През Европа с кола

Етикет: Румъния

От Бран до Стара Загора

От Бран до Стара Загора

И така, с малко забавяне ето и последната статия от серията за Румъния. Вчера се прибрахме доста уморени, ядохме и заспахме, а днес трябваше да стана в 5 за да отида на работа. Последният ден беше най-добрия. Времето беше прекрасно, гледките фантастични, а храната отлична. Закуската започваше в 08:30 и се бяхме разбрали да се раздигаме около 08:00. Аз както обикновено станах малко по-рано и успях да снимам чудесната панорама, която се разкриваше от балкона ни. Самата закуска, както и вечерята от предната нощ, беше приготвена от собствениците на хотела. Моето впечатление, че най-добрите закуски често са по по-малките места, се потвърди. Най ни се услади едно сладко от сливи, за което решихме, че е домашно и прясно.

Хапнахме и тръгнахме към замъка. Той се оказа доста близо. Подходът към него е една голяма чаршия. Продават се всякакви сувенири, китайски играчки и какво ли още не, без оглед на това дали играчките имат или нямат нещо общо със замъка. Разбира се има множество тематични тениски, кукли, чаши, пипета и всевъзможни други боклуци. След входа на крепостта има доста приятна градина. В средата на градината се строеше някаква къща – предполагам, че там ще има някаква допълнителна атракция. Покрай пътеката към замъка е разположена още едно пазарче, но този път явно е имало някакво старание за възстановка. Няколкото магазинчета са разположени в полукръг, а пред тях има оформено нещо като мини-площадче. Стоката е доста по-подредена и най-кичозните артикули липсват. Търговията не спира до тук, защото вътре в замъка има сувенирен магазин.

Изкачихме рампата към замъка и започнахме разходката из него, но не и преди да ни проверят билетите за втори път. Оказа се, че Ева си е дала билета на Деница, която пък си прибрала нейния в чантата, а пази Евиния в джоба си. Успяхме да се ориентираме бързо и да влезем. Първото ни премеждие дойде когато Ева почти отказа да се качи по едни стълби заради клаустрофобия. Вярно, тясно беше, но чак пък толкова страшно!? С известно кандърдисване успяхме да я убедим да се качи. От горните стаи на крепостта се разкриват чудесни гледки. Стаите са реставрирани и аранжирани в нещо като етнографски музей. Има разни оръжия, носии и брони. Има даже стая с уреди за мъчения, но в нея се допуска само с допълнителен билет, който ние решихме да си спестим.

След замъка потрошихме сумати пара за сувенири, два вида сирена (едно от които си е кашкавал – така си пише и на румънски), някакъв "шербет" и разни други подаръци. Потеглихме към Рашнов, където смятахме да видим другата крепост. Там ставаше дума за истинска цитадела с чисто военни функции, която не е напълно реставрирана. Към нея се стига по един от два начина. Има фуникулер, чийто вход не можахме да открием, и има път. Следвайки таблите ние стигнахме до огромен паркинг пълен до дупка. Пуснаха ни да паркираме в някакъв двор срещу 10 леи, явно всяка неделя е така и хората си изкарват пари. От паркинга тръгваше влакче, но за разлика от нашите черноморски мото-влакове, този го тегли съвсем истински трактор. Всъщност влакчетата май бяха три.

Качването не е много голямо, но кой да знае, а изглежда плашещо стръмно. На половината път има "дино"-парк. Изглежда е сериозна детска атракция. И ако може да се вярва на картинката отвън – доста голямо. Не изглеждаше като място, на което четирима възрастни да хвърлят пари, за това го пропуснахме. На върха е цитаделата. Доста малка крепост от върха, на която, се открива гледка към цялата околност. Едната страна е запълнена в магазинчета за сувенири. Имаше както рицарски табарди и ковач така, и китайски боклуци. Пред портата бяха опънали палатка и предлагаха стрелба с лък. Голяма лудница беше. На излизане се изкуших да ям царевица, която беше доста твърда и така ми се наби между зъбите, че до вечерта не можах да я изчистя. Ядохме и "коминче" нещо като козунак, но много тънко, и оформено като комин.

Пътят към дома беше дълъг. Румънците са ужасни шофьори. Един, не стига, че ни взе предимството, ами и взе да ни се кара. И у нас има откачалници и нахалници, но в Румъния те са много повече. Естествено объркахме пътя на входа на Търново. Там така и не направиха една табела като хората. Хакнахме се в града. Успяхме да снимаме нощния Царевец. С малко лутане успяхме да се измъкнем. Не се губя из тия улички за пръв път, макар че сега караше Деница. Без повече проблеми си стигнахме до Стара Загора.

Галерия

Видео

От Букурещ до Бран

От Букурещ до Бран

Тия тука грандоманията ги гони яко. То бива, бива, ама чак толкова. Като се почне от екраните по моловете им и се стигне до парламента всичко е много грандоманско. Но нека спазваме хронологията. Опитахме се да се наспим, но не ни се получи особено добре. Апартамента, който бяхме наели, не се оказа особено удобен (и току що му дадохме доста ниски оценки в букинга). Закусихме със сандвичите, които си носехме и потеглихме на разходка.

След жизненоважното вливане на кафе от Starbucks, в който не говорели английски, се насочихме към парламента. Подходът към него започва с огромен фонтан разположен в центъра на кръгово движение. Около него има други басейни, но те бяха пълни с мръсотия, а не вода. От фонтана започва озеленен булевард, доста приятно място за разходка. За съжаление времето беше доста мрачно и това доста развали впечатлението. Интересно ми стана, че сградите от двете страни са доста еднакви. Особено накрая, където се открива гледка към една от фасадите на парламента, двете сгради са напълно еднакви. Явно архитектите са мислели за цялостният архитектурен ансамбъл, а не само за парламента.

Не знам дали е вярно, че това е втората по площ административна сграда в света (първата е Пентагонът), но сградата е наистина огромна. Фасадите са богато украсени от всичките три страни, които видяхме. А около цялата сграда има доста голям парк. Тръгнахме да обикаляме и да търсим вход. Знаехме, че вътре може да се влиза, макар че цената е солена и нямахме намерение да го правим, искахме да се приближим. На първия вход видяхме как един полицай прати едни хора нагоре по баира и ги последвахме. На втория вход влезе автобус, но полицаите гледаха доста не приятелски и решихме да продължим нагоре.

Третият вход ни донесе късмет. Окуражени, от табелката за музея на съвременното изкуство, влязохме в двора на парламента. Започнахме да обикаляме. Това нещо е наистина огромно. Отне ни доста време да го обиколим и разберем, че туристическият вход е бил точно от противоположната страна. Решихме да се насочим към излизане, така или иначе нямахме намерение да влизаме вътре.

"Старият град" е относително малко кварталче, даже бих казал доста малко. Има няколко църкви и банки. Намират се, също, голям брой заведения за хранене и пиене, а и за стриптиз. Не липсват секс шопове, всъщност нашият апартамент беше точно над един секс шоп. Пообиколихме, поразходихме се и поснимахме. Харесахме си заведение, в което да ядем и след като си напазарихме сувенири се насочихме към апартамента, за да си върнем ключовете. Добре, че нета е доста сериозен и има сигнал даже от другата страна на улицата, където бяхме паркирали, та имахме възможност да го ползваме и отвън.

Заведението, което бяхме избрали, се оказа една от местните забележителности Caru’ cu bere, което се превежда до нещо като "Бирената каруца". Освен, че сградата, в която се намира е историческа забележителност, самият бар работи на това място от 1899. Да това е хиляда осемстотин и 99. Имахме късмет да стигнем и да ни настанят точно преди да се изсипе една голяма група. Вътре е доста тясно и столовете от отделните маси опират гръб в гръб.

На всеки 15 минути имаше фолклорна програма. По едно време танцьорите взеха на повтарят нещо си блабла Деници. Интересното е, че докато се настанявахме ни питаха дали ще ни стигнат два часа и как се казва Деница (защото тя влезе първа и пита за маса). Решихме, че явно не е съвпадение. Английската група до нас даже я канеха да танцува, но и те не пожелаха да се включат.

Хапнахме някакви румънски специалитети. Аз ядох някаква манджа с качамак, наденичка, свински пръжки и кисело зеле. Огромна порция на прилична цена. Или поне така си мислех до вечерта, когато вечерях същото такова нещо (но по малко по-различна рецепта – с яйце и кашкавал, а и някакъв сос) за около половината цена.

След като се наядохме доволно, направихме бърза обиколка на моловете и се насочихме към Бран. След като с известни усилия успяхме да се измъкнем от парко-мястото пътят ни отведе към околовръстното. За съжаление навигацията не ни преведе през триумфалната арка, както подсказваше карата на Google. Пътят към селото мина без някакви особени премеждия. Накрая ни се наложи да се качваме по един доста стръмен черен път, но за щастие единствената кола, която срещнахме, имаше къде да отбие.

Настанихме се и решихме да ходим до Брашов, за който се бях заблудил, че е само на 5-10 km. Разминахме се на косъм (съвсем буквално) с някакъв джигит. Ония караше с доста по-голяма скорост отколкото пътят позволява (особено като се има предвид, че по този път се движат и пешеходци), а Деница излизаше зад една ограда, която пречеше на видимостта. Явно караше някаква мацка, защото след като се разминахме от другата страна излезе някакъв младеж и взе нещо да се репчи.

Но както и да е, Брашов се оказа доста по-далеч отколкото си мислех. Стигнахме само до един магазин и се върнахме да вечеряме в "ресторанта" на хотела. Всъщност собствениците готвят всичко и то е много добро. Аз вече казах какво ядох. Жорката и Ева ядоха някакви шницели, а Деница си поръча някакъв вид качамак, с който не можа да се справи. Десертите бяха доста добри. Единият беше някакъв щрудел със сладолед, а другият бил местен специалитет – някаква мекица полята с киселеещ сос (заприлича ми на същия сос, който дойде и с качамаците) и сладко от вишни. И всичко това на много по-ниска цена. Всъщност това май ни беше най-евтиното ядене до сега.

За утре плановете са: "замъка на Дракула", замъка на съседното село (ако има време) и обратно към нашенско, че ни чакат 7 часа път.