През Европа с кола

Етикет: Хамамет

От Хамамет до София

От Хамамет до София

Програмата за днес беше свободна сутрин и тръгване за летището в ранният следобед. Естествено времето реши да се оправи в последния ден, беше топло и човек можеше да се разходи по плажа по тениска. Дори водата не беше студена и ако не духаше такъв вятър бих се изкъпал. На плажа естествено имаше двама араби ,един с кон и един с камила, които се опитваха да изкарат някой лев. Искрено се смях, обаче, на онзи търговец, който ми предложи "оригинален фалшификат" на Ролекс или какъвто друг часовник си избера.

И така, разходих се малко по плажа, снимах яхтите в пристанището (или както е модерно сега – марината, не знам какво му е на "яхтено пристанище", но явно не е толкова модерно). На обяд трябваше да освободя стаята и да оставя багажа в багажното на хотела. Хапнах стабилно, защото пристигането тук се очакваше поне 7 часа по късно. Автобусът пристигана със закъснение (естествено), но от там нататък всичко мина сравнително гладко.

В Тунис ги гони параноята (то ако наистина те преследват не е параноя), страхуват се радикалните ислямисти от съседните държави да не направят някой зулум. На входа на летището имаше метален детектор и рентген, обаче, и на двата не им обръщат прекалено внимание. Пушат си, приказват си, и хората си минават. На нормалната проверка за сигурността положението е съвсем малко по-добро. Няма легени, а само малки кутии и се наложи да вадя лаптопа, защото рентгена се разпищя. Не си бях събул обувките и металния детектор и той се разпищя, но изобщо не си направиха труда да ме претърсят.

Полетът мина гладко и без инциденти, само за багажа чакането се проточи, че на нашите тук нещо не им се работеше бързо. Снимките са от сутрешната ми разходка. Като цяло съм доволен от Тунис, изхарчих малко по-малко от 400 лева (голяма част от не особено успешни пазарлъци), накефих се много на Сахара и се наядох на мекици.

Зоопаркът Фригия и медината на Хамамет

Зоопаркът Фригия и медината на Хамамет

И така, за пръв път се наспах в Тунис, горе долу, все пак снощи легнах към един и половина, а трябваше да се става в 7, за да се подготвя за днешното пътуване към т.нар. "пустинен зоопарк Фригия". Казвам "така наречен" защото зоопарка няма нищо общо с пустинята. Всъщност рекламата на тази екскурзия е доста заблуждаваща, аз не си спомням какво бяха казали от моята агенция, но част от агенциите са рекламирали вечерно посещение със зулуско представление. То тук зулуси няма, но животните са от този район. При мен, мисля, че това представление не го бяха рекламирали, но със сигурност останах с впечатлението, че екскурзията е следобед.

Както и да е. Автобусът дойде с половин час закъснение, което може да се очаква предвид предходната вечер. Пообиколихме доста хотели, но все пак стигнахме до зоопарка за около половин час. Имахме късмет и дъждът спря малко преди да пристигнем, все пак времето беше ужасно студено, и духаше свиреп вятър. Александър, представителя на Tez tour спря пред входа и ни раздаде някакви рекламни материали от самия зоопарк, но не ни обясни нищо повече. До края на екскурзията се натрупаха доста хора, които бяха недоволни от него. Наложи ни се да стоим до 12 часа, а аз успях да обиколя целия зоопарк за около половин час при това с камерата на главата.

Но да оставим неприятните изживявания настрана. Въпреки студа успях да видя доста от животните, някой като лъвовете се бяха скрили, но гепарда и леопардите си бяха по клетките. Белият тигър (те били два) закусваше на покрива на клетката си. Големите котки бяха в доста просторни ограждения, клетката на гепарда беше най-голямата и пътеката за наблюдение минаваше около нея.

Тревопасните не ми бяха особено интересни, с изключения на жирафите, за да ги видим трябваше да се качим на втория етаж, където бяхме на едно ниво с главите им. За съжаление заради студа те бяха пробрани в доста тесните си клетки. Имаше някакъв вид малко кенгуру, но то, както и слоновете си бяха в леговищата, които за всички животни са направени далече от пътеката за посетители. Другото животно, което ми беше интересно, беше двугърбата камила.

Успях да обиколя зоопарка два пъти, като втория път бях с GoPro-то на главата. За съжаление изтървах представлението на един от двата тюлена, но то е продължило само няколко минути, а аз обикалях зоопарка. Към зоопарка има и делфинариум, но ние не го посетихме. Филмчетата направени с камерата имат нужда от малко обработка пък и са доста големи, за това ще се появят след като се върна. А за сега само снимките:

На обяд се засякохме с Илиян и Кристина, моите спътници от екскурзията в Сахара, и решихме да посетим медината, т.е. крепостта, на Хамамет. Взехме си такси, знаехме колко горе долу трябва да излезе, пък и тук такситата са с броячи, и по принцип за цената не се пазари. Таксито ни остави пред входа на медината и почти веднага арабските търговци ни атакуваха. Буквално за секунди един успя да разбере от кой хотел идваме и взе да се прави, че ни е познал от хотела, и предложи да ни "разведе".

Моето предположение беше, че развеждането ще ни заведе до магазина на братовчед му се оказа почти точно, магазина беше на брат му и на сестра му. В магазинчето се почна едно шоу, направиха ни ментов чай и взеха да ни предлагат стоки. Решихме да си купим по нещо, все пак човекът наистина ни разведе, па макар и не много. Тук първите им предложения бяха абсурдно високи и беше очевидно, че сваляйки цената наполовина ще платим с пъти повече от реалната цена. Аз лично се забавлявах с пазарлъка и платих само двойно на това, което според мен беше цената.

Докато се измъкнем се наложи да се попазарим в още няколко магазина, единственото нещо, за което съм убеден, че платих абсурдно много, са метални фигури за шах. В крайна сметка цената която платих, беше по-малко от половината от първоначално исканата, но все още мисля, че струваха поне наполовина на това. Най-забавна ми се стори тактиката да се пазарят до последният динар. Вече сме уточнили цената, а те искат още един динар за кафе, защото тия пари били за шефа им, не им мина номерът. Минахме и през пазарене с елка, той пише една цена, аз друга, но така е като не можахме да намерим общ език.

А конкуренцията е жестока, но има и кооперация. В магазина, в който купих фигурите всъщност нямаше фигури за шах, но единият арабин отиде до друг, в който имаше и донесе. В същото време, на изхода ни видя един и дойде да ни обяснява, как този който ни развеждаше е лъжец (което ние бяхме разбрали и сами) и как всъщност е питал шофьора на таксито от кой хотел идваме (което разкри мистерията как е разбрал от къде идваме).

Мразовитият вятър продължаваше и не ни даде възможност да обиколим повече медината, а за да се качим на стената имаше такса, която не ни се плащаше. Бързо установихме, че извън крепостта няма нищо интересно и се прибрахме на топло в хотела. В галерията по-долу ще намерите и снимки от нашия хотел:

Утре ми предстои екскурзия до Тунис, Картаген и Сиди бу Саид. Тръгването е малко рано и се надявам да успея да закуся, но ако не пак си краднах ябълки, пък още не съм изял двете от хотела в Сахара.