И така последен ден в Камбоджа. Вчерашната обиколка се наложи да отложа за днес поради стомашно неразположение. Добре ми дойде почивката, защото цял ден едвам вървях от мускулна треска в следствие на катеренето на толкова стълби.
За днес имах нов шофьор – Са Вей. От хотела, малко извинително, ми казаха, че се е наложило да сменят шофьора. Предвид, че неговата работа е само карането това не ми представлява проблем. Този дори се представи. Днешната цел беше големият кръг, който е голям само ако се включат и храмовете от малкия. Тях ги бях гледал и всъщност свършихме доста по-бързо.
Повечето храмове бяха с доста по-малък размер, но някой бяха определено интересни. Първата ни спирка – Пре Руп се оказа още от същото, но следващата предостави нещо ново. Източният Мебон е хиндуистки, не будистки храм. Ако не се бъркам, заглавната картинка е точно от този храм.
Третата ни спирка – Та Сом не остави никакво запомнящо се впечатление, освен абсолютно непукистката котка, която отказваше да се обръща като ѝ виках писсси писс, писс. Всъщност, това не беше първата такава котка, та предполагам, че тук котките говорят някакъв друг език (или ги мързи зверски).
Към края стигнахме и интересните храмове. Неак Пеан се намира в средата на един от резервоарите за вода на, предполагам, нарочно изграден остров. Самият храм е доста интересен защото представлява група басейни с издигнати в тях и помежду тях статуи и олтари.
Не бях особено гладен след като изядох цяло манго и няколко мини банана, но реших все пак да се възползвам от офертата за обяд. Ясно беше, че това е предпоследния храм и от предварителната проверка знаех, че последния е най-големия за деня. Ядох Амок Кхмер, което до сега не се бяха осмелявал да поръчам. Избрах свинско, което ми се видя най-безопасната опция. Останах малко разочарован, някак ми се появи чувството, че проблемът не е в ястието, а в конкретното място, което, естествено, беше с доста завишени цени. Докато се хранех, видях как шофьорът ми отида някъде отзад, предполагам, за да го нахранят и него. Поне един безплатен обяд за комисионна си е заслужил 🙂 .
Последна спирка за деня беше Преах Кан. Ще се наложи да цитирам пътеводителя – “това е един лабиринт”. Структурата е видимо огромна, подсказка за това е още ровът, който я огражда. Големи части от сградата са в насипно състояние и част от коридорите са непроходими. Тясната и ос е напълно проходима от вход до вход. Не мисля, че това важи за дългата страна. Нещо, което сигурно щях да пропусна ако не бях прочел в пътеводителя за него е “гръцката” сграда. Двуетажна сграда с неизвестно предназначение, която би била (с изключение на малки детайли от украсата) съвсем на място в Атина или Рим. Архитектурният стил е наистина рязко отличим от всичко наоколо (и не само).
С това приключи деня. В ранния следобед се прибрах в хотела да почивам. Вечерята не си струва описанието, ядеше ми се пица, но се наложи щедро да се възползвам от предоставения кетчуп. За десерт ядох свръх голямо крем брюле, което може да се класира в топ 10, ама отдолу нагоре. Ако ми го бяха донесли след като свърших с пицата можеше и да е по-добре. Като цяло Камбоджа не ме спечели с храната си.
За утре имам уреден транспорт до летището. Ще си повися там, но поне ще е безплатно както ми обещаха при настаняването (при условие, че поръчам турове през тях). После имам да вися и на прекачването, но пък за сметка на това на второто прекачване ще се наложи да притичвам. Ако излезе нещо интересно ще пиша, ако не, гледайте таймерите.
Оставете отговор