През Европа с кола

Етикет: Финландия

Видео от Скандинавия

И така, както повелява традицията, няколко дни след края на поредното пътешествие, е време за публикуване на видеото заснето по време на приключението. Този път успях да направя нещо, което ми се искаше да направя още от първото пътешествие. Записах цялото пътуване на видео. Крайният резултат – 8 видео клипа с обща дължина от 01:56:49, в които са събрани над 47 часа път. Пропуснати са само няколко разходки из Рованиеми с колата и, разбира се, нашите пешеходни обиколки (чак такъв маниак не съм).

Хелзинки (Суоменлинна)

Пътуване

P.S. В случай, че имате проблеми с клиповете по-горе, можете да ги гледате директно в моя канал в YouTube.

Франкфурт на Майн

Франкфурт на Майн

Най-накрая стъпих на немска почва извън някое от летищата. Днешната дестинация беше Франкфурт на Майн. Пихме немска бира, ядохме немски вурстове и се качихме на 66 m височина над немска катедрала. А да, гледахме и как работят немски пожарникари, за щастие пожар не видяхме, но нашите тук определено имат какво да учат. Но нека се върнем в началото на деня.

В ранни зори (да в Хелзинки слънцето залязва, макар и да не става съвсем тъмно) станахме и нарамихме багажа. Вчера проучихме какъв транспорт има към летището и разбрахме, че има автобус, който ни върши работа. Спирката беше близо до хотела и 15 минути преди разписанието вече чакахме автобуса. Автомат за билети не се виждаше и решихме, че ще вземем такива от шофьора. Обаче, 15 минути след като рейса трябваше да е дошъл той все още не се виждаше никъде. Аха-аха да тръгнем да си търсим друг транспорт и ето го. Шофьора не ни взе пари, нито на нас, нито на всички други без билети (т.е. хората с багаж и без предплатени карти). И така, намазахме малко гратис возене в Хелзинки.

Летище, полет, приземяване при което ни изтръскаха като чувал с картофи, търсене на автомат за билети и информация за посоката и се качихме на франкфуртското метро. Така де – S-Bahn, т.е. надземно метро, което през повечето време върви под земята (или поне в участъка, в който пътувахме). Бяхме взели групов билет за цял ден (до 5 човека). Само дето никъде не видяхме къде да си го "продупчим". Пък и контроли нямаше. Нито пък пропускателни пунктове. Единствено заплахата от 80 € глоба, ако те хванат без билет. Културна работа, дето тук няма шанс да работи.

Слязохме на централната гара. След малко лутане намерихме изхода и туристическа информация. Тук рекламната брошура с карта се продава. Само 50 цента, но все пак се продава. Взехме си карта и беж към забележителностите. По пътя намерихме къде да хапнем. Ядох някаква местна закуска. Трудно ми е да опиша какво беше – имаше шоколад и някакъв жълт крем (яйчен?) в многопластово тесто. Франкфурт е интересна смесица от модерна и историческа архитектура. За пример, точно зад историческата сграда на една банка се намира небостъргача на същата.

След известно лутане стигнахме до историческия център. Какво да ви кажа за него. Исторически център като исторически център. Пищни украси, позлата по куполите на църквите. Гледайте снимките и ще видите. Минахме да направим и няколко снимки покрай реката, все пак няма как да ходим до Франкфурт и да не видим Майн. След това се насочихме към катедралата. След известно лутане в ремонтите и строежите излязохме точно срещу входа на наблюдателната площадка. Решихме да жертваме по 3 € и да се качим. Това ни извади душите. Според информационната брошира площадката е на 66 m над земята. Качването е по тясно вито стълбище, на много места то е толкова тясно, че разминаването на слизащите и качващите се не е възможно. След кански усилия успяхме да се изкачим и гледката изплати всичките мъки. Човек просто трябва да е там за да разбере, снимките не могат да предадат усещането.

След това се насочихме към обяда. Първи опит – заведението или беше на самообслужване или градината не работеше (не изглеждаше така). Каквато и да беше причината след няколко минути чакане си тръгнахме. Настанихме се в една от бирариите на централния площад. Аха стъпваме на площада, и към него се задава пожарна с включени сирени. Набива спирачки пред едно от другите кръчмета. Ние сядаме, така че да имаме видимост към екшъна. След минутка-две идва още една пожарна и пожарна стълба, а след тях и линейка. Явно се беше включила пожарната аларма (виждаше се външната лампа на алармата да свети). Не знам дали имаше пожар наистина или беше фалшива тревога, но реакцията беше истинска.

Хапнахме някакви фракфуртери (вид вурстове), пийнахме по бира, хапнахме ябълков щрудел (страхотен) и се насочихме към спирката на метрото, от която смятахме да се върнем. И тук нямаше никакви бариери или проверки на билети. Само дето на едни и същи две линии минават поне 5-6 различни линии на S-Bahn, а наблизо е и спирката на U-Bahn (т.е. баш метрото). Имахме късмет. Нашата линия е нарядко, но дойде почти веднага. На летището си беше обичайната лудница, но успяхме да влезем бързо. Остана ни време за малко отмора. Както си му е табиетът Тони пи някаква бира, а аз бях на водичка и една мелба с праскови – отново страхотна. Кулинарно денят беше вгорчен само от менюто на борда на Lufthansa, но то си е традиционно зле.

Въпреки че излетяхме с леко закъснение успяхме да кацнем навреме. Този път кацането беше меко, само турболенцията при снижаването направо ни метна половин метър встрани, добре, че съм с колан през цялото време. След супер много чакане, най-накрая и моята чанта се появи и така успешно завърши скандинавското ни приключение от 2015 година. Остава да обработя часовете видео, събрано от сателитната навигация, и да пусна видеоклиповете от Суоменлинна.