През Европа с кола

Етикет: Маракеш

От Маракеш до Танжер

От Маракеш до Танжер

Интернета работи без кабел в рутера, да знайш. Или поне така си мисли тукашния хотелиер. То при него, на първия етаж си работи, на втория май има от време на време, но на третия на рутера не му трябвал кабел. Обяснявах му поне 15 минути, че са го излъгали и трябва да ги извиак да си пуснат кабел. Даже се логнах в рутера с вълшебната парола admin/admin за да му покажа, че няма никой там. Явно е, че който е правил мрежата е бил съвсем наясно, че няма да има Интернет, защото е оставил тази мрежа без парола. От друга страна, на покрива така или иначе няма мрежа, а близкия джаз фест се чува чудесно. Особено като се има предвид, че пътя дотам е около 20тина минути, а после връщането е нагоре по баира. Така си ми е много добре.

Началото да деня беше скучно. Ранно ставане, приготвяне на багажа и такси до ЖП гарата. Така и не разбрах дали в Маракеш такситата са по-скъпи или това е защото го организират от хотела. Тук в Танжер, за по-дълго разстояние ми взеха доста по-малко пари. Но както се оказа в предния хотел стаята е евтина, но останалите неща са скъпи. Но да се върнем назад във времето. Взех си билет и си почаках. Мислех да търся батерии за GPS-а, но забравих. Вратите към пероните бяха затворени и ги отвориха чак като дойде влака. Тия араби са много нахални и смятат, че всички са им нещо длъжни. Отвориха вратите и започна едно тикане и едно бутане от което нямаше никакъв смисъл. Много неприятни хора.

Взех си билет за първа класа. Беше само с десетина евро по-скъп. И добре, че го направих. То си е сто часа път. Първата класа е с климатик и е доста широчко. На гарите имаше WiFi, абе изобщо като в белите страни. Само тоалетните им бяха като нашите, че и по-зле. Веднага разбираш, че си в Ориента (технически тук е Окцидента). След четири часа слязох на гарата за прекачване. Питам тоя, питам ония нищо не могат да ми обяснят. Накрая един ми написа на дисплея на телефона, че влака е в 14:45, да ама не, в 13:45 е. Добре, че ме достраша да изляза от гарата. Не бях сигурен дали ще ме пуснат с вече продупчен билет и останах да чакам на перон, имаше си Интернет, не като тука.

Тръгнахме с малко закъснение, лашкахме се още 6 часа. На няколко пъти засякох влака да се движи с над 140 km/h (веднъж даже със 160). През останалото време се влачихме с 40. Навсякъде по пътя видях да се строят надлези. Струва ми се, че краля е извадил големите пари, за да намери работа след протестите по време на арабската пролет. Успях да дремна около час, но тия араби не спират да говорят. При това на висок глас. Гарата, тук, е в някаква голяма реконструкция, абе, яко се строи. Спазарих си такси само за евро повече от препоръката на хотела. Бях прекалено уморен от пътя да се занимавам.

Настаних се и излязох да вечерям. Доста се позабавлявах покрай вечерята. От хотела ми препоръчаха близък ресторант, но аз реших да тръгна с едно момче, което упорито се опитваше да ме убеди, че този ресторант е затворен. Реших да се позабавлявам. Тръгнах с него, с пълното съзнание, че ще ме заведе в някой ресторант с много надути цени. По пътя ни пресрещнаха от неговата "конкуренция" и взеха да ме "предупреждават" да не ходя с него. Ами да съм идел с тях. Като ги гледам какви оръфляци бяха и как се държаха като дрогиране предпочетох да остана с момчето. То се беше постарало доста повече, чисто облечено, с добър английски, опитва се да заработи някой лев.

Заведе ме в един ресторант на една странична уличка, съвсем празен. Тези места, ако нямат такива водачи съвсем ще затворят. А мястото беше голямо. Първо казах на посрещача, да не забрави да даде комисионната на момчето. Той взе да ме убеждава, че нямало комисионна, но щял да му даде да яде. Това последното го направи със сигурност. Казах на момчето, че ще му платя да ме разведе наоколо и то остана с мен. Поисках първо да видя менюто, преди да ми сервират каквото и да е. То е само едно меню с малък избор и цена надута повече дори от Сахара. Все пак за 2 евро не е проблем и останах.

