През Европа с кола

Годишен архив: 2016

Прага – ден 2

Прага – ден 2

Най-накрая изкачихме хълма до замъка Pražský hrad. Не ни се отдаде да влезем вътре, опашката за влизане се точеше до средата на площада. Вървеше доста бързо, но слънцето клонеше към залез и решихме, че не ни се чака. Причината за голямата опашка бяха проверките за сигурност. Но това е разбираемо, предвид скорошните атентати из Европата. Изобщо, полицейско присъствие се забелязва, дори с тежко въоръжение, но явно хората не се притесняват прекалено много.

Почнахме деня доста късно. Времето баеше студено и на майка, и татко не им се тръгваше. Този път стигнахме до Václavské náměstí т.е. Вацлавския площад. Майка явно беше решила да е ден за "шопинг" и по пътя за Националния театър, още щом слязохме от трамвая, тя започна да влиза по разни магазинчета. Минахме над Вълтава по Моста на легиона (Most Legií). Излязохме на мемориала на жертвите на комунизма и се насочихме към една от основните забележителности на Мала Страна – църквата Kostel svatého Mikuláše – т.е. църквата на свети Микулаше (или нещо подобно).

Малко преди да стигнем до там, обаче, решихме, че е време за обяд. Нямахме много избор и седнахме в едно заведение с "типичното" за Прага име Малта. Малко по-нататък щяхме да имаме доста по-голям избор, но кой да ти знае. Но както и да е, храната в това заведение беше типично чешка, не малтийска. Аз хапнах медени ребърца, майка и татко си разделиха порция за двама от разни меса – патешко, пилешко, наденичка, и май още нещо, гарнирани с кисело зеле, и пържени картофи. Пихме и по бира. Накрая забравих, че си бях поръчал десерт и си тръгнахме без да ни го донесат. То това с десерта днес ни беше темата. По-късно седнахме в едно кафе и си бяхме поръчали три парчета торта, които ги забравиха. Но нека карам подред.

Тръгнахме, покрай църквата, в посока към замъка. На татко му дойде малко нанагорно нагорнището и краткото изкачване ни отне доста време. Успяхме да напазарим оригинални чешки шоколади. Минахме и покрай магазин на Koh-i-Noor, но за съжаление уцелихме точно обедната почивка. Скоро се изкачихме до върха, където се подкрепихме с по чаша топла медовина. Питието е приятно, но доста лъхаше на спирт и аз не можах да се справя с цялата чаша. Но пък топлият алкохол ми дойде добре в това студено време. Изтървахме смяната на караула, но не мисля, че изпуснахме нещо съществено. Както казах по-горе, не успяхме да влезем навътре в замъка и катедралата поради огромната опашка.

На връщане седнахме в едно кафе да изпием по нещо топло и да хапнем по парче торта. Татко, естествено, предпочете да пие бира с тортата. Както вече казах, забравиха ни тортите и се наложи да им напомняме. Но в това кафе, кожодерската цена беше подкрепена с много добре обучени сервитьори. Извиниха ни се на няколко пъти. Накрая даже им оставихме бакшиш, все пак в тая лудница стават такива грешки.

Най-накрая минахме по цялата дължина на Карловия мост. На път за площада, от едно магазинче за бродерия, ни привлякоха вниманието. Трябваше да го играя преводач на майка. Шивачката най-отпред, попита за името на майка и за отрицателно време го бродира на едно парче плат. Влязохме да изберем подарък за Деница. Накарах майка да им напише името на кирилица. Шивачът дето беше вътре погледна какво сме написали и извика жената, която правеше демонстрациите на входа. Тя само погледна надписа и започна да го бродира. Направо ни скри шапката. Вярно, че всеки майстор би трябвало да може да копира нещо докато го гледа, но тази го погледна само веднъж и го направи на машината.

Накрая минахме да разгледаме коледния базар. Снимахме елхата, малко се загубихме и после се намерихме. Базарът не го обиколихме, но вероятно утре ще минем от там, да обядваме на някоя сергийка, от пражката шунка, която миришеше толкова апетитно.

