През Европа с кола

Категория: 100те обекта

Благоевград

Благоевград

Дойде време и за първото кратко пътуване за тази година. Деница я пращат в командировка в Благоевград и решихме да се възползване от възможността да посетим още един обект от стоте. И така, натоварихме се на колата и тръгнахме по магистралата. Навигацията ни прекара през магистралата, по-северната тангента на София и после пак по магистралата. Стигнахме доста бързо, намерихме квартирата на Деница и ѝ оставихме багажа там.

Беше станало към два часа и се насочихме към едно заведение, в което уж готвели добре. Деница си поръча някакво пилешко пълнено с нещо, а аз виенски шницел от телешко с пържени картофи. Не знам как са готвели навремето, но сега храната не беше нищо особено, шницела беше леко прегорял, а Деница не остана очарована от нейното ядене. Освен това явно и пилето и телето бяха още живи, като си поръчахме, друга причина за толкова голямо забавяне не мога да си представя. Не, излъгах, всъщност може да е защото по едно време сервитьорът излезе от заведението и занесе някаква поръчка в отсрещното заведение. Доста странно ми се видя. Освен това ядохме и някакво суши, но с такъв отвратителен ориз, че не не ми се говори. За сметка на основното ядене, десертът изби рибата. Деница яде някакво италианско звучащо нещо, а аз хапнах бисквитена торта. И двете бяха супер яки. Та можем да броим, че компенсираха за храната преди това.

След обяда се насочихме към Лого на 100те обекта№27 град Благоевград – Регионален исторически музей, който с намира на ъгъла на Лого на 100те обекта№27 град Благоевград – Възрожденски комплекс "Вароша". Платихме си билетчетата от по 2 лева, предупредиха ни, че вътре в музея е по-студено от навън (вярно си беше) и се разходихме из него. Освен исторически, музеят явно се явява и природонаучен. Малко странна комбинация, но какво пък. Препарираните животни изглеждаха ужасно – разногледи лисици, беззъби котки и т.под, но пък не лошо аранжирани. Голяма част от втория етаж на музея беше заета от експозиция, която бих определил като етнографска, а останалото пространство беше подредено като коридор през времето. Като се започне от възрожденски артефакти и се стигне до стъкларски магазин и детска количка от началото на XX век.

Възрожденският комплекс не е нищо особено. Църквата в него е малка, но красива. Отвън е интересно украсена, а отвътре богато зографисана. Външните стени създават впечатлението за плочки или тухли, но всъщност са си просто боя. Влязохме, запалихме по свещ и приключихме с разглеждането на квартала, нямаше нищо което да не сме виждали преди. С това приключихме разходката, оставих Деница в квартирата ѝ и отпраших обратно към София.

Изглежда има някакъв технически проблем със снимките от тази галерия. За това цъкнете тук за галерията.

По Подбалканския път

По Подбалканския път

За днес имахме планирано пътуване към София с Деница. Решихме да се възползваме от възможността да съдерем малко печати докато децата ѝ са нагости на баба си. Пътуването по Подбалканския път беше лесен начин да съберем няколко печат. Естествено денят не започна съвсем по план. Тъкмо бяхме стигнали в Сопот и осъзнах, че съм си забравил фотоапарата в Стара Загора. След като си купих батерия и зарядно го бях качил вкъщи да проверя, че всичко работи и естествено го забравих. Техническите проблеми продължиха с изтриване на по-голямата част от километража в навигацията – жегата ѝ дойде в повечко. То и без това бях забравил да нулирам нейния брояч. За това днес ще има много малко снимки и никаква статистика.

Тръгнахме не особено рано. Имахме и малко работа в Казанлък, и докато стигнем Лого на 100те обекта№45 град Калофер – Национален музей "Христо Ботев" наближаваше пладне. Нищо впечатляващо нямаше тук. Единствената "забележителност" беше макет на кораба Радецки. След музея направихме кратка обиколка на центъра на града. Случи ни се забавна случка на чешмата на мегдана. Казвах да Деница, че ще пия вода и някакъв турист ме пита дали водата става за пиене. Аз му отговорих, че от де да знам. След което пих от чешмата. Мен ако питаш, стига да няма табелка, че водата не е питейна, или си достатъчно жаден за да пиеш от нея или не.

Втората ни цел беше Лого на 100те обекта№44 град Карлово – Национален музей "Васил Левски". Стигнахме около 12 часа, но за наш късмет почивката беше чак след час. Направихме бърза обиколка. Видяхме, че Лого на 100те обекта№44 град Карлово – Исторически музей почива до един часа и понеже в Деницената книжка имаше отделен печат за него, решихме да потърсим какво да ядем. Яденето не си заслужава споменаването. Пробвах някаква мешавица от бекон, шкембе и кашкавал, но не останах очарован. Музеят си заслужаваше чакането. Не е нещо грандиозно, но ако имате път натам му отделете половин час.

Следващата ни спирка беше Лого на 100те обекта№43 град Сопот – Къща-музей "Иван Вазов". Имах спомени от ученическите си години, че бях доста впечатлен, но сега това не се повтори. Разгледахме набързо и тръгнахме да се разходим наоколо. Решихме да пропуснем другия обект от списъка, който е на същия номер – метохът. Вече бяхме влизали в една от църквите в Карлово и нямахме желание да влизаме във втора. Търсихме някакъв етнографски музей, но се оказа, че не работи в неделя.

Последната планирана спирка беше Лого на 100те обекта№77 град Клисура – Исторически музей. Градчето е невероятно красиво. Музеят е малък, но интересен. В мазето има картинна галерия, от която не останах особено впечатлен. Имахме останало доста време и решихме да посетим Лого на 100те обекта№75 град Копривщица – АИР. За последно бях ходил там преди доста време, но градчето не се е променило. Разгледахме къщите на Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков и Лютовата къща. Първите две не са нищо особено, но останалите са места, които трябва да се посетят. Явно си личи, че са били притежавани от изключително заможни люде. Има доста големи количества фина дантела и някакви килими.

И след този не особено вдъхновен отчет за деня ми се иска да кажа и няколко приказки за предстоящите ми планове. По-наблюдателните може да са забелязали, че двата брояча станаха един. След една история, която по-добре да остане извън публичните записи, септември месец ще попътувам доста. Заминавам на втори за Амстердам, без да се връщам заминавам в командировка до Силиконовата долина и после от там летя за Мароко. Плановете ми за Мароко не са съвсем уточнени, но се връщам чак на 25ти през Малага.