През Европа с кола

Малко пътешествие

Днес няма да ви занимавам с планове за бъдещето. Вместо това ще ви разкажа за едно малко двудневно пътуване, което предприехме с колата един колега и неговата приятелка. С колегата разбрахме, че и двамата искаме да ходим на събора на Dacia, и решихме да отидем заедно. Тази година съборът беше на Крушунските водопади, което е на около 2 часа и половина път от София. Стори ни се много да пътуваме общо пет часа само за да покараме за 3-4 минутни някоя чужда кола. За това, решихме да не се връщаме обратно в София, а да отидем някъде другаде. Очевидната цел беше Велико Търново и Царевец. А за да не е скучно връщането на другият ден решихме да минем през Етъра край Габрово. След това на връщане щяхме да имаме възможност да спрем и на връх Шипка. Общо, малко под 550 километра. Ето как изглеждаше полученият маршрут:

И така планът беше направен, намерихме си хотел на по-малко от 200 метра от входа на Царевец и зачакахме да дойде деня – 21ви Юни, Събота. Съборът на Dacia трябваше да започне в 11:00 часа и за това решихме да тръгнем от София в 08:00. Пътуването към Крушуна мина без особени проблеми, ако не броим многобройните дупки по пътя (навигацията ни захака в някакъв междуселски път, за да не обикаляме). Пристигнахме точно навреме, но въпреки това преди нас имаше доста хора. С колата можахме да стигнем до "вътрешния" паркинг на събитието, където се допускаха само Дачии. Организацията беше на ниво и събитията започнаха почти идеално навреме. По едно време се опита да завали, но това по никакъв начин не развали настроението на всички присъстващи. Във facebook профила си, от Dacia са написали, че са присъствали около 1500 човека, аз не съм ги броил, но наистина имаше много хора.

След известно чакане, успях да се вредя да тествам новият Duster на offroad трасето. Реших да се кача на бензиновата кола, да видя каква е разликата. Минах трасето без особени проблеми под вещите съвети на инструктора. Само на първото изкачване влязох малко рязко, но кой да ти знае, че бензина дава "газ" с толкова леко натискане :), или пък че гасне толкова лесно (абе аз и без това трябваше да спра там, кой ти гледа 2-3 метра 😉 ). И да знаете, това асистента за потегляне по наклон е много "джиджано" нещо, много мързелешко, пускаш спирачката и тя колата си стои на място за няколко секунди. И така след като аз минах на offroad трасето, а Сисо успя да тества два различни модела на нормалното трасе се насочихме към Крушунските водопади въоръжени с билетите, които ни подариха от Dacia на влизане в събора. Не че някой ни провери билетите, но все пак. Направихме ето тази обиколка (включете на сателитен режим за да можете да приближите още повече):

Снимки и видео от маршрута можете да видите в галериите по-долу. Водопадите са доста красиви, но за да се видят най-добрите места трябва доста сериозно катерене. Има си направени стъпала и мостчета (включително едно мостче, което стига съвсем до водопада), но има някой стълби, които са доста стъмни (на слизане решихме, че ще е по-безопасно да слизаме назад). Имаше огромно количество хора и разминаването по тесните и хлъзгави пътеки определено не беше най-безопасното нещо на света. За щастие всичко се размина без инциденти.

След водопадите, таксувахме Dacia с безплатните кебапчета, на всеки се полагаха по 2 кебапчета с малко салата и питка, минерална вода, кафе и бира. Очевидно не е добра идея шофьорите да пият бира, за това от Загорка, които са един от спонсорите, бяха докарали безалкохолна бира. Обаче, явно, тая бира не се е харесала на хората, защото накрая вместо една даваха по цяло стекче. Споменатото стекче и сега стои в багажника на колата. И така след като си изядох кебапчетата отпрашихме към Велико Търново. Прахът обаче не беше от високата скорост, а от разбитите пътища. Навигацията ни прекара по низ от между селски пътчета, които макар да бяха доста приятни за каране, бяха и надупчени като швейцарско сирене. И така бавно но славно пристигнахме в хотела. Бързахме да се регистрираме, и да тръгнем към Царевец, тъй като беше около пет и половина, а след шест вече не пускат в крепостта. Ето и маршрутчето, което следвахме в Търновград:

Естествено тук дъждът реши да ни навести отново. За щастие бяхме близо да Балдуиновата кула и се скрихме в нея. За Царевец няма какво толкова да се разказва. До църквата не се качихме, както можете да видите от снимките и тримата сме "сериозни" хора и такова изкачване по баирите, при това за втори път този ден, ни се стори прекалено. Разгледахме каквото искахме да разгледаме и излязохме доста преди крайният срок (7 часа). След това тръгнахме да търсим къде да похапнем. След доста търсене си харесахме един ресторант с градина и големи чадъри, хем да сме отвън, хем да не ни вали дъжд. Там похапнахме доволно (снимки на храна не правим, храната е за ядене), таксуваха ни 4 лева за две лъжици мляко и половин литър вода (двоен айран) и се забавлявахме с двете дворни котки (едната видимо бременна, а другата с толкова измъчена физиономия, че решихме, че няма как това да не е бащата, осъден да плаща издръжка за малките котенца 😉 ).

След храната, се разходихме още малко, с цел по-добро храносмилане и се насочихме към хотела. Недостатъка на хотела беше, че след като бяхме слезли от високото, сега трябваше да се качим нагоре. Някак си, успяхме да се изкачим по изключително полегат маршрут (иска си талант това) и да излезем почти точно до хотела (както казах, талант, не късмет) без да се загубим. Горещата вода е истинско блаженство след такъв ден. На сутринта, станахме за закуската в осем, хапнахме и тръгнахме към час по-късно. Навигацията се държа добре и ни прекара по околовръстният път на Габрово. Стигнахме Етъра преди голямата навалица и се разходихме по този маршрут:

Имахме късмет и в този ден (т.е. днес) имаше фолклорно събитие. Представяха традициите свързани с Еньов ден. Имаше невероятно много хора, не знам дали заради празника или просто защото беше неделя. Етъра е интересно място, ако не си го виждал преди, иначе е малко скучен. Там хапнахме симид с айран, погледахме малко от представлението (има две клипчета в галерията най-долу), купих си буркан с мед от чаршията около сцената (като го купуваш от пчеларя е по-вероятно да е истински) и бяло сладко от шекерджийницата (ако си вземете такова в гърне, гледайте гърнето да не се обръща, че става мазало – говоря от опит – ще ви се наложи да си облизвате пръстите).

Тръгнахме да се прибираме към София през прохода Шипка. Като стигнахме върха, тамън беше станало време за обяд – хапнахме обилно и решихме (след известни дискусии) да се качим до върха (с колата естествено). Направихме една кратка обиколка около паметника, без да се качваме в самият него (ех тия стълби). И се насочихме към София по подбалканския път. Малко преди София спряхме за кратка почивка и няколко последни снимки до един паметник на Левски. А, преди да съм забравил, ето и разходката ни около връх Шипка:

Няма какво да разказвам за обратния ни път, скучна работа (ако изключим задръстването на входа на града). Получиха се два доста добри почивни дни (викенд). Надявам се да се насладите на галериите по-долу.

Крушуна


Етъра

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *