През Европа с кола

Аютая

Аютая

Мда, интересен ден, от ония "интересните" от китайското проклятие. Първо ме гониха кучета, после спуках гума, а накрая получих крампи и на двете бедра едновременно докато слизах от колелото. А да, валя ме дъжд, а температурата може да е под 30, но се усеща над 40. Чак крачолите на панталона са мокри от пот. Такива ми ти работи.

Закусих рано, времето беше все още приятно, усещаше се голямата влага, но температурата беше доста поносима. Взех колело от хотела и тръгнах да обикалям. Това място няма две еднакви карти. Туристическата карата, която ми дадоха е прекалено схематична, с някой номера на обекти сложени както им дойде. Картата от пътеводителя е по-добра, но липсват част от обектите спомагащи за ориентиране и е трудно да се върже с туристическата карта. Картата на Google също изглежда различно, а там има още по-малко забележителности.

Тръгнах криво-ляво в посока на главните забележителности. Храмче, т.е. руини от храмче – 50 бата, друго храмче, още толкова. Май имаше и някакъв комбиниран билет, мернах го на последния храм, но цента от 220 бата не ме устройваше. В края на краищата влязох само в 4 храма с входна такса. Нещата не са така впечатляващи като в Сукотай. Стилът е доста различен, както не са пропуснали да напишат на всяка табела. Оцелелите или реставрирани неща не са толкова големи и впечатляващи. Естествено, продължава да има реставрации и разкопки.

Минавам покрай някакъв парк, който е така ограден, че да не може да се влиза с колелета. Предполагам не колелетата са им проблема. Както видях на един от другите паркове, местните влизат с моторите, въпреки загражденията. Гледам на туристическата карта, трябва да свия във втората уличка. Да ама не. То това първото е някаква алея. Пред мен пътя свършва, а накрая, в една беседка, се излежава глутница кучета. Докато сваря да обърна и ме погнаха. За щастие, просто искаха да им се разкарам от територията и не ме гониха особено усърдно.

Стигам до следващия храм/руина. Някакъв охранител усърдно си търси какво да прави и иска да ми покаже някакви работи. На мен и на един китаец. Абе, к’во ще ми показва, то всичко се вижда. Прекара той китаеца през една ограда, зад която имаше някакви изкопи и упорито му сочеше нещо в една празна дупка. Така и не разбрах какво, то и китаеца май не разбра. Прескачам съседния, действащ, будистки храм. Целият е в скеле. Изглежда реставрират рисунките по стените, изглеждат доста интересно, но скелето пречи, а и са доста бледи.

Следващата ми цел е на почти 5 km. Намира се извън острова, на който се намирам и първо трябва да стигна до един от няколкото мостове. Бая път, спирам на няколко пъти да отдъхна, защо да си давам зор. Колелото има скорости и почти успявам да кача моста, който е доста стръмен. Почти, но не съвсем, стига се до бутане. Надолу е доста по-лесно. Почти съм стигнал храма, когато се чува едно "пляс". Усещам, че задната гума омекна. Спирам точно пред една работилница за мотопеди. От пред една камара гуми. Викам си, тия като нищо са сложили нещо на пътя. Да ама не, показвам им гумата, тия не щат да се занимават. Сочат ми някъде, така и не разбрах къде.

Тиках го колелото до храма. Първо ще разглеждам, после ще го мисля. И като ми се изсипаха три автобуса с китайски туристи. Добре че бях поразгледал. Чудя се какво да правя. С пукната гума няма как да мина тия почти 7 km до хотела. То е над 5 km по най-краткия път, а аз като не знам маршрута гледам да си карам откъдето съм дошъл. Такси не върши работа, някой тук тук може да се навие, има големи, ще съберат колелото, а съм виждал да карат дори мотори. Но така се връщам в другия край на града, а наблизо има още един храм, който искам да разгледам.

Решавам да звънна в хотела. След известно обяснение, човека ми казва да го чакам. Идеално, като познавам местните сигурно ще докара ново колело. След двадесетина минути установявам, че съм познал. Чак ми се извинява, че съм пукнал гума, сякаш е виновен. Тя гумата се беше направо разпрала отстрани, явно просто и е дошло времето. Новото колело е по-тежичко, и няма скорости, но ще свърши работа. Той се мята на колата със старото, а аз отпрашвам към другия храм.

