През Европа с кола

Загреб

Загреб

Станахме мързеливи (или пък сме уморени), отново станахме доста късно и още по-късно излязохме от хотела. Но пък и в Загреб няма чак толкова какво да се види. Чак се чудя къде успях да направя над 400 снимки. Хотелът е на около 3 километра от центъра. При всичкото това вървене, което извървяхме до момента, някакви си 3 километра не ни плашат, за това решихме да спестим някоя куна и да вървим пеш.

Около 11 бяхме седнали на едно кафе в центъра, без още да сме разгледали нищо. Цените тук са малко стряскащи. Две седмици работихме само в евро и свикнахме, пък и обръщането от евро в левове е лесно. Тук е по трудно. По днешният курс 10 куни са 2,60 лева. В интерес на истината, за цял ден така и не можах да свикна. Аз не съм от тия, които могат да смятат бързо на ум, за това се отказах и карах на интуиция.

Всички гидове (пътеводителя на National Geographic и карата със забележителности на хотела) дават две обиколки. Една на така нареченият горен град и една на долния град. И двете обиколки започват и завършват от статуята на ban Josip Jelačić. Тук, вече окончателно се убедих, че всички европейски скулптури имат някакво нездраво увлечение към жребците. През цялото ни пътуване видях само една статуя на кон, която не беше мъжка.

Ние решихме първо да минем през горния град. Там основната забележителност е катедралата на града. Тя си е действаща като такава и по тази причина аз снимки правих само от вън. Тук хората не са такива сребролюбци (или още не са се усетили) и входа в катедралата не се плаща. Другата забележителност на горния град е църквата Sv. Marko. Това е църквата с покрива на гербове. Гледката е изключителна, още повече, че керемидите са гланцирани и отразяват слънчевата светлина.

За съжаление трамваят/влекът, който свързва долният и горният град, беше в ремонт и се наложи да вземем стълбите на слизане. Обядвахме отново на центъра. Особено впечатление ми направи, че сервитьори и магазинери (пък и персоналът в хотела), заговарят хората с вид на туристи на английски. Нещо повече, упорито говорят на английски дори когато се опитваме да ги накараме да говорят на хърватски. Българският е дота близък и поръчването в заведени не е особен проблем (странно поръчването в магазина ни създаде доста повече проблеми), много от думите са същите с някое изместено ударение или съвсем леко различно звучащи.

Следобеда накупихме сувенири и посветихме останалата част от деня на долният град. Там има доста неща за снимане, но на мен ми направи впечатление странното увлечени на хърватите по конниците. Южния край на маршрута е увенчан от статуя на крал Tomislav, очевидно пак качен на кон. Загреб сигурно е града с най-много статуи на конници на квадратен километър от всичко, които посетихме.

На връщане пътят ни мина покрай ботаническата градина на града. Тъй като и тук няма вход решихме да се разходим в нея. Тя е значително по-малка от тази на Мадрид, но пък, както каза Деница, изглежда значително по-поддържана. Успяхме да я разгледаме почти цялата и бих казал, че поне колекцията им от цветя е значително по-красива.

Днес направих удивително количество снимки и ще отнеме известно време преди да успя да ги кача.

От Ница до Загреб

От Ница до Загреб

953,3те километра от Ница до Загреб минаха без особени инциденти (като изключим едно кръгово, което се оказа не чак толкова кръгово и ни изкара в насрещното). С това общата сума на навъртените дотук километри става 6633 километра. За съжаление пак изпуснахме да снимаме арката бележеща 45ият паралел. За разлика от Гринуичкия меридиан, за нея няма предварителни знаци и отново профучахме с максимална скорост под нея без да можем да я снимаме.

Утре ще разгледаме града, а вдруги ден следва последния етап от нашето пътешествие – прибирането в София.