Мислех си, че сърните не са хищни животни. Не е вярно, хищни са и тук, в този град, са на върха на хранителната верига. Е, изяден човек все още няма или поне аз не съм чул за такъв. Не знам защо, но все ми идва да напиша кози вместо сърни, така че да знаете,...
Киото – ден трети
Днес започнах деня малко късно. Предвижданите дъждове се оказаха само лек ръмеж и не попречиха особено на разходката ми. Денят ми мина в разходки по забележителност предвидени за разходка. Първата ми цел беше храмът Гинкакуджи още наричан Сребърния павилион. За разлика от Златния павилион този не е облицован с нищо особено. На всичкото отгоре...
Киото – ден втори
Почувствах се като в космически кораб. Десетина футуристично изглеждащи стола подредени в едно помещение. Всичко се вижда от рецепцията. Наоколо шетат мъже и жени с бели и зелени престилки. Не, това не е USS Enterprice, макар да прилича. Това е дежурният зъболекарски кабинет на Киото. Оказва се, че тук няма зъболекар, който да работи...
Киото – ден първи
За втори ден ще разказвам за Киото пък “ден първи”!? Ами така, ако не ви харесва заглавието не го четете, важен е текста отдолу. Днес краката ми се пооправиха, но за сметка на това почна да ме боли зъб, това пътешествие ще е пътешествие на болките. Намерих начин да си вързвам обувките, така че...
От Канадзава до Киото
Тудуп-тудуп, тудуп-тудуп, тудуп-тудуп, оказа се, че и тоя звук го има в японската железница. Естествено първо трябва да се качите на нормален експресен влак, не на влак стрела и след това да намалите силата, интензитета, и честотата на сигнала поне десетина пъти. Днешният ден беше посветен на преместването ми към Киото. Нямах проблеми със...