Менюто включваше някакъв пай с пилешко (не запомних как се казваше), със съвсем тънка коричка от арабска питка и поръсен с пудра захар. Изключително вкусно нещо. Това беше и нещото, което сипаха на Абдул, моя гид. Май щяха да го пропуснат, но мина някакъв черен, който нещо им се скара и им каза да дадат на момчето от това. Поне това разбрах от жестовете и от името на пая (което, както казах забрави). Доколкото мога да преценя, момчето си изяде своята порция с голям кеф, аз също. Моето меню, обаче, включваше още салата с маруля, моркови и риба тон (очевидно от консерва). Обрах си морковите и рибата и оставих останалото, което кой знае как и дали е мито. Основното ястие беше избор между кускус и пилешки тажин. Избрах тажина, който не беше особено добър, но беше доста. Накрая ми донесоха вечни чай, две парчета от тяхната баклава, която е доста различна от турската, с твърда, хрупкава коричка. Имаше и малко диня, но тя изглеждаше като да е рязана вчера и я отказах.

Естествено, опитаха се да ме метнат и да ми върнат по-малко. Не се получи, вече си гледам парите. Бях доста уморен и накарах момчето да ми намери магазин за вода и да ме върне до хотела. По пътя на връщане то реши да се прави на гид и ме прекара покрай голямата джамия и панорамната тераса на близкия хотел Continental. После минахме покрай ресторанта дето беше уж затворен. Викам му на Абдул, трябва да лъжеш по-добре и следващия път не прекарвай хората покрай ресторанта, за който си им казал, че е затворен.

Утре ще пропусна закуската, защото по това време трябва да съм вече на ферибота. Пристанището е на 20тина минути от тук и би трябвало да стигна бързо. Казаха ми да отида около час по-рано. Явно, за пореден ден ще се става рано. Сега ще ходя да спя, че вече нямам сили. А да, снимки ще има като стигна цивилизацията (надявам се утре). Доста се понасъбраха и ще отнеме известно време.

Сахара – ден 3

Сахара – ден 3

Днес се счупихме от път, а и ме гони ужасна мускулна треска въпреки двата аналгина, които пих вчера. След сто часа лашкане из тая пустиня, най-накрая стигнахме в Маракеш. Събудихме се доста преди изгрев слънце. Даже не съм чул съседа по палатка кога е станал. Ордата дето се катери по дюната се беше прибрала към 2 часа, а трябваше да станем преди 6. Някакъв петел кукуригаше, а малко преди да тръгнем местните туземци почнаха да обикалят и да пляскат с ръце.

И така, моите спътници потеглиха, а аз останах да чакам да ме карат с бъгито. Уговорката беше с него да се тръгне около 40 минути по-късно. Тръгнахме даже малко по-рано. Не знам дали получих пълното шоу, но шоу имаше. Тия дюни са прекалено опасни за да ти дадат да караш. Возех се отзад и се държах за момчето дето караше. Ходихме по някакви стръмни дюни, нагоре-надолу. Постоянно ми изглеждаше, че ще се пребием. Не беше лошо изживяване. Накрая, като му платих, го помолих да даде 100 дирхама от мен на момчето, което вървя с мен вчера. Дано го даде.

Снимах изгрева от терасата на хотела. Известно време след това пристигна и кервана. Никой не посмя да се изкъпе на така наречените "душове". Закусихме и ни натовариха всички на микробуса. На едно кръстовище спряха и четиримата човека, които се връщахме, ни натовариха на микробуса на един нереализиран рали състезател. Тоя просто нямаше спирачка. Не знам как не ни преби в някое дере. Спирахме на няколко пъти, все закъснявахме с тръгването. Но накрая, точно преди залеза, ни спря на един баир откъдето имаше гледка. Така си изплати за рали карането, сигурно е искал да направи точно това, от самото начало. А иначе човека си беше съвсем ОК. Френската двойка не знаеха къде точно им е хотела и шофьора не спря да звъни телефони докато не се появи човек, който да ги заведе до където трябва.

След като се прибрах заразпитвах домакина в къщата за гости за разни неща и получих доста подробни обяснения как се приготвя марокански чай. Който иска да пита, ще му кажа. После излязох да хапна нещо и окончателно се убедих, че не харесвам кускус, както и да е сготвен. Все пак се наядох и така и не можах да седна да опитам от тия меса дето толкова добре ухаят. За сметка на това опитах някакъв не особено приятен сладкиш и чай с кимион (или нещо друго лютиво). Накрая купих кило от едни много яки фурми. Не най-скъпите, но не и обикновените, които внасят у нас. Те изглежда са най-ниското качество тук. Човека каза, че са от новата реколта и му вярвам, защото в пустинята се виждаха узрели фурми по палмите и явно сега ги събират. Пък и двамата ни шофьори си взеха по пет кутии от пустинята, а предполагам, че тях е по-трудно да ги излъжеш.

Утре съм си уговорил да ме вземе такси и да ме закара до гарата. Ще пътувам с влак то Танжер и от там за Испания.