През Европа с кола

Месечен архив: юни 2013

Зареждане с гориво

Пътувайки с кола не можем да пренебрегнем необходимостта от зареждане с гориво. В нашия случай това е дизел. Тъй като работим с ограничен бюджет е необходимо да планираме, колкото е възможно по-оптимално зареждане. Първата стъпка в това начинание е намирането на информация за цената на дизела в страните, през които ще пътуваме. След известно проучване намерих следният сайт: www.fuel-prices-europe.info, на който цените изглеждат обновявани редовно. Това, което можем да забележим е, че цените варират в доста големи граници (от 1,256 € в Хърватска до 1,629 € в Италия или 0.33 € разлика, ако беше възможно да заредим само на едната или на другата цена, разликата би била над 220 €). В интерес на статистиката ето и цените от тази седмица (дори цените да се променят в следващата седмица, предполагам че техните относителни стойности ще се запазят):

  • България: 1,337 € (2,610 лв.)
  • Сърбия: 1,297 € (147,400 дин.)
  • Хърватска: 1,256 € (9,390 kn)
  • Словения: 1,345 €
  • Италия: 1,628 €
  • Франция: 1,449 €
  • Испания: 1,335 €
  • Португалия: 1,479 €

Следващата информация, която ни е необходима е за разхода на автомобила. Информацията давана от производителя е доста ненадеждна и ако се основаваме на нея със сигурност ще останем без гориво по средата на пътя (или без пари за гориво). За това ще се основаваме на доста по-неточните емпирични данни, в случаят показанията на бордовият "компютър". Двете гранични стойности, които съм наблюдавал са 5,9 l/100 km (при извънградско шофиране със сравнително ниска скорост и без включен климатик) и 8.3 l/100 km (по магистралата със средна скорост 125-130 km и включен климатик). По важни от екстремните стойности са данните за типичният разход, при мен той е между 6,5 и 7,5 l/100 km (градско шофиране до излизане на магистралата и между 105 и 110 km средна скорост без включен климатик). И все пак за да не останем някъде по средата на пътя без гориво за изчисленията по-долу ще приемем, че разходът е 8 l/100 km. Остава само да определим какво разстояние можем да изминем с един резервоар гориво. Тъй като резервоарът е 50 l, при приетият разход можем без усложнения да изминем 600 km.
На трето място ни е необходима информация за дължината на прехода през всяка една от държавите, през които ще преминем. По долу е информацията за прехода в едната посока, закръглен към цял километър:

  • България: 63 km
  • Сърбия: 448 km
  • Хърватска: 306 km
  • Словения: 190 km
  • Италия: 688 km
  • Франция: 532 km
  • Испания: 1166 km
  • Португалия: 212 km

След като имаме всичката тази информация е време да определим оптималната стратегия за зареждане. Чисто технически погледнато тя не е трудна за определяне – зареждаме максимално количество при минимална цена. Но тук се намесват и няколко технически фактора. На първо място искам да избегна зареждане в Сърбия, всъщност искам да имам колкото се може по-кратък престой там. Лошата слава на държавата, по никой начин не се подобрява от факта, че покритието на застраховката на колата не включва риска кражба само за Сърбия, т.е. всяко едно спиране там е с повишен риск. И на второ място, пътуваме по непознати пътища, в чужди държави, по-добре е да заредим за няколко лева повече отколкото да останем без гориво и да няма на кой да се обадим за помощ.

И така стигаме до следният план. Ще си допълним резервоарът догоре на границата със Сърбия, но от нашата страна. Би трябвало да нямаме проблеми да изминем 450те километра до Хърватска, където, след като минем границата отново ще заредим. Следват малко повече от 300 километра, след които преди да влезем в Словения ще заредим отново. До Италия са по-малко от 200 километра, но все пак преди да пресечем границата ще си напълним резервоара догоре, тъй като в Словения цените са значително по-ниски. За съжаление италианският преход е почти 700 километра, а тъй като за пръв път ще караме из градове, може дори да ги надмине. За да минимизираме разхода на гориво планирам да заредим един път, след като сме изминали около 250 километра от последното зареждане. Това ще ни осигури безпроблемното стигане до Франция, където ще заредим на значително по-ниски цени (доста по-високи от тук, но все пак по-ниски от италианските). 530те километра до Испания ще изминем без зареждане. Там цените са на нашето ниво и ще зареждаме когато преценим за необходимо. Преди да влезем в Португалия ще заредим, краткият преход там ще ни осигури възможност да се върнем до Испания без повторно зареждане.

По обратният маршрут ще заредим преди да влезем във Франция. Там ще заредим отново преди да влезем в Италия. Там повтаряме схемата с 250те километра и по-този начин ще успеем да стигнем до Словения. С наличното гориво би трябвало да можем да стигнем до Хърватска без притеснения, но все пак ще действаме според ситуацията и ако се налага ще заредим. В Хърватска ще заредим на влизане и на излизане и така отново ще преминем през Сърбия за минимално време и с минимален брой спирания. Последното ни зареждане ще е след като се приберем в България.

Разбира се това са само планове, които могат и най-вероятно ще се променят щом тръгнем. На всички места, на които планирам зареждане бензиностанции съществуват реално. Бензиностанциите намерих чрез ViaMichelin и проверих чрез сателитните снимки и Street View на Google Maps.

Пътеводители

Всеки пътешественик неминуемо се сблъсква с въпроса, кои места да види и посети докато пътува по маршрута си. Особено когато, като в нашият случай времето, което планираме да прекараме на всяко едно от местата е ограничено.

Wikivoyage е чудесен ресурс, но като има недостатъкът да е достъпен онлайн. Това го прави труден за разглеждане докато сме на път и почти невъзможен докато сме на място в града (цената на преносът на данни в роуминг е направо космическа). Разбира се, ще можем да се консултираме с него докато сме спрели в хотела (ако безжичният Интернет работи), но в другите ситуации ни трябва нещо "по-физическо".

Разбира се на пазара има множество пътеводители. Макар че доста издателства се занимават с издаването на такава литература, тя не винаги може да се намери лесно у нас. Например, голяма част от серията на National Geograhic е преведена, но не всички книги могат да бъдат намерени, а някой са с изчерпана наличност при издателя. Аз предпочетох да заложа на реномето на NG и се постарах да се сдобия с възможно най-много техни пътеводители. Всъщност, взех само 2 от други издателства и при това взех и тези на NG за същите места. Въпреки това, не липсват проблеми – например пътеводителя на NG за Венеция е доста стар, цените в него са все още в италиански лири.

А ето и снимки на пътеводители. За съжаление днес беше доста мрачно и снимките на пътеводителите не се получиха особено добре.