото време се "гонехме" с едно италианско семейство, които си бяха помъкнали и детето с тях. Ту аз ги настигам, ту те мен. Накрая, като се засякохме в северната зона, даже се поздравихме, явно и на тях им беше направило впечатление, че обикаляме едни и същи места.

През целия ден имах "спор" с автоматичния режим на фотоапарата. Снимките все едни тъмни и мрачни се получават. Борих се полуавтоматичните режими и там не се получаваше добре, взеха да стават преосветени. Накрая успях да наглася някакви що годе добри настройки на ръчен режим, но вече бях минал през по-голямата част от парка.

Около пладне се насочих към северната зона на града. Първата ми спирка – информационния център. Исках да видя дали няма да намеря някаква по-подробна информация за някой от храмовете, но той хлопнал кепенци. Всичко оключено и затворено. Доста се колебах дали, след това, да посетя голямата зона оградена с ров. Там се виждаше само един храм, а наоколо бяха не реставрирани руини (макар по някой от тях да се работеше). Оказа се, че това е включено в билета за северната зона. Така и така плащам, защо да не обиколя.

На острова има руини на храм, само една кула от който стои. Стилът е видимо различен, от тези в централната част и според табелите, които се намират тук-там, може би е бил оригиналният храм на града. Голяма част от детайлите са изядени от ерозия. Камъкът, от който са строили всичко тук е някакъв много порест и явно тропическите бури го "стопяват". На същия "остров" има и един модерен храм, който си е действащ. Нищо особено в сравнение с всички, които видях до момента.

Последната атракция в плана беше Големия Буда. Тази статуя е към петнадесетина метра. Доста е впечатляващо. Обградена е със стени и преди време е имало стълбище, по което да се изкачи човек и да снима отгоре. Там горе, имало интересен надпис и предполагам, че това е причината да затворят достъпа. Направо са зазидали стълбите. Не искат туристите да разрушат ценния надпис.

Жегата беше убийствена, насочих се към хотела, като по пътя спрях да хапна – сухи нудъли по, уж, местна рецепта. Наяждам се с тия неща, но тайландските нудъли определено не са моя вид. Не ми е кеф, не като японските. На връщане пътя ми се стори два пъти по-дълъг. С тия 37 градуса, спрях в един от вездесъщите 7-eleven за вода и сладолед, и след това се набрах на педалите към хотела.

Те така, сега мисля да изляза да напазарувам нещо за вечеря. После ще се топна в басейна, който има и джакузи. Трябва да мина да платя колелото и билета за рейса. Утре пътувам. Пак към 6-7 часа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *