През Европа с кола

Годишен архив: 2015

Пролет в Япония

Дойде време да представя следващото голямо пътешествие. Винаги съм искал да посетя далечния изток и още преди последното пътуване бях решил следващото да е в тази посока. Първоначалната идея беше за Южна Корея (대한민국), но постепенно тази идея мина на заден план и започнах да планирам пътуване из Япония (日本). След като се сдобих с известно количество литература, т.е. обичайните пътеводители, трябваше да определя времето, по което искам да посетя Страната на изгряващото слънце. Спрях се на пролетта. В началото на месец май има няколко почивни дни, а има и шанс да хвана сезона на цъфтящите вишни (сакура).

Разполагайки с този първоначален план избрах дати за пътуването и започнах да планирам разни маршрути. Дори започнах да резервирам хотели. Бях избрал да тръгна от София на 4ти май и да се върна на 24ти. По този начин щях хем да взема най-малко отпуска, хем да пристигна точно след "златната седмица" – поредица от големи празници в Япония (日本), т.е. да избегна високите цени, хем, евентуално, да успея да хвана цъфтенето на сакурата в Сапоро (札幌市). За това последното разбира се няма гаранция. В последните няколко години сезонът на цъфтящите вишни все е подранявал, но пък историческите данни показват, че началото на май е добър залог.

Е, накрая се оказа, че съм си правил криво сметките. Все още нямах самолетни билети и очаквах да ги купя чак около февруари-март догодина, защото според статистиките тогава цените са най-ниски. Най-неочаквано, обаче, се появи промоция на Qatar Airways. Намалението беше направо чудовищно – близо 30%. Такива намаления не се появяват често и шанса да се появи второ такова за същата дестинация е минимален. Промоцията беше добра, можех да летя през май. Само нямаше да мога да летя на същите дати. Новите, и окончателни, дати се оказаха 9ти и 29ти. Не най-добрите по отношение на отпуската, но все пак не зле. Наложи се да попроменя малко резервациите, но пък като приключих с всичките сметките излязоха с почти 400 € надолу от първоначалните прогнози.

Новите дати наложиха преразглеждане на първоначалните идеи за маршрут. Шанса да хвана сакура толкова късно през май е доста малък, а пътуването до Сапоро (札幌市) щеше да е проблематично. Планът ми за придвижване в Япония (日本) е да ползвам скоростните влакове (шинкансен). За целта смятам да взема специалната JR Pass карта. Това е специална карата за пътуване, която се предлага само на чужденци и позволява безплатно пътуване с повечето влакове стрела и почти всички влакове на групата от компании Japan Rail, която е най-големия влаков оператор в Япония (日本). Цената на тази карта е невероятно изгодна, според някой източници едноседмичната карта се избива с едно отиване и връщане от Токио (東京) до Киото (京都). Проблемът е, че използването на картата изисква активация, а самото качване на влака може да изисква резервация. Това прави тръгването на дълъг път, рано сутринта, малко рисковано, особено точно в деня след пристигането, когато няма да съм напълно ориентиран.

И така, започнах да разглеждам няколко варианта за обиколката. Бързо проумях, че дори с помощта на скоростните влакове и осемнадесетте дни, които ще имам, не мога да обиколя цялата страна. Освен това осъзнах, че въпреки дългите години, през които съм се интересувал от Япония (日本) всъщност не знам много за страната извън Токио (東京) и Киото (京都). Обърнах се към пътеводителите, четох из Интернет и така, и не можах да си харесам маршрут. Навсякъде се залагаше на обиколки базирани или в един от тези два града, или само на даден регион. Тук на помощ се "притече" списъка на UNESCO за световното културно наследство. Страната на изгряващото слънце е доста богата на забележителности от този списък.

Природните забележителности мен не ме интересуват особено, както и по-модерните такива (края на XIX, началото на XX век). За това изградих маршрут, който обикаля главно около религиозни (храмове и градини) и военни (замъци) обекти. Ще кацна в Токио (東京) в деня след като излетя от София, при това в късния следобед. Летището е на шестдесетина километра от центъра на града. Там ще преспя една вечер и на другия ден ще отпътувам за Лого на UNESCO№1277 Хираидзуми (平泉). Това е малко градче от едва няколко хиляди души. Поради това ще отседна в съседния град Ошу (奥州市), който е с размерите на Стара Загора (и е малък град по японските стандарти). Ще прекарам един ден на това място.

Втората ми спирка е Лого на UNESCO№688 Киото (京都). Там ще прекарам три дни. На 15ти е фестивалът Аои Мацури (葵祭), който ще е интересен за наблюдение. В един от трите дни планирам да посетя градаЛого на UNESCO№870 Нара (奈良市), който се намира наблизо (по японските стандарти). Третата ми спирка ще е град Кагошима (鹿児島), който се намира в най-южната част на най-южния от главните японски острови. Града се намира до действащ вулкан и дори преди няколко месеца е имало съобщения за предстоящо изригване, което не се е случило. Явно ще трябва да следя текущата обстановка.

Четвъртата ми спирка е Лого на UNESCO№775 Хирошима (広島). Това е най-съвременният от всички обекти, който ще посетя. Днес, докато подготвях статията, забелязах, че близо до Хирошима (広島) се намира и Лого на UNESCO№776 Ицукушима (厳島). Това също е място, което ми се иска да посетя, но това ще зависи от времето, с което разполагам, когато пристигна на място. В оригиналната програма трябваше да посетя и четирите главни острова, след отпадането на Хокайдо (北海道) – най-северния, трябваше да отпадне и Shikoku (四国) – най-малкият. Пътуването до там просто излиза прекалено времеемко. Така се отвори място за един от най-интересните обекти, който без малко да пропусна – Лого на UNESCO№661 Химеджи (姫路). Там се намира един от най-красивите и запазени в оригинален вид замъци (оказва се, че в Япония (日本) са прилагали реставрация по българския метод – с бетон – и всъщност, повечето им замъци не са оригинални).

Последните дни ще прекарам в Токио (東京) и околностите му. За съжаление ще изпусна сумо турнира, но не мисля, че това ще е прекалено голяма загуба. Ще се опитам, вместо това, да посетя някой от видовете японски театър. Ще разполагам с 5 дни в мегаполиса. Полетът ми е късно вечерта и това ще ми позволи да използвам и последния ден за разглеждане. В два от дните ще посетя Лого на UNESCO№913 Нико (日光) и Лого на UNESCO№1418 Планината Фуджи (富士山). Интересното е, че планината Фуджи е записана в списъка като културна, а не като природна (или смесена) забележителност. Месец май е извън сезона за изкачване и това значи, че вероятно дори няма да мога да се разходя из самата планина, но пък някой кадър към планината все ще мога да заснема.

Ето какъв маршрут се получи в крайна сметка:

И така, казах доста плановете си в Япония (日本). Време е да кажа няколко думи и за полетите. Както казах ще летя с катарските авиолинии (Qatar Airways). Полетът е през Доха (الدوحة). Тръгвам в 17:45 в понеделник и пристигам в 17:55 във вторник. Полетът е около 17 часа, но благодарение на часовата разлика пристигам почти в точния час, в който тръгвам. Връщането е подобно, само дето полето до София май е през Букурещ и отнема около 6 часа вместо обичайните 3. И в двата случая имам малко повече от 3 часа за прекачване, което трябва да е достатъчно за всяко летище.

Накрая искам да кажа и няколко думи за ресурсите, които използвах за планирането. Безценен се оказа сайта Hyperdia, който има разписание на японските шинкансени. Той, както и мобилното приложение, свършиха чудесна работа. Другият сайт, който много помогна, беше japan-guide.com. Това е туристическият портал на Япония (日本) и има огромно количество информация. Естествено без картите на google щях да съм за никъде.

Освен ако няма някакви значителни промени, друга статия за подготовката на това пътуване няма да има. Сега остава да посъбера парите и да изчакам да минат следващите шест месеца.

P.S. В случай, че не сте разбрали. Реших, че Япония (日本) е перфектното място за първото ми самостоятелно голямо пътешествие.

