През Европа с кола

Месечен архив: април 2016

Около Пловдив

Около Пловдив

И така, втора поредна седмица посветена на събирането на печати. Втора поредна седмица, в която отбелязвам прогрес и по двата проекта. Сестра ми е в командировка в Пловдив и решихме да пообиколим, да поразгледаме и да посъберем печати и марки. Тръгнах от София около 08:15 и успях да се измъкна от града за около двадесетина минути. Пътят до Пловдив мина безпроблемно, за около час, и така около 10 без нещо бях пред хотела на сестра ми.

Първата ни спирка, за деня, беше Лого на 100те обекта№47 село Бачково – Бачковски манастир. Рано преди обед, хора почти нямаше. Огромният паркинг беше почти празен и срещу скромната сума от 3 лева получихме неограничено във времето паркиране. Ако не сте ходили до Бачковския манастир трябва да знаете, че всичко там е ужасно комерсиализирано. Пътят до входа на манастира е обграден със сергии от всякакъв размер и вид. Продава се всичко, от дървени мечове, през мед и сладка, та до керамика и магнити. Безброй капанчета предлагат разни вариации на тема скара. Кеф ти кебабче, кеф ти шишче, гладната смърт не представлява опасност, стига човек да има пълен портфейл.

В самия двор на манастира има разположение няколко сергийки, на които се продават свещи, да не би човек да пропусне да си запали свещ, сигурен съм, че тия сергии са сложени единствено и изцяло с мисъл за душевното спасение на посетителите, а не с цел печалба. Запалихме си свещи, Деница остави цветята, които беше купила от една бабичка по пътя, на някаква икона (май на Богородица) пред която имаше опашка от чакащи да се помолят (сигурно е чудотворна иконата). Олтарът на църквата е резбован с лозови мотиви, явно манастирът е бил богат в някое минало време, не че сега не е. Например, за влизане в музея таксата е 2 лева, за влизане в някаква трапезария изрисувана с фрески – 3 лева, а ако искаш да снимаш вътре – 6 лева.

Манастирът и църквата му са богато изографисани. В самата църква повечето картини са доста почерняли, от вековете наслоили се сажди, но се вижда, че дори колоните и гредите са били украсени. Много от външните стени на сградите също са покрити с картини. В цялото това многообразие е лесно да се пропусне 3D иконата, която показва едновременно Бог-отец, светия дух и Иисус. Тя се намира над една от вратите на църквата и съм сигурен, че за времето си, е представлявала чудо на изобразителното изкуство. За съжаление, към богата украса могат да се причислят и голям брой сателитни чинии, изглежда, монасите населяващи манастира, по настоящем, са доста светски хора.

Беше станало обяд и след като се възползвахме от сергийките и си напазарихме мед, сладка и сувенири седнахме да хапнем. Цените не бяха особено ниски, но пък не бяха и прекалени. Двама души се наядохме доволно за около 15-16 лева. Натоварихме се на колата и се отправихме към втората за деня ни цел – Лого на 100те обекта№47 град Асеновград – Асенова крепост. Пътят към нея изглежда скоро ремонтиран, а на места се вижда старият, пропаднал, път. Явно местните го използват за разходка, защото на много места имаше поставени пейки за почивка и имаше доста пешеходен трафик.

Спряхме при една чешма, малко под върха и продължихме пеш. Една такса за вход по-късно разполагахме с печати и марки. Влязохме в "крепостта" и се разходихме вътре. Освен красивите гледки, не мисля, че имаше нещо особено интересно. Просто поредните руини. Малко встрани от основните руини има табела към "асеновия" надпис. Той представлява надпис (каква изненада, нали) на един камък някъде под върха на крепостта. Самият надпис е нечетим за мен, въпреки че познавам всички букви. Интернета дава противоречиви сведения за това какво точно пише там.

Следващата ни цел беше Лого на 100те обекта№41 град Пловдив – Античен театър. За целта оставихме колата пред хотела на Деница и тръгнахме пеш. Минахме покрай някаква интересна църква със син покрив, след което почна голямото обикаляне. Бяхме доста далече от центъра. След над 3 km път все пак стигнахме. Врътнахме едно тигелче по главната, хапнахме по един сладолед и се качихме до античния театър. Още едно "входче" по-късно и имахме още един печат. Театърът е интересен, но не е 5 лева интересен, колкото е входната такса. Качихме се на сцената, поседяхме на "пейките" и си тръгнахме.

Планирахме да да хапнем в някакво заведение на върха на тепето, но пътьом минахме покрай Лого на 100те обекта№41 град Пловдив – Етнографски музей и решихме да разгледаме. Обичайните етнографски неща не са ми много интересни. Малко ми стана смешно, като видях пръскачката за растения, моят дядо има по-запазена такава и все още я ползва редовно. Интересната част беше изложбата на великденски яйца. Скришом направихме някои снимки – и тук има такса за снимане, която обаче не платихме. Имаше показани доста техники, както от България така и от други близки на нас народи.

За финал се насочихме към плануваното заведение, но първо се отбихме в някакво дюкянче за керамика. Жената вътре, явно, имаше крещяща нужда да си поговори с някой и започна да ни обяснява как била имала изложби по чужбина, как ѝ били свършили работите, защото чужденците ги изкупували и т.под. Накрая даже ни пита дали не сме "колеги". Цените на всичко вътре бяха космически. Само медальончетата се продавали на половин цена за българи, 10 лева май каза. Но лошо няма, щом има достатъчно клиенти да купуват, нека са високи цените.

Завършихме деня с обилно хапване. После трябваше да минем онези над 3 km до хотела, което ни даде възможност да направим още няколко снимки. Към края ще видите готините графити изрисувани върху едно училище. Останалото не си струва да се разказва.

