Уф, моите ли са тия крака? От положителните страни на смяната на хотела беше факта, че се сдобих с вана (няма да споменавам на колко трябва да се сгъна, за да ползвам душа), но дори накисването във ваната не помага. Статистиката казва 29 хиляди крачки, като само малка част от тях се дължат на друсането на тук-тука. За сметка на това, етажите са 29 и всичките са съвсем истински, при това по ония стълби дето са правени за боговете, не за простосмъртните.
Шофьорът ме чакаше чинно в 04:30, както беше уговорено. Добре, че слязох долу, уж щяха да ме повикат. Явно още не им беше звъннал да ги събуди. Първата задача, закупуване на билет. Касите уж работят от 05:00, но още в 04:50 повечето гишета работеха и нямаше такова без опашка. Има си организация, част от гишетата продават еднодневни билети, другата тридневни (предполагам, че има и отделни каси за седемдневните, но не ги видях). Тридневния билет е по-евтин от два еднодневни и няма причина човек да си купи еднодневен, освен ако наистина не е само за ден тук. За един ден е напълно невъзможно да се обходи всички. Особено ако се разглежда внимателно всичко, което аз не направих.
Шофьорът, така и не го попитах за името, но нищо, утре ако се сетя ще го питам, ми намери по-къса опашка и скоро имах билет със снимка. Да, не може да се хитрува и няколко човека да си разделят тия $62 за билета. Освен това като проверяват гледат снимките и коя дата е перфорирана на билета. Не е задължително дните да са последователни, но трябва да са в рамките на 10 дни (поне за тридневния билет). На пътя има контрола, спират ни и проверяват билета. Само аз трябва да имам, шофьорите си ги знаят. Пък и на входа на всеки храм има хора, които проверяват пак. Не че е невъзможно да се влезе без билет, но и да мине веднъж, няма да е на всяко място.
Първа спирка – Ангкор Ват. Тъмно е като в рог. Хората си светят с телефони, тук-там има някой гид с фенерче. Тръгвам да си вадя челника, естествено го няма, викам си баш днес ли съм го извадил от чантата. Не, просто се оказа на дъното, под водата и бананите. Купувам си вода от близката сергия и забелязвам, че светлинката ми я няма. Тръгвам да сменям батериите, но едната е изпаднала от калъфчето и разопаковам цялата раница преди да я намеря. С новите батерии се върви доста по-лесно. Малко изненадващо ми дойде понтонния мост през рова (другия е в ремонт), но важното е да виждаш къде стъпваш, не земята да стои на едно място.
Следвах група тук, група там, целенасочено не ходех по главните пътеки. Небето беше супер ясно и още се виждаха звездите (като загася челника). Стигнах до поляната откъдето се наблюдава изгрева над куполите на храма. Повечето гидове дават време на изгрева около 15 минути след времето, което казва технологията. Загрявам, че за тях "изгрев" е да се появи слънцето над дърветата. То ако е така не мисля, че тия 15 минути са били съвсем ОК.
Изчаквам да изчезнат краските от небето и се насочвам да заобиколя храма, за да хвана утринната светлина от другата страна. За съжаление там няма такава величествена гледка, но все пак станаха не лоши снимки. Пропуснах да разгледам страничните галерии, най-вече защото беше супер задушно в тях, но и защото в тази, в която влязох нямаше нищо интересно. Предполага се да има разни каменоделия там. Съвсем нарочно не се качих на най-високия етаж. Опашката беше супер дълга, а ми се искаше да поизпреваря тълпите на следващия храм.
Закусих на сергиите до близкия будистки храм (или жилищните сгради на монасите, не знам кое от двете). Омлета ми го бяха сипали директно във франзелата. Оказа се доста идейно решение, само ако кетчупа не ми се беше плеснал половината бутилка наведнъж.
Както и да е, намерих се шофьора след известно обикаляне. Беше точно там където беше казал, но аз като се правя на умен го търсих на грешния паркинг. Следващата спирка беше храмът Байон. Направих една обиколка из и около него и тръгнахме напред. Но шофьорът ми не е вчерашен и веднага се досети, че съм пропуснал следващия храм, до който принципно се ходи пеш. Спряхме и там и аз продължих да въртя километри.
Конкретно за този храм – Бафуон били казвали, че е най-големия 3D пъзел. Изглежда тук метода за реставрация е разглобяване и после сглобяване на ново (има доста храмове в "насипно" състояние, по които все още се работи). Та, при този храм, на гърба има полегнал Бъда, изграден от камъните на стената на храма, което прави задачата особено трудна. Археолозите разглобили всичко, внимателно го номерирали, но след това се появили червените Кхмери и всичките записки заминали в огъня. Все пак възстановяването е успешно.
Не мисля, че успях да обходя всичко наоколо, но нещата започваха да се повтарят, а краката ми да се оплакват. Следваща стъпка беше Та Кео. Това беше най-малкия от посетените днес храмове. Не се качих най-на върха, защото усещах, че ще имам проблем с краката и без това до предпоследната площадка ми дойде зор. Тук се вижда колко старание са положили хората в реставрацията. На всяка част има табелка, толкова и толкова човека са работили, толкова камъка сме свалили, толкова сме търсили (предполагам защото са били в насипно състояние), толкова нови сме добавили, толкова стари сме ремонтирали. Всички детайли. Блокчета Итонг няма, това ако се интересуват де.
Предпоследна спирка – Та Пром. Тука шофьорът ми обясняваше нещо да минавам от другата страна. Искал е да ми каже, че ще ме чака на задния вход, ама кой да разбере. Главната забележителност, на храма са дърветата покрай който се снима Анджелина Джоли в Томб Райдър. На всяко има опашка за снимане. След разходката бях по-близо до прения вход и естествено се върнах там. Тук-тукаджиите скоро ме просветлиха, че е обичайна практика да се излиза от задния вход. Опитаха се да ме вземат за клиент, 3 km било. Дори по пътя едва ли е толкова, а през храма е има няма километър.
След малка неразбория с обяда, аз казвам да, човека чува не, ходене до последния храм от обиколката (Бантеай Кдей) се върнахме до някакъв скъпарски ресторант с нещо като гледка. Храната не я нацелих – пържено кашу с зеленчуци и свинско (имаше избор на вида месо или риба). Всъщност, единствено кашуто ми хареса.
Като приключих с обяда значително се замислих дали да не се прибирам. Но реших да видя дали това ще е последния храм, Така и се оказа. Нямам какво конкретно да разкажа за него, освен, че на изхода срещнах двама българи, но бях прекалено изморен за какъвто и да контакт. Прибрахме се по живо, по здраво и за утре съм резервирал "големия" тур, който ходи до външните за комплекса храмове и съответно отнема повече време, заради по-големите разстояния.
Може да отскочите до Instagram за сведения за вечерята. Връзката е в менюто отстрани.
Оставете отговор