През Европа с кола

От Сукотай до Аютая

Обиколихме всички села и паланки на областта или поне така ми се стори. Маршрута от днес може да се вземе поне два пъти по-бързо, но компанията иска да напълни един голям автобус, а това няма как да стане от едно малко градче, колкото и да е туристическо. Уж първа класа, пък нещо не ми беше удобно. Сигурно защото седалището ми е доста изръбено от карането на колело.

Но да караме в някаква хронология. Стегнах багажа преди закуска. С все торбите се появих на рецепцията, закусих и останах да чакам тук-тука, който трябваше да дойде да ме вземе. Тук, тук-туците са малко странни. Вместо шофьора да е отпред, хората са, а той е най-отзад и бута количката. Но както и да е. Стана 8, а още няма тук-тук. Питам рецепционистката, а тя вика, обадих се, но сега ще звънна пак. Ама докато набере телефона и тук-тукаджията се появи.

Извози ме до "автогарата", т.е. спирката на автобуса. Странно, викам си, такъв голям автобус да тръгва от това малко градче, сигурно ще спираме по пътя. Е не само, няма такова нещо като най-кратък маршрут. Пообиколихме околните градчета докато не се напълни целият автобус. Малко шеметна работа. Първо ме сложиха на едно място, после ме местиха, но като видях колко се напълни автобуса и ми стана ясно защо държаха да съм на точното място от билета.

Последваха едни монотонни 7 часа. Равнина, еднообразен пейзаж. Дремах повечето време. И накрая ме тръшнаха на 12 километра от хотела. Спирката е на магистралата. Оправяй се. Копърките чакаха. Предложиха цена 200 бата. Сигурно може и на половина, ама в тоя пек хич не ми се пазареше. Айде, викам, влачи.

Намерихме мястото без проблеми. Има едно зеленясало езерце с изсъхнали водни лилии точно пред бунгалото. Нищо чудно, че на масичката на верандата има две пакетчета с репелент против комари. Пълно е с бездомни кучета, даже домакинът ходи навън с една пръчка, че да се плашат и да не го закачат.

След като си починах малко излязох да търся храна и вода. Домакинът тъкмо беше тръгнал към магазина и ме заведе. Намерих едно ресторантче наблизо и хапнах един местен омлет. Препи ми се бира и ударих половин Singha. Половин, защото е ужасна. Ще чакам да се постъмни и ще изляза да търся нещо за вечеря. Май пак ще трябва да наемам колело. Доста големи ми се виждат разстоянията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *