През Европа с кола

Етикет: планове

Пролет в Япония

Дойде време да представя следващото голямо пътешествие. Винаги съм искал да посетя далечния изток и още преди последното пътуване бях решил следващото да е в тази посока. Първоначалната идея беше за Южна Корея (대한민국), но постепенно тази идея мина на заден план и започнах да планирам пътуване из Япония (日本). След като се сдобих с известно количество литература, т.е. обичайните пътеводители, трябваше да определя времето, по което искам да посетя Страната на изгряващото слънце. Спрях се на пролетта. В началото на месец май има няколко почивни дни, а има и шанс да хвана сезона на цъфтящите вишни (сакура).

Разполагайки с този първоначален план избрах дати за пътуването и започнах да планирам разни маршрути. Дори започнах да резервирам хотели. Бях избрал да тръгна от София на 4ти май и да се върна на 24ти. По този начин щях хем да взема най-малко отпуска, хем да пристигна точно след "златната седмица" – поредица от големи празници в Япония (日本), т.е. да избегна високите цени, хем, евентуално, да успея да хвана цъфтенето на сакурата в Сапоро (札幌市). За това последното разбира се няма гаранция. В последните няколко години сезонът на цъфтящите вишни все е подранявал, но пък историческите данни показват, че началото на май е добър залог.

Е, накрая се оказа, че съм си правил криво сметките. Все още нямах самолетни билети и очаквах да ги купя чак около февруари-март догодина, защото според статистиките тогава цените са най-ниски. Най-неочаквано, обаче, се появи промоция на Qatar Airways. Намалението беше направо чудовищно – близо 30%. Такива намаления не се появяват често и шанса да се появи второ такова за същата дестинация е минимален. Промоцията беше добра, можех да летя през май. Само нямаше да мога да летя на същите дати. Новите, и окончателни, дати се оказаха 9ти и 29ти. Не най-добрите по отношение на отпуската, но все пак не зле. Наложи се да попроменя малко резервациите, но пък като приключих с всичките сметките излязоха с почти 400 € надолу от първоначалните прогнози.

Новите дати наложиха преразглеждане на първоначалните идеи за маршрут. Шанса да хвана сакура толкова късно през май е доста малък, а пътуването до Сапоро (札幌市) щеше да е проблематично. Планът ми за придвижване в Япония (日本) е да ползвам скоростните влакове (шинкансен). За целта смятам да взема специалната JR Pass карта. Това е специална карата за пътуване, която се предлага само на чужденци и позволява безплатно пътуване с повечето влакове стрела и почти всички влакове на групата от компании Japan Rail, която е най-големия влаков оператор в Япония (日本). Цената на тази карта е невероятно изгодна, според някой източници едноседмичната карта се избива с едно отиване и връщане от Токио (東京) до Киото (京都). Проблемът е, че използването на картата изисква активация, а самото качване на влака може да изисква резервация. Това прави тръгването на дълъг път, рано сутринта, малко рисковано, особено точно в деня след пристигането, когато няма да съм напълно ориентиран.

И така, започнах да разглеждам няколко варианта за обиколката. Бързо проумях, че дори с помощта на скоростните влакове и осемнадесетте дни, които ще имам, не мога да обиколя цялата страна. Освен това осъзнах, че въпреки дългите години, през които съм се интересувал от Япония (日本) всъщност не знам много за страната извън Токио (東京) и Киото (京都). Обърнах се към пътеводителите, четох из Интернет и така, и не можах да си харесам маршрут. Навсякъде се залагаше на обиколки базирани или в един от тези два града, или само на даден регион. Тук на помощ се "притече" списъка на UNESCO за световното културно наследство. Страната на изгряващото слънце е доста богата на забележителности от този списък.

Природните забележителности мен не ме интересуват особено, както и по-модерните такива (края на XIX, началото на XX век). За това изградих маршрут, който обикаля главно около религиозни (храмове и градини) и военни (замъци) обекти. Ще кацна в Токио (東京) в деня след като излетя от София, при това в късния следобед. Летището е на шестдесетина километра от центъра на града. Там ще преспя една вечер и на другия ден ще отпътувам за Лого на UNESCO№1277 Хираидзуми (平泉). Това е малко градче от едва няколко хиляди души. Поради това ще отседна в съседния град Ошу (奥州市), който е с размерите на Стара Загора (и е малък град по японските стандарти). Ще прекарам един ден на това място.

Втората ми спирка е Лого на UNESCO№688 Киото (京都). Там ще прекарам три дни. На 15ти е фестивалът Аои Мацури (葵祭), който ще е интересен за наблюдение. В един от трите дни планирам да посетя градаЛого на UNESCO№870 Нара (奈良市), който се намира наблизо (по японските стандарти). Третата ми спирка ще е град Кагошима (鹿児島), който се намира в най-южната част на най-южния от главните японски острови. Града се намира до действащ вулкан и дори преди няколко месеца е имало съобщения за предстоящо изригване, което не се е случило. Явно ще трябва да следя текущата обстановка.

