Последен ден в Австралия. Пиша този пътепис докато чакам да дойде самолетът, с който ще отлетя от този континент. Днес осъзнах, че аз и Мелбърн просто не цъкаме заедно. Странно, Светльо изпита моментална антипатия към града, още като го видя за пръв път. Аз такива чувства нямам, но някак не се почувствах уютно и комфортно в този град. Дали беше заради двата последователни дни лошо време или нещо друго, не знам. Просто така се получи.
Може и да беше липсата на удобни паркове в центъра. В ден като днешния, когато трябваше да напусна хотела до 10 часа и да обикалям цял ден града, липсата на паркове, в които човек да си почине е нещо доста неприятно. Светльо тръгна рано сутринта, неговият самолет към Тасмания не стига, че беше от по-далечното летище, но и тръгваше сутринта. Аз използвах цялото време, с което разполагах и освободих стаята точно в 10. От рецепцията сами ми предложиха да си оставя багажа на съхранение, явно това е нормална практика.
Първо обиколих да се запозная с трансфера към летището. Има автобусна компания, която прави директен трансфер. За $19 от гарата Южен кръст, която се намира точно до хотела. Не е прекалено скъпо по тукашните стандарти, а и е доста по-евтино от таксито. След като се ориентирах в обстановката се насочих към пазара Кралица Виктория, за съжаление се оказа, че той е затворен в понеделник.
След като го намерих затворен реших да се насоча към Кралската изложбена зала (Royal Exhibition Building), намиращият се до нея музей и парк. С изненада установих, че тази сграда била част от списъка на UNESCO. За съжаление и тя беше затворена. Паркът около нея, обаче, беше доста приятен. Не ми се даваха пари за поредния музей, който щеше да даде още от същото и реших да потърся нещо за ядене. На идване бях дошъл с туристическата, кръгова линия на трамвая. Там имаше някакъв записан глас, който, като се чуваше от време на време, обясняваше покрай какво минаваме. На връщане не ми се чакаше за тази линия и си взех обикновения трамвай.
Бях нещо прегладнял, а не можех да си харесам какво да ям. Накрая се мушнах в една пекарна в китайския квартал. Хапнах пикантна кренвиршка и някаква орехова сладка, която обаче беше доста суха. Усещах, че скоро пак ще огладнея, но ако се опитам да ям веднага само ще направя храната зян. Не бях вървял много, но краката ми се оплакваха. Реших да се насоча към крайречния парк. Уцелих участък, който първо нямаше достатъчно сянка и втора се ползваше от разни джогъри в обедната почивка. Все пак помързелувах известно време там преди да реша да търся нещо за ядене.
В уличката, в която вчера бях намерил много ресторанти беше пълна лудница. Главата започваше да ме боли и ми се искаше нещо тихо и приятно, а не гюрултията на тази уличка. На всичко отгоре, това си беше жив италиански квартал, а аз нямах настроение за такава кухня. Намерих едно заведение закътано в една странична уличка. Хапнах някакво странно агнешко, хем с картофи, хем с ориз. Не беше нещо уникално, но се наядох.
Както вече казах, с Мелбърн нещо не цъкахме. Минах през една книжарница да се сдобия с някоя по солидна книга за четене през дългия престой в Катар. След това се качих на кръговата линия и слязох на един от малките паркове маркирани около нея. Почетох седнал на едно тревисто хълмче, докато слънцето не реши да се покаже, после се преместих на една пейка в сянката. Тогава слънцето реши да се скрие.
И така, реших, че мога да чета и на летището и сега, ето ме тук. Багажа е регистриран, сувенирите са накупени, хапнах и остана само да чакам самолета. Това летище има направо невероятен Интернет. Толкова бърз ъплоуд нямам дори вкъщи. Снимките от днес нещо не са се получили, но това ще е за това пътуване. Прибирам се след над 30 часа.
Оставете отговор