През Европа с кола

Етикет: подготовка

Tуризъм в Тайланд

Преди няколко месеца успях да нацеля "зверската" промоция на катарците – билети за Банкок (กรุงเทพมหานคร) за има няма €300. Естествено, възползвах се веднага. И така, оказах се със самолетни билети за 16 дни престой в Тайланд (ประเทศไทย) или района. Югоизточна Азия не ми беше в плановете. Нямах никаква идея какво има в района, как е положението с транспорта и дали трябват визи. Добре де, това последното се реши много бързо благодарение на тази интерактивна карта, която бях направил преди време. И така, настана време за планиране.

Първо се насочих към любимия ми сайт за пътеводители и разговорници (не че някога съм ги ползвал тия разговорници, но нито тежат, нито са скъпи) Lonely Planet. Имаше някаква промоция и успях да си поръчам по-голямата част от каталога им за Индокитай. Предпочитам да планирам на хартия, но поръчвам и електронната версия на на тези пътеводители, които я имат. След това минах и през National Geographic – най-доброто място за хартиени карти, ако ги има. От там започна ходенето по мъките, поръчах карта и изведнъж по средата на поръчката цената на доставката се измени от $5 на $25 или нещо подобно, но със сигурност по-скъпо от самата карта. Последваха два дни комуникации по електронната поща, но накрая успях да отменя поръчката. От известно време почнах да поръчвам и пътеводителите на Rough Guides. От сайта им не може да се поръча хартиено издание, но не е трудно да се намери от други източници.

Направих предварителното проучване в електронните пътеводители и Интернет. Първи пристигна гидът на Rough Guides. Започнах малко по-подробно планиране. Месец май не е част от пиковия туристическия сезон и рискът от валежи се увеличава. Реших да се насоча към северен Тайланд и да оставя плажовете, и островите на юг за някой друг път. Отлагах доста финалното планиране и резервиране на хотели. Пътеводителите на Lonely Planet се забавиха над срока, в който обикновено пристигат и после над срока за доставка. Последва една двуседмична комуникация по електронната поща, след която ми изпратиха цялата пратка повторно. Практически, завърших планирането преди да ги получа. Както казах, ходене по мъките. Даже още не съм приключил с четенето на всичко, което няма електронна версия.

Планът се свежда до следното: тръгване от София на 28 април, петък, след работа. Кацане в Банкок (กรุงเทพมหานคร) на следващия ден по обяд. Часовата разлика не изяжда толкова много, колкото за Япония. Пък и престоят в Катар е само колкото да се хване следващия полет (даже може да се наложи да се търчи по терминала). След това, няколко дни в Банкок и вътрешен полет до Чианг Рай (เมืองเชียงราย). Малко градче, с една единствена забележителност. След две нощувки там се местя за няколко дни в Чианг Май (เชียงใหม่) – областният център. От там смятам да направя един или два еднодневни тура и да разгледам самия град, без да си давам много зор. Финиширам с по две нощувки в Сукотай (สุโขทัย) и Аютая (พระนครศรีอยุธยา), всеки от тях е общо взето one trick pony и за това съм предвидил по един пълен ден, плюс каквото време остане от деня, в който пътувам. Последната ми нощувка е, пак, в Банкок, за да мога да хвана сутрешния полет без проблеми. Ето така изглежда маршрута през Тайланд (без полетите):

Връщането ми е на 14 май. Като цяло пътуването няма да е от най-дългите, малко под 17 хиляди километра със самолет и под 1000 km с автобус или влак (още не съм уточнил част от отсечките в Тайланд). Планираният бюджет е около €1700. Вземането на виза се оказа доста лесно. Благодарение на приятелите от Магеланци не си блъсках главата много. Една разходка до консулството, с попълнена молба и снимка, и 10 лева "такса". После още една разходка, след два дни, за да си взема паспорта. И толкоз. Само дето визата заема цяла страница, малко прекалено за виза с еднократно влизане, но те си знаят.

Подготовка: Земетресения

Човек предполага, а Господ разполага. Много е вероятно да сте чули за земетресенията в Япония, малко странно, но разбрах, че има хора, на които първият трус им е минал покрай ушите. Явно е, че нямаше да пиша, ако трусовете не засягаха моето пътуване по някакъв начин. Кагошима (鹿児島) (градът и префектурата) се намира точно до засегната префектура Кумамото (熊本県). И както се изрази samuraika-та от форума magelanci.com"инфраструктурата е на салата". Което, за съжаление, води до отпадането на остров Кюшу (九州) от моята програма.