От Бран до Стара Загора

От Бран до Стара Загора

И така, с малко забавяне ето и последната статия от серията за Румъния. Вчера се прибрахме доста уморени, ядохме и заспахме, а днес трябваше да стана в 5 за да отида на работа. Последният ден беше най-добрия. Времето беше прекрасно, гледките фантастични, а храната отлична. Закуската започваше в 08:30 и се бяхме разбрали да се раздигаме около 08:00. Аз както обикновено станах малко по-рано и успях да снимам чудесната панорама, която се разкриваше от балкона ни. Самата закуска, както и вечерята от предната нощ, беше приготвена от собствениците на хотела. Моето впечатление, че най-добрите закуски често са по по-малките места, се потвърди. Най ни се услади едно сладко от сливи, за което решихме, че е домашно и прясно.

Хапнахме и тръгнахме към замъка. Той се оказа доста близо. Подходът към него е една голяма чаршия. Продават се всякакви сувенири, китайски играчки и какво ли още не, без оглед на това дали играчките имат или нямат нещо общо със замъка. Разбира се има множество тематични тениски, кукли, чаши, пипета и всевъзможни други боклуци. След входа на крепостта има доста приятна градина. В средата на градината се строеше някаква къща – предполагам, че там ще има някаква допълнителна атракция. Покрай пътеката към замъка е разположена още едно пазарче, но този път явно е имало някакво старание за възстановка. Няколкото магазинчета са разположени в полукръг, а пред тях има оформено нещо като мини-площадче. Стоката е доста по-подредена и най-кичозните артикули липсват. Търговията не спира до тук, защото вътре в замъка има сувенирен магазин.

Изкачихме рампата към замъка и започнахме разходката из него, но не и преди да ни проверят билетите за втори път. Оказа се, че Ева си е дала билета на Деница, която пък си прибрала нейния в чантата, а пази Евиния в джоба си. Успяхме да се ориентираме бързо и да влезем. Първото ни премеждие дойде когато Ева почти отказа да се качи по едни стълби заради клаустрофобия. Вярно, тясно беше, но чак пък толкова страшно!? С известно кандърдисване успяхме да я убедим да се качи. От горните стаи на крепостта се разкриват чудесни гледки. Стаите са реставрирани и аранжирани в нещо като етнографски музей. Има разни оръжия, носии и брони. Има даже стая с уреди за мъчения, но в нея се допуска само с допълнителен билет, който ние решихме да си спестим.

След замъка потрошихме сумати пара за сувенири, два вида сирена (едно от които си е кашкавал – така си пише и на румънски), някакъв "шербет" и разни други подаръци. Потеглихме към Рашнов, където смятахме да видим другата крепост. Там ставаше дума за истинска цитадела с чисто военни функции, която не е напълно реставрирана. Към нея се стига по един от два начина. Има фуникулер, чийто вход не можахме да открием, и има път. Следвайки таблите ние стигнахме до огромен паркинг пълен до дупка. Пуснаха ни да паркираме в някакъв двор срещу 10 леи, явно всяка неделя е така и хората си изкарват пари. От паркинга тръгваше влакче, но за разлика от нашите черноморски мото-влакове, този го тегли съвсем истински трактор. Всъщност влакчетата май бяха три.

Качването не е много голямо, но кой да знае, а изглежда плашещо стръмно. На половината път има "дино"-парк. Изглежда е сериозна детска атракция. И ако може да се вярва на картинката отвън – доста голямо. Не изглеждаше като място, на което четирима възрастни да хвърлят пари, за това го пропуснахме. На върха е цитаделата. Доста малка крепост от върха, на която, се открива гледка към цялата околност. Едната страна е запълнена в магазинчета за сувенири. Имаше както рицарски табарди и ковач така, и китайски боклуци. Пред портата бяха опънали палатка и предлагаха стрелба с лък. Голяма лудница беше. На излизане се изкуших да ям царевица, която беше доста твърда и така ми се наби между зъбите, че до вечерта не можах да я изчистя. Ядохме и "коминче" нещо като козунак, но много тънко, и оформено като комин.

Пътят към дома беше дълъг. Румънците са ужасни шофьори. Един, не стига, че ни взе предимството, ами и взе да ни се кара. И у нас има откачалници и нахалници, но в Румъния те са много повече. Естествено объркахме пътя на входа на Търново. Там така и не направиха една табела като хората. Хакнахме се в града. Успяхме да снимаме нощния Царевец. С малко лутане успяхме да се измъкнем. Не се губя из тия улички за пръв път, макар че сега караше Деница. Без повече проблеми си стигнахме до Стара Загора.

Галерия

Видео