През Европа с кола

Месечен архив: декември 2014

Сахара – ден първи

Сахара – ден първи

Темата на деня е залез в пустинята. Това компенсира ставането в 4 сутринта. Но нека караме подред, т.е. от сутринта към вечерта, а не обратно.

Очевидно сте разбрали, че денят ми започна рано, с бавно предъвкване на една от двете ябълки, които свих от вечерята. Бях си навил часовника за 4:15, но мен ме няма много в спането и станах преди него. Проверих дали не съм пропуснал да взема нещо в багажа и зачаках да стане 5:30, уговореното време на тръгване. Очевидно след час чакане ми писна на стоя в стаята и реших да сляза в лобито и да разпитам за новогодишната програма. По всичко изглежда, че някаква специална програма няма да има, а само ще се състоят обичайните вечерни забавления, които вчера съм пропуснал.

По някое време се появиха и двамата ми спътници, с които се запознахме вчера, благодарение на факта, че си бяха изпуснали ориентирането заради синдрома "изгубени в превода" бъркайки руската дума за днес (сегодня) с думата за утре (завтра), чак ме избива на смях, и аз не мога чак толкова да се объркам на руски. И така започна голямото сутрешно търсена на кафе/чай. Рецепционистът установи, че няма ключ за ресторанта за закуската (явно трябваше да има), опита се да отвори вратата от вътре, но явно резетата не се отвориха и след двадесетина минути, най-накрая намери някакъв човек с ключ. Тъкмо си направихме чай и кафе и се появи шофьорът на автобуса с изненадващите само 5 минути закъснение. Ние явно бяхме втория хотел по пътя.

Групата се оказа само българска, с екскурзовод, който говори български, макар и с лек акцент. Втората тема на деня беше паралели с Перу. Докато гледах как слънцето се опитва да изгрее иззад надвисналите над средиземно море облаци се замислих, че тази година явно ми стана навик да гледам изгрева от автобус на друг континент, първо в Андите, а сега и тук. За втория паралел малко по-късно.

След като събрахме всички хора и от курорта Сус, се насочихме към градчето Ел Джем ( قصر الجمّ), в което се намира третият по големина амфитеатър от римската империя. Имахме късмета да пристигнем първи от големите туристически автобуси, пред нас имаше съвсем малко хора, буквално минути след нас пристигнаха още няколко големи групи и стана лудница. Времето беше доста студено и духаше страшен вятър, но часа, с който разполагахме излетя много бързо, докато се катерих по стълби и слизах в тунели времето се изниза, добре, че беше подготовката ми от Мачу Пикчу, та качването по стълбите не ми се отрази прекалено зле. Арките на амфитеатърът и ниско разположеното слънце създаваха интересни игри със сенките на хората и качването си заслужаваше.

Май успях да се прецакам и да платя прекалено скъпо за бедуинска кърпа за глава, но повече се издразних от нечестното пазарене на арабина. Уж се разбрахме за една цена, а първо не искаше да връща ресто изобщо, после ми върна неточно, накрая ми върна 100 милима вместо цял динар, но реших, че не ми се занима повече да се карам за 70-80 стотинки. После докато купувах магнити, изпочупих половината, ония ми ги смени но така и не разбрах дали не ми взе повече пари от пазареното, да не говорим, че като изтървахме едната монета под накачените стоки и той тръгна да ми я връща, я взе от шепата си с уста и ми я изплю в ръката. Ама какво да се прави, пари са, няма да ги хвърлям я.

От там се отправихме към Матмата (مطماطة‎), като по пътят спряхме за кафе в градчето Махрес известно с някакъв фестивал на арабските поети. Плажът на градчето беше украсен със статуи от някакъв друг фестивал на изкуствата. Липсата на закуска ме принуди да си купя някакъв отвратителен сандвич, който представляваше суха питка с някакъв сос и то не на цялата питка, и зеленчуци. Но дори толкова гладен не успях да се насиля да го изям. Малко преди обяд спряхме в автентично (или поне като такова ни беше представено) берберско жилище вкопано в глинестата почва на планината. Тук дойде и последният паралел с Перу, а именно трудния живот на берберите в сравнение с трудния живот на плаващите острови.

Обядът ни беше в един хотел в Матмата. Имаше супа с кускус и лютиво къри, някакво странно пържено/панирано яйце, месо в къри и кускус в лютиво къри с моркови, и картофи. С моите двама спътници и две жени, които стояха до нас в автобуса, някакси успяхме да си разделим всичко по такъв начин, че всеки да се наяде. След обяда направихме спирка при някакви фалшиви бедуини, в смисъл гидът ни ги представи като фалшиви и съм склонен да му вярвам. От покрива на кафето се откриваше страхотна гледка към околните планини. По съвет на гида, пък и защото някой вече беше успял да си поръча, и разбрах как се казва на френски, успях да си поръчам местната сладка наречена "Антилопски рога" (Corne de gazelle на френски). Това е нещо, в което имаше няколко вида ядки и според мен мед, а май, и карамел.

Без повече спирки се отправихме към точката за забавление на град Дуз (دوز‎). На място ни облякоха в някакви "носии" и се качихме на камилите. Точката на тръгване се намира точно в началото на Големия източен рег, т.е. пясъчно море пълно с дюни както си му е реда. Според гида ни, това пясъчно море, което се простира през границата в Алжир, е най-голямото в света. Качването на камилата е лесно, доста по-лесно отколкото по-късния ми опит да се кача на кон. Е, идеята за бакшиша явно беше доста силна, защото въпреки съпротивата ми, човекът успя да ме избута на гърба на горкото добиче. Бакшишът беше в размер на 20 динара, просто защото това беше най-дребната ми банкнота. Един от другите ми спътници е минал само с 5, но след тия кански усилия да ме качат на коня, реших да не се пазаря, човекът си ги заслужи.