Четвъртата ми спирка е Лого на UNESCO№775 Хирошима (広島). Това е най-съвременният от всички обекти, който ще посетя. Днес, докато подготвях статията, забелязах, че близо до Хирошима (広島) се намира и Лого на UNESCO№776 Ицукушима (厳島). Това също е място, което ми се иска да посетя, но това ще зависи от времето, с което разполагам, когато пристигна на място. В оригиналната програма трябваше да посетя и четирите главни острова, след отпадането на Хокайдо (北海道) – най-северния, трябваше да отпадне и Shikoku (四国) – най-малкият. Пътуването до там просто излиза прекалено времеемко. Така се отвори място за един от най-интересните обекти, който без малко да пропусна – Лого на UNESCO№661 Химеджи (姫路). Там се намира един от най-красивите и запазени в оригинален вид замъци (оказва се, че в Япония (日本) са прилагали реставрация по българския метод – с бетон – и всъщност, повечето им замъци не са оригинални).

Последните дни ще прекарам в Токио (東京) и околностите му. За съжаление ще изпусна сумо турнира, но не мисля, че това ще е прекалено голяма загуба. Ще се опитам, вместо това, да посетя някой от видовете японски театър. Ще разполагам с 5 дни в мегаполиса. Полетът ми е късно вечерта и това ще ми позволи да използвам и последния ден за разглеждане. В два от дните ще посетя Лого на UNESCO№913 Нико (日光) и Лого на UNESCO№1418 Планината Фуджи (富士山). Интересното е, че планината Фуджи е записана в списъка като културна, а не като природна (или смесена) забележителност. Месец май е извън сезона за изкачване и това значи, че вероятно дори няма да мога да се разходя из самата планина, но пък някой кадър към планината все ще мога да заснема.

Ето какъв маршрут се получи в крайна сметка:

И така, казах доста плановете си в Япония (日本). Време е да кажа няколко думи и за полетите. Както казах ще летя с катарските авиолинии (Qatar Airways). Полетът е през Доха (الدوحة). Тръгвам в 17:45 в понеделник и пристигам в 17:55 във вторник. Полетът е около 17 часа, но благодарение на часовата разлика пристигам почти в точния час, в който тръгвам. Връщането е подобно, само дето полето до София май е през Букурещ и отнема около 6 часа вместо обичайните 3. И в двата случая имам малко повече от 3 часа за прекачване, което трябва да е достатъчно за всяко летище.

Накрая искам да кажа и няколко думи за ресурсите, които използвах за планирането. Безценен се оказа сайта Hyperdia, който има разписание на японските шинкансени. Той, както и мобилното приложение, свършиха чудесна работа. Другият сайт, който много помогна, беше japan-guide.com. Това е туристическият портал на Япония (日本) и има огромно количество информация. Естествено без картите на google щях да съм за никъде.

Освен ако няма някакви значителни промени, друга статия за подготовката на това пътуване няма да има. Сега остава да посъбера парите и да изчакам да минат следващите шест месеца.

P.S. В случай, че не сте разбрали. Реших, че Япония (日本) е перфектното място за първото ми самостоятелно голямо пътешествие.

Най-северните точки на Европа

И така, по-малко от два месеца след като се върнах от последното пътуване идва време да представя следващото. Този път ще се върнем към корените на блога, а именно пътуването през Европа с кола. Пътешествието ще бъде из скандинавските страни – Финландия и Норвегия. Това е и първото пътуване, което излезе от секцията Идеи, а като се замисля, май е и първото, което влезе там.

Идеята за това се зароди докато планирах първото пътешествие – Пътешествие 2013. Пътуването до най-северната точка на Европа ми се стори добра идея след пътуването до най-западната. За съжаление бързо ми стана ясно, че това няма как да се получи в близкото бъдеще. Бях планирал интересен маршрут, но без да искам "счупих" картата, така, че тази отдолу показва само крайните точки, а не целия първоначален план. Всъщност се оказа, че Европа "има" две най-северни точки, намиращи се относително близо. Едната е сравнително широко рекламирана и известна, но географски се намира на остров, т.е. не е част от континентална Европа, освен ако не броим тунела под морето за суша. Другата е същинската най-северна точка, но до нея се стига само след еднодневен пеши преход или с корабче. Друг сериозен проблем е огромното разстояние, което трябва да се пропътува, което прави времето необходимо за пътуване на целият маршрут от София до там и обратно, с кола, почти невъзможно и то без да смятаме, че се минава през едни от най-скъпите градове и държави в Европа (а да не говорим за фериботите).