Подготовка: Земетресения

Човек предполага, а Господ разполага. Много е вероятно да сте чули за земетресенията в Япония, малко странно, но разбрах, че има хора, на които първият трус им е минал покрай ушите. Явно е, че нямаше да пиша, ако трусовете не засягаха моето пътуване по някакъв начин. Кагошима (鹿児島) (градът и префектурата) се намира точно до засегната префектура Кумамото (熊本県). И както се изрази samuraika-та от форума magelanci.com"инфраструктурата е на салата". Което, за съжаление, води до отпадането на остров Кюшу (九州) от моята програма.

И така, от първоначалните ми грандиозни планове да посетя четирите главни острова (Хоншу (本州), Хокайдо (北海道), Кюшу (九州) и Шикоку (四国)) не остана нищо 🙁 . Планът деградира до препоръчваните от пътеводителите базирания в Токио (東京) и Киото (京都), а от главните острови остана само Хоншу (本州). Не ме разбирайте погрешно, макар плановете ми да мина над 4 000 km с влак да се сринаха до около 2 550 km (намаление с над 900 km от последния вариант и почти 1 500 от първоначалния), местата в плана се увеличиха с 3. Увеличи се и времето, с което ще разполагам в някои от градовете. Това стана, отчасти, благодарение на необятните знания за Япония на споменатата по-горе samuraika. За което искрено ѝ благодаря.

Идва въпросът кои са новите 3 места и къде се наместват в програмата. С отпадането на Кагошима (鹿児島) се появи нуждата от една допълнителна нощувка. Не ми се искаше да размествам цялата програма, а и не ми се оставаше една допълнителна нощ в Киото (京都). Реших да посетя музея на нинджите в Ига (伊賀市) в префектурата Мие (三重県). Знаете (или пък не), че в ученическите си години тренирах японски бойни изкуства и съм запален по нинджите. Докато търсих място за настаняване в това градче, попаднах на къща за гости в Нара (奈良市). И така реших двете ми свободни нощувки да са там, тъй като тези два града са доста близо.

Естествено, след като ще нощувам два пъти в Нара (奈良市), дневната обиколка от Киото (京都) става безсмислена. Освободеният ден смятам да запълня с посещение на град Кобе (神戸) в префектурата Хього (兵庫県) и Осака (大阪). Планът ми е да отида сутринта до Кобе (神戸) да се разходя, а по обяд да опитам тия теленца, дето ги били масажирали по цял ден, дали са така вкусни както разправят. Следобеда ще прекарам в най-модерният метрополис на Япония – Осака (大阪), нека да видя и нещо от модерната архитектура, не само традиционни неща.

Ето така стигаме до този план:

Преди известно време в Hyperdia се появи информация за майското разписание на влаковете. Промените са или незначителни (например разписанието от Токио (東京) до Канадзава (金沢) е изместено с 2-3 минути по-рано, но аз така или иначе смятам да съм на гарата достатъчно по-рано, за да не е проблем) или в моя полза (от Хирошима (広島) до Химеджи (姫路) и от Химеджи (姫路) до Токио (東京) има добавени по-ранни влакове). Отказах се от опитите си да планирам маршрута Токио (東京) – Нико (日光), ще питам на място и или ще се получи, или не. Остана само да си подготвя новите маршрути.

От Киото (京都) през Кобе (神戸) и Осака (大阪)

Планът е за еднодневна обиколка на двата града с опитване на прочутото телешко, на обяд.

Киото (京都) – Кобе (神戸)

Няма много директни влакове сутринта. Общо взето тези трите на снимките са всичките. За сметка на това има много с по няколко прекачвания. Не съм си правил труда да ги отбелязвам тук. Ако се наложи ще ги търся когато съм там.

1_kyoto_kobe2_kyoto_kobe3_kyoto_kobe

Кобе (神戸) – Осака (大阪)

Веднага след обяд има два директни влака. И тук има доста възможности за прекачване.

4_kobe_osaka5_kobe_osaka

Осака (大阪) – Киото (京都)

Вечерта има както шинкансени така и обикновени влакове. Разликата е, че обикновения влак пристига 10 минути по-бавно 🙂 . Дал съм първия и последния влак, от тези, които смятам за подходящи. Количеството влакове е такова, че едва ли ще е проблем да се прибера. Като тръгна да обикалям, ще се запозная по-подробно с разписанието и не би трябвало да има проблем.

6_osaka_kyoto7_osaka_kyoto8_osaka_kyoto9_osaka_kyoto

От Нара (奈良市) до Ига (伊賀市)

Планът е за еднодневна обиколка.

Нара (奈良市) – Ига (伊賀市)

Между двата показани часа има влакове през около половин час. Това са само крайните ограничение за "приятно изкарване".

10_nara_iga11_nara_iga

Ига (伊賀市) – Нара (奈良市)

Същото е и положението на обратно.

12_iga_nara13_iga_nara

От Нара (奈良市) до Хирошима (広島)

Тук вече нещата са по-неудобни. Това са двата най-удобни влака. Нара (奈良市) е малко встрани от главните линии и това налага задължително прекачване. За сметка на това, от Киото (京都) има доста директни влакове. В краен случай просто ще карам по течението и все ще стигна.

14_nara_hiroshima15_nara_hiroshima

И накрая, земетресенията са основната причина за тази статия. Сайта на японската метеорологична агенция има информация не само за прогнозата на времето, но и за всякакви възможни бедствия и проблеми – от земетресения, през цунами до тайфуни. Връзката по-горе води до страницата даваща информация за земетресенията. Те ползват собствена скала, а не скалата на Рихтер, но всичко е в различни цветове и няма нужда човек да се чуди много, кое какво е.