Разчетът на времето ни беше перфектен и успяхме да се насладим на прекрасния залез в пустинята.

Хотелът ни е близо до мястото където яздехме камили. Организацията тук е малко арабска, не всъщност е много арабска. Оказа се, че в нашата група има четирима човека, които сме за единични стаи. По принцип трябва да се доплаща за това, но това си е обявено предварително (само точната сума не беше ясна). Само дето в хотела явно са направили повечко резервации. Мен ме събраха с друго момче, което беше за единична стая, а една от двете жени я сложиха в тройна стая с две други. Само най-възрастната жена в групата (или поне на външен вид) оставиха сама, явно ги досрамя да я карат да се събира с някой, пък и нея не съм я видял дори да си говори с някой през целия ден. После се оказа, че в нашата стая има спалня, добре, че тия са хитреци и спалнята всъщност са две легла и положението се оправи бързо. Интернет има само в лобито и сега ще ходя да пускам статия от там, топла вода имаше, надявам се да има, и след малко, като се върна.

По очевидни причини снимки ще има чак като се върнем в другия хотел. За съжаление забравих да взема сателитната навигация докато яздихме камили, но пък то за един километър (дали имаше и толкова) не си струва. Поне тази вечер освен две ябълки си откраднах една франзела и я напълних с кашкавал, та да има нещо за хапване, в случай, че пак останем без храна.

А ето и снимките:

От София до Хамамет

От София до Хамамет

Седя си в банята и пиша статия, стаята ми е една от най-крайните в хотела и Интернета стига само до банята, за сметка на това, хотелът е на плажа, за това и съм писал надморската височина отгоре на 1 метър въпреки, че се намирам на вторият етаж (ако броим партера за първи).

Но да се върнем в началото на историята. Втори континент за тази година, този път Африка. ОК и това не е началото. Началото беше на Терминал 1 на софийското летище. Поръчаното по Интернет такси дойде навреме и въпреки навалялия през нощта сняг, или поради него, успях да стигна на летището двадесетина минути по-рано от предвиденото. Трябваше да почакам докато отворят гишетата за регистрация и да успея да се ориентирам на кое гише да ида, защото номерата на полета от ваучера не съвпадаха с тези на таблата (или пък тези в инструкциите, ако това е въпросът). Чекирах се сред първите и започна голямото чакане за качването на самолета.

По известен български маниер качването трябваше да започне в 10:10, но започна с около 10-15 минути по-късно. Това закъснение доведе до закъснение с излитането, което се проточи още повече след като няколко минути преди да тръгнем затвориха пистата за почистване. Чакахме около час преди да тръгнем да рулираме до станцията против обледеняване. Като цяло вместо в 11 излетяхме в 13 т.е. два часа по-късно.

Както ни бяха предупредили от агенцията кетъринг на борда нямаше, продаваха се напитки, но не и храна. По късно, от други от пътниците, разбрах, че при същата компания, при други полети е имало и храна, явно бяха решили, че полетът е твърде кратък за да се занимават и с доставка на храна.

Полетът беше нормален, опитах се да правя снимки, но и двата ми илюминатора (да бях на готино място с два прозореца) първо бяха заледени, а после замазани. Минахме над запаления кораб, аз не успях да го видя но когато командирът на полетът ни каза, че летим над него някой от спътниците ми успяха. След съвсем малко турболенция пристигнахме на летището в Енфида (دار البي) или Енфидия, както бяха написали да таблото на нашето летище, без особени проблеми. За съжаление комбинацията от перпендикулярен на брега заход, гъстата облачност и близостта на пистата до летището не ми позволиха да снимам африканският бряг, който на това място представлява един безкраен плаж докъдето ти виждат очите (т.е. около 10 километра, ако може да се вярва на думите на пилота за видимостта).

И така, след малко возене с летищният автобус, попълване на имиграционна карта малко по-кратка от тази в Перу, но също така безсмислена и преминаване през метален детектор, който писка в червено на всеки, но на никой не му пука, стига да си пуснеш раницата през рентгена, стигнахме до лентата за багаж. Този път чантата ме беше изпреварила и след малко се озовах навън, където намерих човека със списъка. Натоварих се на рейса със съответния номер и след около 30-40 минути път втората спирка беше моят хотел.

Хотелът е огромен, сградата е доста красива и по-късно ще направя снимки. От терасата ми се вижда плажът и морето, уж трябваше да виждам градината на хотела, но по-голямата част от гледката е някакви покриви. Поне стаята е топла. Вечерята е на смени и доколкото разбирам всъщност няма новогодишна вечеря, само смените почват с един час по-късно, надявам се поне да има някаква организирана програма, но и да няма все ще измислим нещо. Както споменах Интернет има само в банята, но за сметка но това е с прилична скорост (малко бавен към български сайтове) и вече успях да кача снимките от самолета и автобуса.

Сега трябва да отивам на ориентация, а ако всичко е наред утре ще замина на двудневна екскурзия в Сахара.

P.S. След като се насладих на прословутата точност на арабите (нищо, че този говори български) вече имам програмата за екскурзиите:

05:30:00 на 30.12.2014

Начало на двудневната екскурзия в Сахара

08:20:00 на 01.01.2015

Тръгваме към пустинния зоопарк

07:45:00 на 02.01.2015

Екскурзия към Тунис и Картаген

14:10:00 на 03.01.2015

Трансфер до летището

И така, утре ме очаква ранно ставане и вероятно липса на закуска заради ранния час, но все ще се оправим някак си.