По пътя се подкрепям с един сладолед и две от овкусените млекца на Meiji, тия японци са големи тук, явно са данона на Азия. Храма е интересен, има един павилион, който ми направи впечатление. В средата на езерце, но езерцето изглеждаше доста жабунясало. Тука слагат едни зелени растения, които изглежда пречат на неприятните версии на водораслите да се развиват. В това езерце нещата не изглеждаха по-този начин.

По обратния път, дори не се опитах да карам колелото нагоре по-моста. И надолу пропуснах, трябваше да правя десен завой на кръстовището в основата, а това си е направо опасно с колелото. На повечето такива завои слизам и пресичам като пешеходец. По-безопасно е така.

Спрях да хапна на едно "крайпътно" заведение. Технически сме в града, но пътя изглежда също като междуградските. Непрекъсната върволица къщи и дюкяни. Явно в тази част на града произвеждат мебели, доста мебелни магазинчета видях. Но да не се отклонявам, хапнах пържен ориз с месо и потеглих по обратния път.

На отиване бях пропуснал един от "забележителните" храмове и исках да мина покрай него. Стигнах благополучно, така и не разбрах какво трябваше да значи мигащото червено на светофара, но на ляв завой с колело, няма кой да ме спре. Спрях от другата страна на улицата, за да пресека и още щом стъпих на земята с единия крак, бедрото ми вика, ааа не на мен тия, ще въртиш. Стъпих и с другия крак и другото бедро се включи. Боли ме само като стоя прав, ако стоя приклекнал всичко си е наред. Искам ми се да седна, но няма къде. Не мога да се изправя, защото почва да ме боли. А и държа колелото с една ръка, за да не падне върху мен. Опита ми да сложа степенката изисква изправяне. Явно ще се чака.

Постоях в тази странна позиция няколко минути и спазмът премина. Успях да се разходя из последния храм и след това прекарах половин час в една беседка до съседния парк. Прибрах се без повече инциденти. Малко по-късно ще трябва да се излиза за храна. Мисля да ида до нощния пазар. Пак ще трябва да е с колелото, че не е близо. Дано съм разчел правилно картата, че иначе ще е лутане насам натам.

От Сукотай до Аютая

Обиколихме всички села и паланки на областта или поне така ми се стори. Маршрута от днес може да се вземе поне два пъти по-бързо, но компанията иска да напълни един голям автобус, а това няма как да стане от едно малко градче, колкото и да е туристическо. Уж първа класа, пък нещо не ми беше удобно. Сигурно защото седалището ми е доста изръбено от карането на колело.

Но да караме в някаква хронология. Стегнах багажа преди закуска. С все торбите се появих на рецепцията, закусих и останах да чакам тук-тука, който трябваше да дойде да ме вземе. Тук, тук-туците са малко странни. Вместо шофьора да е отпред, хората са, а той е най-отзад и бута количката. Но както и да е. Стана 8, а още няма тук-тук. Питам рецепционистката, а тя вика, обадих се, но сега ще звънна пак. Ама докато набере телефона и тук-тукаджията се появи.

Извози ме до "автогарата", т.е. спирката на автобуса. Странно, викам си, такъв голям автобус да тръгва от това малко градче, сигурно ще спираме по пътя. Е не само, няма такова нещо като най-кратък маршрут. Пообиколихме околните градчета докато не се напълни целият автобус. Малко шеметна работа. Първо ме сложиха на едно място, после ме местиха, но като видях колко се напълни автобуса и ми стана ясно защо държаха да съм на точното място от билета.

Последваха едни монотонни 7 часа. Равнина, еднообразен пейзаж. Дремах повечето време. И накрая ме тръшнаха на 12 километра от хотела. Спирката е на магистралата. Оправяй се. Копърките чакаха. Предложиха цена 200 бата. Сигурно може и на половина, ама в тоя пек хич не ми се пазареше. Айде, викам, влачи.

Намерихме мястото без проблеми. Има едно зеленясало езерце с изсъхнали водни лилии точно пред бунгалото. Нищо чудно, че на масичката на верандата има две пакетчета с репелент против комари. Пълно е с бездомни кучета, даже домакинът ходи навън с една пръчка, че да се плашат и да не го закачат.

След като си починах малко излязох да търся храна и вода. Домакинът тъкмо беше тръгнал към магазина и ме заведе. Намерих едно ресторантче наблизо и хапнах един местен омлет. Препи ми се бира и ударих половин Singha. Половин, защото е ужасна. Ще чакам да се постъмни и ще изляза да търся нещо за вечеря. Май пак ще трябва да наемам колело. Доста големи ми се виждат разстоянията.