През Европа с кола

Месечен архив: ноември 2015

Пролет в Япония

Дойде време да представя следващото голямо пътешествие. Винаги съм искал да посетя далечния изток и още преди последното пътуване бях решил следващото да е в тази посока. Първоначалната идея беше за Южна Корея (대한민국), но постепенно тази идея мина на заден план и започнах да планирам пътуване из Япония (日本). След като се сдобих с известно количество литература, т.е. обичайните пътеводители, трябваше да определя времето, по което искам да посетя Страната на изгряващото слънце. Спрях се на пролетта. В началото на месец май има няколко почивни дни, а има и шанс да хвана сезона на цъфтящите вишни (сакура).

Разполагайки с този първоначален план избрах дати за пътуването и започнах да планирам разни маршрути. Дори започнах да резервирам хотели. Бях избрал да тръгна от София на 4ти май и да се върна на 24ти. По този начин щях хем да взема най-малко отпуска, хем да пристигна точно след "златната седмица" – поредица от големи празници в Япония (日本), т.е. да избегна високите цени, хем, евентуално, да успея да хвана цъфтенето на сакурата в Сапоро (札幌市). За това последното разбира се няма гаранция. В последните няколко години сезонът на цъфтящите вишни все е подранявал, но пък историческите данни показват, че началото на май е добър залог.

Е, накрая се оказа, че съм си правил криво сметките. Все още нямах самолетни билети и очаквах да ги купя чак около февруари-март догодина, защото според статистиките тогава цените са най-ниски. Най-неочаквано, обаче, се появи промоция на Qatar Airways. Намалението беше направо чудовищно – близо 30%. Такива намаления не се появяват често и шанса да се появи второ такова за същата дестинация е минимален. Промоцията беше добра, можех да летя през май. Само нямаше да мога да летя на същите дати. Новите, и окончателни, дати се оказаха 9ти и 29ти. Не най-добрите по отношение на отпуската, но все пак не зле. Наложи се да попроменя малко резервациите, но пък като приключих с всичките сметките излязоха с почти 400 € надолу от първоначалните прогнози.

Новите дати наложиха преразглеждане на първоначалните идеи за маршрут. Шанса да хвана сакура толкова късно през май е доста малък, а пътуването до Сапоро (札幌市) щеше да е проблематично. Планът ми за придвижване в Япония (日本) е да ползвам скоростните влакове (шинкансен). За целта смятам да взема специалната JR Pass карта. Това е специална карата за пътуване, която се предлага само на чужденци и позволява безплатно пътуване с повечето влакове стрела и почти всички влакове на групата от компании Japan Rail, която е най-големия влаков оператор в Япония (日本). Цената на тази карта е невероятно изгодна, според някой източници едноседмичната карта се избива с едно отиване и връщане от Токио (東京) до Киото (京都). Проблемът е, че използването на картата изисква активация, а самото качване на влака може да изисква резервация. Това прави тръгването на дълъг път, рано сутринта, малко рисковано, особено точно в деня след пристигането, когато няма да съм напълно ориентиран.

И така, започнах да разглеждам няколко варианта за обиколката. Бързо проумях, че дори с помощта на скоростните влакове и осемнадесетте дни, които ще имам, не мога да обиколя цялата страна. Освен това осъзнах, че въпреки дългите години, през които съм се интересувал от Япония (日本) всъщност не знам много за страната извън Токио (東京) и Киото (京都). Обърнах се към пътеводителите, четох из Интернет и така, и не можах да си харесам маршрут. Навсякъде се залагаше на обиколки базирани или в един от тези два града, или само на даден регион. Тук на помощ се "притече" списъка на UNESCO за световното културно наследство. Страната на изгряващото слънце е доста богата на забележителности от този списък.

Природните забележителности мен не ме интересуват особено, както и по-модерните такива (края на XIX, началото на XX век). За това изградих маршрут, който обикаля главно около религиозни (храмове и градини) и военни (замъци) обекти. Ще кацна в Токио (東京) в деня след като излетя от София, при това в късния следобед. Летището е на шестдесетина километра от центъра на града. Там ще преспя една вечер и на другия ден ще отпътувам за Лого на UNESCO№1277 Хираидзуми (平泉). Това е малко градче от едва няколко хиляди души. Поради това ще отседна в съседния град Ошу (奥州市), който е с размерите на Стара Загора (и е малък град по японските стандарти). Ще прекарам един ден на това място.

