През Европа с кола

От Аютая до Банкок

Уф, не мога да измисля увод на деня. За това ще карам подред. Закусих и без да бързам си стегнах багажа. Бях направил сметка, че трябва да тръгна около 10 часа, за да не пристигна прекалено рано. Както споменах и преди, тук настаняването е след 14 часа. Направил съм сметката, че ако отида около 12 няма да има проблем, но по-рано може и да не стане.

Спирката на бусчетата се оказва зад ъгъла (по-скоро зад два ъгъла). Знам, че трябва да взема бусче до Монумента на победата и от там с Небесния влак. Да ама не, нямало такова бусче или се правеха на ударени, защото видях, малко по-встрани и друга група бусчета. Но както и да е. Тези ме уреждат, спират до спирка на влака, т.е. все ми е тая дали ще пътувам с влака или с автобус.

Място за багаж няма. Голямата раница между краката, малката върху нея. В същото положение са и семейство французи, които през повечето път се опитват да разберат къде точни стигаме и как да стигнат от там до за където са тръгнали. Тая спирка на влака я няма на повечето туристически карти или е съвсем в края. Буса ни води точно до ескалатора на спирката, французите, въпреки това, не я виждат. Показвам им спирката и за последно ги виждам на схемата на линиите.

Още имам две пътувания в картата от предния път и се възползвам. Отвън не се диша от влага, цял ден роси. По пътя даже ни наваля сериозно, но след това не е валяло пак така. Намирам лесно хотела. Настаняват ме и след кратка почивка решавам да изляза. Сещам се, че има пазар през почивните дни и искам да купя някои последни сувенири. Оказва се, че пазарът е на спирката, на която ме остави бусчето. Аз имах такова предположени още като слязох, но нямаше какво да направя с целия багаж.

Речено сторено, хапвам две пържени бутчета преди да се кача на влак и потеглям. Стигам до там, а навалицата е вече голяма. Всеки е тръгнал към пазара. Още съм гладен, подминавам прекрасно миришещо манго, ще си взема на връщане. Сядам в едно от многобройните заведения. Поръчвам супа. Този път ставаше, ама не разбраха ли, че зелето е за салата, не за супа.

Пошматках се из пазара. Не е моя тип място. Прекалено тясно. Прекалено задушно. Купих това-онова и беж обратно към хотела. Само дето мъкнах фотоапарата, така и не можах да намеря нещо заслужаващо си да го снимам. Тукашните пазара просто нямам ония чар, който имат арабските. Не, че няма отделни магазини, които да изглеждат добре, просто цялостното впечатление, за мен, не е същото.

Сега, малко почивка, вечеря на вън и лягане, че утре ще се става в 5. Час по-късно трябва да хвана небесния влак, да направя една смяна и след това да хвана връзката с летището. По мои изчисления – около час – според бай Гугъл малко по-малко. И поселе, високо, високо, високо.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *