През Европа с кола

Дневен архив: 1 април 2017

Tуризъм в Тайланд

Преди няколко месеца успях да нацеля "зверската" промоция на катарците – билети за Банкок (กรุงเทพมหานคร) за има няма €300. Естествено, възползвах се веднага. И така, оказах се със самолетни билети за 16 дни престой в Тайланд (ประเทศไทย) или района. Югоизточна Азия не ми беше в плановете. Нямах никаква идея какво има в района, как е положението с транспорта и дали трябват визи. Добре де, това последното се реши много бързо благодарение на тази интерактивна карта, която бях направил преди време. И така, настана време за планиране.

Първо се насочих към любимия ми сайт за пътеводители и разговорници (не че някога съм ги ползвал тия разговорници, но нито тежат, нито са скъпи) Lonely Planet. Имаше някаква промоция и успях да си поръчам по-голямата част от каталога им за Индокитай. Предпочитам да планирам на хартия, но поръчвам и електронната версия на на тези пътеводители, които я имат. След това минах и през National Geographic – най-доброто място за хартиени карти, ако ги има. От там започна ходенето по мъките, поръчах карта и изведнъж по средата на поръчката цената на доставката се измени от $5 на $25 или нещо подобно, но със сигурност по-скъпо от самата карта. Последваха два дни комуникации по електронната поща, но накрая успях да отменя поръчката. От известно време почнах да поръчвам и пътеводителите на Rough Guides. От сайта им не може да се поръча хартиено издание, но не е трудно да се намери от други източници.

Направих предварителното проучване в електронните пътеводители и Интернет. Първи пристигна гидът на Rough Guides. Започнах малко по-подробно планиране. Месец май не е част от пиковия туристическия сезон и рискът от валежи се увеличава. Реших да се насоча към северен Тайланд и да оставя плажовете, и островите на юг за някой друг път. Отлагах доста финалното планиране и резервиране на хотели. Пътеводителите на Lonely Planet се забавиха над срока, в който обикновено пристигат и после над срока за доставка. Последва една двуседмична комуникация по електронната поща, след която ми изпратиха цялата пратка повторно. Практически, завърших планирането преди да ги получа. Както казах, ходене по мъките. Даже още не съм приключил с четенето на всичко, което няма електронна версия.

Планът се свежда до следното: тръгване от София на 28 април, петък, след работа. Кацане в Банкок (กรุงเทพมหานคร) на следващия ден по обяд. Часовата разлика не изяжда толкова много, колкото за Япония. Пък и престоят в Катар е само колкото да се хване следващия полет (даже може да се наложи да се търчи по терминала). След това, няколко дни в Банкок и вътрешен полет до Чианг Рай (เมืองเชียงราย). Малко градче, с една единствена забележителност. След две нощувки там се местя за няколко дни в Чианг Май (เชียงใหม่) – областният център. От там смятам да направя един или два еднодневни тура и да разгледам самия град, без да си давам много зор. Финиширам с по две нощувки в Сукотай (สุโขทัย) и Аютая (พระนครศรีอยุธยา), всеки от тях е общо взето one trick pony и за това съм предвидил по един пълен ден, плюс каквото време остане от деня, в който пътувам. Последната ми нощувка е, пак, в Банкок, за да мога да хвана сутрешния полет без проблеми. Ето така изглежда маршрута през Тайланд (без полетите):

Връщането ми е на 14 май. Като цяло пътуването няма да е от най-дългите, малко под 17 хиляди километра със самолет и под 1000 km с автобус или влак (още не съм уточнил част от отсечките в Тайланд). Планираният бюджет е около €1700. Вземането на виза се оказа доста лесно. Благодарение на приятелите от Магеланци не си блъсках главата много. Една разходка до консулството, с попълнена молба и снимка, и 10 лева "такса". После още една разходка, след два дни, за да си взема паспорта. И толкоз. Само дето визата заема цяла страница, малко прекалено за виза с еднократно влизане, но те си знаят.