Втората ми спирка е Лого на UNESCO№688 Киото (京都). Там ще прекарам три дни. На 15ти е фестивалът Аои Мацури (葵祭), който ще е интересен за наблюдение. В един от трите дни планирам да посетя градаЛого на UNESCO№870 Нара (奈良市), който се намира наблизо (по японските стандарти). Третата ми спирка ще е град Кагошима (鹿児島), който се намира в най-южната част на най-южния от главните японски острови. Града се намира до действащ вулкан и дори преди няколко месеца е имало съобщения за предстоящо изригване, което не се е случило. Явно ще трябва да следя текущата обстановка.

Четвъртата ми спирка е Лого на UNESCO№775 Хирошима (広島). Това е най-съвременният от всички обекти, който ще посетя. Днес, докато подготвях статията, забелязах, че близо до Хирошима (広島) се намира и Лого на UNESCO№776 Ицукушима (厳島). Това също е място, което ми се иска да посетя, но това ще зависи от времето, с което разполагам, когато пристигна на място. В оригиналната програма трябваше да посетя и четирите главни острова, след отпадането на Хокайдо (北海道) – най-северния, трябваше да отпадне и Shikoku (四国) – най-малкият. Пътуването до там просто излиза прекалено времеемко. Така се отвори място за един от най-интересните обекти, който без малко да пропусна – Лого на UNESCO№661 Химеджи (姫路). Там се намира един от най-красивите и запазени в оригинален вид замъци (оказва се, че в Япония (日本) са прилагали реставрация по българския метод – с бетон – и всъщност, повечето им замъци не са оригинални).

Последните дни ще прекарам в Токио (東京) и околностите му. За съжаление ще изпусна сумо турнира, но не мисля, че това ще е прекалено голяма загуба. Ще се опитам, вместо това, да посетя някой от видовете японски театър. Ще разполагам с 5 дни в мегаполиса. Полетът ми е късно вечерта и това ще ми позволи да използвам и последния ден за разглеждане. В два от дните ще посетя Лого на UNESCO№913 Нико (日光) и Лого на UNESCO№1418 Планината Фуджи (富士山). Интересното е, че планината Фуджи е записана в списъка като културна, а не като природна (или смесена) забележителност. Месец май е извън сезона за изкачване и това значи, че вероятно дори няма да мога да се разходя из самата планина, но пък някой кадър към планината все ще мога да заснема.

Ето какъв маршрут се получи в крайна сметка:

И така, казах доста плановете си в Япония (日本). Време е да кажа няколко думи и за полетите. Както казах ще летя с катарските авиолинии (Qatar Airways). Полетът е през Доха (الدوحة). Тръгвам в 17:45 в понеделник и пристигам в 17:55 във вторник. Полетът е около 17 часа, но благодарение на часовата разлика пристигам почти в точния час, в който тръгвам. Връщането е подобно, само дето полето до София май е през Букурещ и отнема около 6 часа вместо обичайните 3. И в двата случая имам малко повече от 3 часа за прекачване, което трябва да е достатъчно за всяко летище.

Накрая искам да кажа и няколко думи за ресурсите, които използвах за планирането. Безценен се оказа сайта Hyperdia, който има разписание на японските шинкансени. Той, както и мобилното приложение, свършиха чудесна работа. Другият сайт, който много помогна, беше japan-guide.com. Това е туристическият портал на Япония (日本) и има огромно количество информация. Естествено без картите на google щях да съм за никъде.

Освен ако няма някакви значителни промени, друга статия за подготовката на това пътуване няма да има. Сега остава да посъбера парите и да изчакам да минат следващите шест месеца.

P.S. В случай, че не сте разбрали. Реших, че Япония (日本) е перфектното място за първото ми самостоятелно голямо пътешествие.