Лесно се ориентирахме по вече познатите улички, заредихме се с продукти за следващите дни, в случай, че магазините почиват по празниците и се прибрахме. Днес има някаква надежда да кача снимките преди да пусна статията. Тъкмо ще имам време да я редактирам преди майка да вземе да ме критикува за правописа. Ама какво да правиш, учителка е, при нея това е професионално изкривяване. Моята творческа свобода изисква аз да не се "втелявам" в такива детайли като правопис или правоговор 😉 .

От София до Прага

От София до Прага

Днес успяхме да направим една малка "обзорна" обиколка на Staré Město т.е. старият град. За съжаление нощта падна преди да можем да минем по Karlův most, а над реката падна една мъгла, която не даваше да се види отсрещния бряг. Но нека се върнем към началото на деня.

Полетът ни беше в нормално време. Което значеше ставане в 6 сутринта вместо в някакво безбожно ранно време. Стигнахме безпроблемно до летището, на проверката на сигурността нямаше никой и минахме изключително бързо. Татко ми беше много забавен на паспортната проверка. След всичките проверки, паспорта и билета преди ескалатора, събличането на скенера явно се зачуди какво прави паспортната проверка там и им вика "Вие какво искате?". Отговориха му – "Че какво можем да искаме на паспортна проверка?" Очевидно, обяснението, че му е за пръв път да лети, му спести по-нататъшни проблеми и го пуснаха да мине.

Полета мина леко, имаше малко турболенция, но пилотите така и не изгасиха лампата за коланите. Екипажът караше хората, които чакаха за тоалетната да сядат по седалките наоколо вместо да стоят прави, да не би да друсне и да се пребият. Като кацнахме бяхме на ръкав (на тръгване ни возеха с автобуси), докато успеем да стигнем до лентата за багаж и нашият вече беше излязъл. Поръчахме си такси и след преминаване през някакъв супер дълъг тунел, с много отклонения, стигнахме до местоназначението си.

След като се настанихме и починахме малко, потеглихме за центъра. Бяхме взели билети от рецепцията. Тук всички билети са на време, нашите бяха за половин или един час, според това, в коя зона е активиран. На практика, това са билети за единично пътуване. По-късно, след известно търсене, успяхме да намерим билети за 72 часа, който ще ни позволят да пътуваме неограничено.

Целта ни беше да стигнем до Вацлавския площад (Václavské náměstí), но такто се беше засилил да слиза на едно от предните спирки. Като видях, че тя е близо до Барутната кула (Prašná brána) реших, че е по-добре да слезем там. Бързо стигнахме до кулата, направихме малко снимки и се насочихме към близкия пазар, където хапнахме наденичка в питка, обилно полята с горчица.

От там се насочихме към астрономическият часовник, една от главните забележителности на Прага. Естествено, по пътя, ние с майка направихме доста снимки. Спряхме за малко на коледния базар, който в момента се намира на площада то часовника. Бащата се уреди с нов колан от една сергия. Седнахме на едно заведени точно срещу часовника, за да изпием по бира докато чакаме да стане кръгъл час. Естествено, бирата беше супер, но никой от нас тримата не може да се сети за името.

От там, тръгнахме към моста, но докато стигнем до там и се стъмни. Разходихме се малко, стигнахме до около средата, но на татко взе да му става студено и решихме да се върнем. Намерихме най-близката спирка на метрото и скоро бяхме до трамвайната линия, която ни трябваше. Половин час по-късно стигнахме, апартаментчето се беше стоплило приятно благодарение на това, че неволно бях увеличил парното.

Планове за утре още нямаме. Сигурно ще отидем на моста и ще продължим към замъка. Както обикновено, нацелвам места с трагичен Интернет. Ще пусна снимките като успея да ги кача.

P.S. 30.12.2016: И така, докато всички спят Интернета е с прилична скорост. Ето и снимките.