Нещата отлежаха малко. Стана очевидно, че няма начин да се тръгне от България с кола и да се стигне до северният край на Европа за някакво що годе нормално време. Но един ден, докато сърфирах из нета, попаднах на пътепис от един българин, който е прелетял до Скандинавския полуостров и после е наел кола, за да стигне до нос Нордкап. Нордкап е най-северната точка достижима с кола, абсолютен туристически капан, но пък гарантирано изживяване. Всъщност този нос дори не е най-северният на острова, на който се намира. И така, на мен ми присветна, че можем да копираме това. Само, че аз искам да стигнем и до истинската най-северна точка на Европа – нос Нордкин. Там може и да не успеем да стигнем до носа, тъй като няма да се хванем да правим двудневни преходи, а намирането на корабче, което да ни закара до носа не е 100% сигурно.

Започнах да разглеждам различните варианти. Вариант едно – начална точка Осло, столицата на Норвегия, маршрут през Швеция, път около 25 часа, което значи, че трябва да го разделим на три части или иначе казано, ще ни трябват 6 дни чисто каране. Една под вариация на този вариант е да минем през Норвегия, времето за път не се изменя особено, но пък има задължителни минавания с ферибот, а минаването с ферибот може да е проблемно, ако колата е под наем (или поне така показва моето проучване по сайтовете за коли под наем). Вариант втори – Стокхолм, столицата на Швеция – път около 21 часа. Вариант трети – Хелзинки, столицата на Финландия – път малко под 19 часа. При тези два варианта можем, малко пряко сили, да стигнем само с два дни каране, все пак маршрутът през Финландия е по-кратък и за това той спечели.

Времето си течеше ли течеше, идеята си отлежаваше, а развитие нямаше и идеята остана почти забравена някъде в главата ми. В началото на годината едни колеги случайно разгледаха секцията с идеи и казаха, че идеята ги кефи много, което ме накара да се сетя за нея. Лятото взе да наближава, а аз все още нямах план за пътуване, нито за него нито за есента. Преди около две седмици подхвърлих на Тони – "искаш ли да ходим до най-северните точки на Европа", а той ми отвърна "хайде". И така, само две седмици след това, вече имаме самолетни билети и около една трета от необходимите хотелски резервации.

Планът ни е следният – на 5ти юли излитаме от София през Мюнхен за Хелзинки. От там вземаме кола под наем и рано на следващият ден тръгваме за Рованиеми – "официалния град на дядо Коледа". Това е малко градче с около 60 000 жители. В него ще спираме и на отиване и на връщане, просто толкова на север избор няма. Според данните на слънчевия калкулатор на http://www.timeanddate.com/astronomy/ там ще срещнем за пръв път незалязващото слънце (по чиста случайност в последния ден, в който се случва това). На отиване само ще преспим и на другия ден продължаваме, а на връщане ще прекараме един ден в разглеждане.

Втората ни спирка е градчето Мехамн, с население 737 души (според wikipedia). Там ще се опитаме да намерим кораб, с който да отидем или поне да минем покрай нос Нордкин – най-северната точка на континентална Европа. Според туристическия сайт на района, такъв пътува понеделник и сряда, нашият разчет е да сме там в сряда. За съжаление, на сайта на организатора на пътуването няма подробна информация, за това ще трябва да се организираме на място. Ако имаме късмет ще стане, ако не – няма. Тук ще прекараме две нощувки (колко точно ще са нощувки с това незалязващо слънце, не знам)

Третата ни спирка е носът Нордкап. На него е кръстена и общината с население от има няма 3200 души (пак wikipedia). Това е най-северната точка достижима с кола (е в Европа), даже има паркинг. Тук също планираме две преспивания, за да можем да се насладим на среднощното слънце. От тук насетне започваме да се връщаме. В Рованиеми слънцето вече ще се спуска под хоризонта (но само за около 2 часа), т.е. нощта ще е бяла, а дори в Хелзинки денят ще е над 18 часа. Ще прекараме и един цял ден в Хелзинки (на отиване ще имаме само половин).

Връщаме се с полет през Франкфурт. Имахме възможност за избор между пет и осем часа престой. Аз избрах осем, тъй като с толкова много време можем да отделим 4 часа за разглеждане на града и пак да сме на летището навреме. Единствено на отиване имаме по-малко от два часа за прехвърляне, но друг вариант нямаше пък и ще е юли месец. И така, идваме си на 15ти.

Този път смятам да намаля подготвителните статии. Останаха само част от резервациите за нощувките (двете най-северни вече са направени, трябваше да се избърза заради малкия брой налични стаи), наема на колата и планиране на зареждането, тъй като толкова на север бензиностанциите са рядко явление, а не е добра идея да останем без гориво. Все още не съм взел пътеводители, защото чакам новите издания, които са насрочени за месец Май.

И така, часовникът вече тиктака.