И така, от първоначалните ми грандиозни планове да посетя четирите главни острова (Хоншу (本州), Хокайдо (北海道), Кюшу (九州) и Шикоку (四国)) не остана нищо 🙁 . Планът деградира до препоръчваните от пътеводителите базирания в Токио (東京) и Киото (京都), а от главните острови остана само Хоншу (本州). Не ме разбирайте погрешно, макар плановете ми да мина над 4 000 km с влак да се сринаха до около 2 550 km (намаление с над 900 km от последния вариант и почти 1 500 от първоначалния), местата в плана се увеличиха с 3. Увеличи се и времето, с което ще разполагам в някои от градовете. Това стана, отчасти, благодарение на необятните знания за Япония на споменатата по-горе samuraika. За което искрено ѝ благодаря.

Идва въпросът кои са новите 3 места и къде се наместват в програмата. С отпадането на Кагошима (鹿児島) се появи нуждата от една допълнителна нощувка. Не ми се искаше да размествам цялата програма, а и не ми се оставаше една допълнителна нощ в Киото (京都). Реших да посетя музея на нинджите в Ига (伊賀市) в префектурата Мие (三重県). Знаете (или пък не), че в ученическите си години тренирах японски бойни изкуства и съм запален по нинджите. Докато търсих място за настаняване в това градче, попаднах на къща за гости в Нара (奈良市). И така реших двете ми свободни нощувки да са там, тъй като тези два града са доста близо.

Естествено, след като ще нощувам два пъти в Нара (奈良市), дневната обиколка от Киото (京都) става безсмислена. Освободеният ден смятам да запълня с посещение на град Кобе (神戸) в префектурата Хього (兵庫県) и Осака (大阪). Планът ми е да отида сутринта до Кобе (神戸) да се разходя, а по обяд да опитам тия теленца, дето ги били масажирали по цял ден, дали са така вкусни както разправят. Следобеда ще прекарам в най-модерният метрополис на Япония – Осака (大阪), нека да видя и нещо от модерната архитектура, не само традиционни неща.

Ето така стигаме до този план:

Преди известно време в Hyperdia се появи информация за майското разписание на влаковете. Промените са или незначителни (например разписанието от Токио (東京) до Канадзава (金沢) е изместено с 2-3 минути по-рано, но аз така или иначе смятам да съм на гарата достатъчно по-рано, за да не е проблем) или в моя полза (от Хирошима (広島) до Химеджи (姫路) и от Химеджи (姫路) до Токио (東京) има добавени по-ранни влакове). Отказах се от опитите си да планирам маршрута Токио (東京) – Нико (日光), ще питам на място и или ще се получи, или не. Остана само да си подготвя новите маршрути.

От Киото (京都) през Кобе (神戸) и Осака (大阪)

Планът е за еднодневна обиколка на двата града с опитване на прочутото телешко, на обяд.

Киото (京都) – Кобе (神戸)

Няма много директни влакове сутринта. Общо взето тези трите на снимките са всичките. За сметка на това има много с по няколко прекачвания. Не съм си правил труда да ги отбелязвам тук. Ако се наложи ще ги търся когато съм там.

1_kyoto_kobe2_kyoto_kobe3_kyoto_kobe

Кобе (神戸) – Осака (大阪)

Веднага след обяд има два директни влака. И тук има доста възможности за прекачване.

4_kobe_osaka5_kobe_osaka

Осака (大阪) – Киото (京都)

Вечерта има както шинкансени така и обикновени влакове. Разликата е, че обикновения влак пристига 10 минути по-бавно 🙂 . Дал съм първия и последния влак, от тези, които смятам за подходящи. Количеството влакове е такова, че едва ли ще е проблем да се прибера. Като тръгна да обикалям, ще се запозная по-подробно с разписанието и не би трябвало да има проблем.

6_osaka_kyoto7_osaka_kyoto8_osaka_kyoto9_osaka_kyoto

От Нара (奈良市) до Ига (伊賀市)

Планът е за еднодневна обиколка.

Нара (奈良市) – Ига (伊賀市)

Между двата показани часа има влакове през около половин час. Това са само крайните ограничение за "приятно изкарване".

10_nara_iga11_nara_iga

Ига (伊賀市) – Нара (奈良市)

Същото е и положението на обратно.

12_iga_nara13_iga_nara

От Нара (奈良市) до Хирошима (広島)

Тук вече нещата са по-неудобни. Това са двата най-удобни влака. Нара (奈良市) е малко встрани от главните линии и това налага задължително прекачване. За сметка на това, от Киото (京都) има доста директни влакове. В краен случай просто ще карам по течението и все ще стигна.

14_nara_hiroshima15_nara_hiroshima

И накрая, земетресенията са основната причина за тази статия. Сайта на японската метеорологична агенция има информация не само за прогнозата на времето, но и за всякакви възможни бедствия и проблеми – от земетресения, през цунами до тайфуни. Връзката по-горе води до страницата даваща информация за земетресенията. Те ползват собствена скала, а не скалата на Рихтер, но всичко е в различни цветове и няма нужда човек да се чуди много, кое какво е.